Гостун: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
Sashko1999 (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
'''Гостун''' е сред [[прабългари|прабългарските]] владетели, изброени в „[[Именник на българските ханове]]“. Това е и единственият източник за Гостун, който е посочен като „наместник“ от рода [[Прабългарски родове|Ерми]] на [[Аварски хаганат|аварския]] [[хаган]]. |
'''Гостун''' е сред [[прабългари|прабългарските]] владетели, изброени в „[[Именник на българските ханове]]“. Това е и единственият източник за Гостун, който е посочен като „наместник“ от рода [[Прабългарски родове|Ерми]] на [[Аварски хаганат|аварския]] [[хаган]]. |
||
Управлявал в продължение на 2 години след [[Ирник]] и преди [[Кубрат|Курт]], започвайки от „дохс твирем“. Повечето съвременни историци определят периода на управлението му като [[628]]-[[630]] година или [[603]]-[[605]] година.<ref>{{cite book | last = Москов | first = М. | authorlink = | title = Именник на българските ханове (ново тълкуване) | year = 1988 | publisher = | location = София | pages = 176-181}}</ref> |
Управлявал в продължение на 2 години след [[Ирник]] и преди [[Кубрат|Курт]], започвайки от „дохс твирем“. Повечето съвременни историци определят периода на управлението му като [[628]] - [[630]] година или [[603]] - [[605]] година.<ref>{{cite book | last = Москов | first = М. | authorlink = | title = Именник на българските ханове (ново тълкуване) | year = 1988 | publisher = | location = София | pages = 176-181}}</ref> |
||
Някои изследователи отъждествяват Гостун с известния от други източници [[Органа]], чичо на Кубрат,<ref>{{златарски-1-1|84-88}}</ref><ref>{{cite journal | last = Димитров | first = Х. | authorlink = | year = 1993 | title = Историческата действителност в „Именника на българските ханове“ | journal = Преслав | volume = 4 | pages = 244 – 245}}</ref> докато други отхвърлят такава връзка.<ref>{{cite book | last = Артамонов | first = М. И. | authorlink = | title = История хазар | year = 1962 | publisher = | location = Ленинград | pages = 161, 164}}</ref> |
Някои изследователи отъждествяват Гостун с известния от други източници [[Органа]], чичо на Кубрат,<ref>{{златарски-1-1|84-88}}</ref><ref>{{cite journal | last = Димитров | first = Х. | authorlink = | year = 1993 | title = Историческата действителност в „Именника на българските ханове“ | journal = Преслав | volume = 4 | pages = 244 – 245}}</ref> докато други отхвърлят такава връзка.<ref>{{cite book | last = Артамонов | first = М. И. | authorlink = | title = История хазар | year = 1962 | publisher = | location = Ленинград | pages = 161, 164}}</ref> |
||
Версия от 23:36, 28 декември 2019
Тази статия е за прабългарския владетел. За селото в Югозападна България вижте Гостун (село). За морския нос вижте Гостун (нос).
| Гостун | |
| прабългарски владетел | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Гостун е сред прабългарските владетели, изброени в „Именник на българските ханове“. Това е и единственият източник за Гостун, който е посочен като „наместник“ от рода Ерми на аварския хаган.
Управлявал в продължение на 2 години след Ирник и преди Курт, започвайки от „дохс твирем“. Повечето съвременни историци определят периода на управлението му като 628 - 630 година или 603 - 605 година.[1]
Някои изследователи отъждествяват Гостун с известния от други източници Органа, чичо на Кубрат,[2][3] докато други отхвърлят такава връзка.[4]
Името на Гостун носи морският нос „Гостун“ на остров Сноу, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[5]
Източници
- ↑ Москов, М. Именник на българските ханове (ново тълкуване). София, 1988. с. 176-181.
- ↑ Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 84-88.
- ↑ Димитров, Х. Историческата действителност в „Именника на българските ханове“ // Преслав 4. 1993. с. 244 – 245.
- ↑ Артамонов, М. И. История хазар. Ленинград, 1962. с. 161, 164.
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)