Междинна гласна: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
добавен източник
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{Гласни}}
{{Гласни}}


'''Междѝнната гласна''' е [[гласен звук]], използван в някои съвременни езици. Звукоопределящите стойности за този вид гласни включват позицията на езика, който стои по средата между [[отворена гласна|отворена]] и [[затворена гласна]]. Единствената междинна гласна със свой собствен символ в [[МФА|Международната фонетична азбука]] е междинната средна гласна „[[шва]]“ {{IPA|[ə]}}.
'''Межди&#768;нната гласна''' е [[гласен звук]], използван в някои съвременни езици. Звукоопределящите стойности за този вид гласни включват позицията на езика, който стои по средата между [[отворена гласна|отворена]] и [[затворена гласна]]. Единствената междинна гласна със свой собствен символ в [[МФА|Международната фонетична азбука]] е междинната средна гласна „[[шва]]“ {{IPA|[ə]}}.<ref>https://www.internationalphoneticassociation.org/IPAcharts/inter_chart_2018/IPA_2018.html</ref>


МФА разделя пространството между гласните на по три части, използвайки например [[полузатворена гласна|полузатворената гласна]] като {{IPA|[e]}} или {{IPA|[o]}}, както и [[полуотворена гласна|полуотворената гласна]] като {{IPA|[ɛ]}} или {{IPA|[ɔ]}}. Истинските междинни гласни, които не притежават собствен символ, могат да бъдат изписвани посредством диакритични знаци за понижаване или повишаване, прибавени към вече съществуващи символи (понижено {{IPA|[e̞]}} или повишено {{IPA|[ɛ̝]}}).
МФА разделя пространството между гласните на по три части, използвайки например [[полузатворена гласна|полузатворената гласна]] като {{IPA|[e]}} или {{IPA|[o]}}, както и [[полуотворена гласна|полуотворената гласна]] като {{IPA|[ɛ]}} или {{IPA|[ɔ]}}. Истинските междинни гласни, които не притежават собствен символ, могат да бъдат изписвани посредством диакритични знаци за понижаване или повишаване, прибавени към вече съществуващи символи (понижено {{IPA|[e̞]}} или повишено {{IPA|[ɛ̝]}}).


Подобно е положението с междинната задна незакръглена гласна ɤ̞ (отговаряща най-точно на българския звук [[Ъ]]), която не притежава собствен знак в МФА. Затова към самостоятелния символ за [[полузатворена задна незакръглена гласна|полузатворената задна незакръглена гласна]] ɤ се прибавя, понижаващ диакритичен знак.
Подобно е положението с междинната задна незакръглена гласна ɤ̞ (отговаряща най-точно на българския звук [[Ъ]]), която не притежава собствен знак в МФА. Затова към самостоятелния символ за [[полузатворена задна незакръглена гласна|полузатворената задна незакръглена гласна]] ɤ се прибавя, понижаващ диакритичен знак.

== Бележки ==
<references/>

{{нормативен контрол}}


[[Категория:Гласни звукове]]
[[Категория:Гласни звукове]]

Версия от 13:31, 28 декември 2019

При разположение на символите по двойки, левият
обозначава незакръглена гласна, а десният - закръглена.

Междѝнната гласна е гласен звук, използван в някои съвременни езици. Звукоопределящите стойности за този вид гласни включват позицията на езика, който стои по средата между отворена и затворена гласна. Единствената междинна гласна със свой собствен символ в Международната фонетична азбука е междинната средна гласна „шва[ə].[1]

МФА разделя пространството между гласните на по три части, използвайки например полузатворената гласна като [e] или [o], както и полуотворената гласна като [ɛ] или [ɔ]. Истинските междинни гласни, които не притежават собствен символ, могат да бъдат изписвани посредством диакритични знаци за понижаване или повишаване, прибавени към вече съществуващи символи (понижено [e̞] или повишено [ɛ̝]).

Подобно е положението с междинната задна незакръглена гласна ɤ̞ (отговаряща най-точно на българския звук Ъ), която не притежава собствен знак в МФА. Затова към самостоятелния символ за полузатворената задна незакръглена гласна ɤ се прибавя, понижаващ диакритичен знак.

Бележки