Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-На следващият +На следващия) |
||
Ред 51: | Ред 51: | ||
С помощта на българското население лявата колона на 13/25 декември достига превала на планината. Оръдията са пренесени в демонтирано състояние. След разчистване пътя в снега (1,2 м.) се води бой при с. [[Буново (Софийска област)|Буново]] и с. [[Мирково]] (14/26 декември). Нощува се на открито. |
С помощта на българското население лявата колона на 13/25 декември достига превала на планината. Оръдията са пренесени в демонтирано състояние. След разчистване пътя в снега (1,2 м.) се води бой при с. [[Буново (Софийска област)|Буново]] и с. [[Мирково]] (14/26 декември). Нощува се на открито. |
||
Около 18:00 ч. на 17/29 декември след силна снежна буря на връх Баба, движението е преустановено и частите се връщат в Етрополе. От строя поради измръзване излизат 879 офицери и войници (15 % от състава). Приютени са от българското население. На |
Около 18:00 ч. на 17/29 декември след силна снежна буря на връх Баба, движението е преустановено и частите се връщат в Етрополе. От строя поради измръзване излизат 879 офицери и войници (15 % от състава). Приютени са от българското население. На следващия ден, настъплението е подновено изненадващо за противника през Златишкия проход, който е преминат без усложнения. |
||
=== Дясна колона === |
=== Дясна колона === |
Версия от 19:28, 29 декември 2019
Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина | |||
Руско-турска война (1877-1878) | |||
Генерал-лейтенант Йосиф Гурко | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 13-25 декември 1877/23 декември – 4 януари 1878 г. | ||
Място | Проходи в Западна Стара планина | ||
Резултат | Победа за Русия | ||
Територия | Балкански полуостров | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
|
|
Преминаването на Западния отряд на Гурко през Стара планина е част от заключителните действия на Действуващата Руска армия в Руско-турската Освободителна война.
План
Изхожда от основните идеи на Руския план за действие през заключителния етап на войната. Предвижда отхвърляне на Орханийската османска армия от проходите в Западна Стара планина, чрез нанасяне на главен удар по левият и фланг. Задържане на главните ѝ сили на Арабаконашката позиция. Създаване на условия за нейният разгром в Софийското поле. Преминаването се осъществява независимо от тежките зимни условия.
Османските сили са оценени на 3 непълни дивизии (13 000 войника), командир Шакир паша. Заели са изгодни укрепени позиции на подстъпите и билото на проходите.
Разположение на силите
Силите на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко са разделени на 3 колони и 4 отряда:
- Главна колона – командир генерал-лейтенант Василий Каталей (31 батальона, 16 ескадрона и 44 оръдия). Нанася главният удар по направлението с. Врачеш – с. Чурек.
- Дясна колона – командир генерал-лейтенант Николай Веляминов (6 батальона, 16 ескадрона и 16 оръдия). Настъпва по направлението с. Врачеш – връх Мургаш – с. Желява.
- Лява колона – командир генерал-майор Виктор Дандевил (9 батальона, 6 ескадрона и 14 оръдия). Настъпва по направлението Етрополе – връх Баба – с. Буново
- Отряди под общото командване на генерал-лейтенант Николай Криденер (34.5 батальона, 15 ескадрона и 86 оръдия): генерал-лейтенант Павел Шувалов, Олденбургския принц, генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер и генерал-майор Николай Брок. Задържат главните противникови сили на Арабаконашката позиция, с. Литаково и Златишкия проход.
Подготовка
Започва със събиране на сведения от българското население за проходимостта на проходите на Западна Стара планина. Разкрити са възможностите за използуване на пътеките с. Врачеш – с. Чурек, с. Врачеш – с. Желява. Българското население участва и в приспособяването на пътищата за движение на войскови части. На войниците са раздадени по един фунт сухари (за 6 дни) и тридневна дажба месо. Налице е недостиг на окопни инструменти и зимно облекло. Оръдията са разпределени по едно на рота, за да има възможност пренасянето им да става на ръце.
Преминаване през Стара планина
Главна колона
Преминаването на главната колона започва на 13/25 декември. Среща големи трудности на м. Драгунски бивак, където наклона на стръмнината достига до 45 градуса. За изкачването на първото оръдие са необходими 15 часа. Нощува се на открито.
На 14/26 декември частите са затрупани от снежна буря. На 15/27 декември Лейбгвардейски Преображенски полк води бой при с. Негушево и отхвърля противника към с. Ташкесен (дн. Саранци). 123- и Козловския Пехотен полк овладява с. Потоп и с. Елешница (дн. Йорданкино). I Кавказка Казашка бригада (полковник Иван Тутолмин) излиза на шосето за София. На 18/30 декември колоната се съсредоточава при с. Яна.
Лява колона
С помощта на българското население лявата колона на 13/25 декември достига превала на планината. Оръдията са пренесени в демонтирано състояние. След разчистване пътя в снега (1,2 м.) се води бой при с. Буново и с. Мирково (14/26 декември). Нощува се на открито.
Около 18:00 ч. на 17/29 декември след силна снежна буря на връх Баба, движението е преустановено и частите се връщат в Етрополе. От строя поради измръзване излизат 879 офицери и войници (15 % от състава). Приютени са от българското население. На следващия ден, настъплението е подновено изненадващо за противника през Златишкия проход, който е преминат без усложнения.
Дясна колона
Частите на дясната колона тръгват на 13/25 декември при проливен дъжд, преминал в снежна виелица. Нощува се на открито при – 15 градуса. На 15/27 декември е изкачен наклон от 35 градуса, като разглобените оръдия са пренасяни със скорост 160 м./ч. XVII Арахангелогородски Пехотен полк е настигнат от снежна буря и губи 200 войника от измръзване.
Главните сили достигат връх Мургаш на 16/28 декември. След шеметно спускане към с. Чурек, колоната достига сборния пункт при с. Яна.
Резултати
Въпреки изключително трудните зимни условия, Западения отряд (Гурко) успешно преминава проходите в Западна Стара планина. Застрашава тилът на главните сили на Орханийската армия. Тя е принудена да се оттегли от Арабаконашкият проход без предварително подготвени позиции. Води битката при Ташкесен за прикриване на отстъплението (19/31 декември). Създадени са условия за разгрома на Орханийската армия. На 4 януари освобождава София.
Преминаването има широк международен отзвук. Великите сили незабавно започват консултации за условията на мира с Османската империя.
Източници
- Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 130,132 – 133,144 – 146
- Освободителната война 1877 – 1878, С., 1978, с. 187 – 192
- Сборник материалов по Руско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, Вып. 61, Санкт Петербург, 1907