Олга Фрайденберг

Олга Фрайденберг Ольга Фрейденберг
руска и съветска филоложка и културоложка
Родена	15 март 1890 г. Одеса, Руска империя
Починала	6 юли 1955 г. Ленинград, СССР
Погребана	Богословско гробище, Санкт Петербург, Русия
Националност	Русия
Учила в	Санктпетербургски държавен университет
Научна дейност
Област	Филология, фолклористика, културология
Работила в	Петербургски университет
Публикации	„Поетика на сюжета и жанра: период на античната литература“ (1936) „Мит и литература на древността“ (1978, посмъртно)

Олга Михайловна Фрайденберг (на руски: Ольга Михайловна Фрейденберг, р. 15 март 1890 г., Одеса – п. 6 юли 1955 г., Ленинград) е руска и съветска филоложка класичка, изследователка на Античността, фолклористка, сред пионерите на културологията в Русия. Братовчедка е на световноизвестния писател Борис Пастернак.

Биография

Олга Фрайденберг е дъщеря на одеския журналист и изобретател Михаил (Моисей) Филипович Фрайденберг и Хаси Иосифовна (Анна Осиповна) Пастернак – сестра на художника Леонид Осипович Пастернак. Бракът на родителите ѝ е закрепен със свидетелство от канцеларията на одеския градски равин на 17 юни 1883 г.

След като завършва гимназия в Петербург през 1908 г. Фрайденберг не успява да постъпи във Висшите женски курсове заради ограничената квота за евреи, но в течение на година все пак посещава лекциите там. През 1910–1914 г. се отдава на самообразование, учи чужди езици, пътува много из Европа. След началото на Първата световна война се връща в Русия и става милосърдна сестра в армията през октомври 1914 г.

След края на войната завършва „Класическа филология“ в Петроградския университет (1923), защитава дисертация за произхода на старогръцкия роман (1924). През 1920–1930 г. работи заедно с Николай Мар и Израил Григориевич Франк-Каменецки, резултат от чкоято съвместна работа е колективният сборник „Тристан и Исольда“, Л., 1932.

През 1932 г. създава в Ленинградския университет първата съветска катедра по класическа филология и я ръководи до 1950 г. (с прекъсване през годините на войната). През 1935 г. защитава дисертацията си за доктор на науките на тема „Поетика на сюжета и жанра (период на античната литература)“. Отпечатана през 1936 г. като книга, дисертацията е подложена на жестока идеологическа критика във вестник „Известия“, книгата е иззета от книжарниците. В годините на сталинските репресии е арестуван брат ѝ. Тя оцелява по време на блокадата на Ленинград.

Вдъхновеният от най-високо място разгром на т.нар. маризъм (по името на Николай Мар) и борбата с космополитизма води до уволнението на Олга Фрайденберг от университета през 1950 г., като я лишават от всякаква възможност по-нататък да публикува. И днес огромна част от изследванията ѝ (8 монографии и няколко десетки статии) все още не са публикувани.

Научни идеи

По образование и академична позиция Фрайденберг е класически филолог, но фокусът на нейните интереси е тъй нареченото „палеонтологическо“ изследване на семантиката на литературните, и по-общо – на културните мотиви и форми (на първо място метафорите и сюжетите), трансформациите им от архаични в исторически и съответно – върху предисторията и ранната история на литературните и сценичните жанрове лирика, комедия, роман. В работата си развива идеите на Херман Узенер и Александър Веселовски, френската социологическа школа (Люсиен Леви-Брюл), Кеймбриджките ритуалисти, философията на символичните форми на Ернст Касирер и на практика е един от предшествениците на съвременната „археология“ на културните форми в рамките на символната антропология и на т.нар. културни изследвания (на английски: Cultural Studies).

Писма и мемоари

Важно значение има кореспонденцията на Фрайденберг с Пастернак, продължила от 1910 до 1954 г. и открита през 1973 г. от Нина Брагинска (първата публикация е зад граница през 1981 г.), а също и мемоарите ѝ, от които засега са публикувани само откъси.

Реабилитация

В Русия трудовете на Фрайденберг започват отново да влизат в обръщение (а повечето – да виждат бял свят за първи път) едва след 1973 г.

Библиография

Избрани произведения:

• „Идея пародии: (набросок к работе)“. // Сб. работ в честь С. А. Жебелев. Л., 1926, с. 378-396.
• Поэтика сюжета и жанра: период античной литературы. Л.: Гослитиздат, 1936. 454 с.; М.: Лабиринт, 1997, 448 с.
• „Происхождение эпического сравнения (на материале Илиады)“. // Труды юбилейной научной сессии ЛГУ. Секция филол. наук. Л., 1946, с. 101-113.
• „К вопросу о происхождении греческой метрики“. // Ученые записки ЛГУ. Серия филологических наук. Л., 1948, Вып. 13, с. 290-320.
• „Происхождение литературной интриги; Происхождение пародии; Что такое эсхатология?“ // Труды по знаковым системам. Тарту, 1973, Вып. 6, с. 490-512.
• „Происхождение греческой лирики“. // Вопросы литературы, 1973, № 11, с. 103-123.
• „Семантика первой вещи“. // Декоративное искусство СССР, 1976, № 12, с. 16-22.
• „Семантика архитектуры вертепного театра“. // Декоративное искусство СССР, 1978, № 2, с. 41-44.
• Миф и литература древности. М.: Наука, Главная редакция восточной литературы, 1978. 605 с.; 2-е изд., испр. и доп. М., 1998. Вкл. описание архива. 800 с.
• Борис Пастернак. Переписка с Ольгой Фрейденберг. Под ред. и с коментари на Е. Мосман. New York: Harcourt Brace Jovanovich, 1981. VII, 377 с.
• The correspondence of Boris Pasternak and Olga Freidenberg 1910–1954. Comp., ed., intro. E. Mossman. London: Secker & Warburg, 1982. – XXIV, 365 p.
• „Будет ли московский Нюрнберг? (из записок 1946–1948)“ / публ. Ю. М. Каган // Синтаксис, 1986, № 16, с. 149-163.
• „Методология одного мотива“. // Труды по знаковым системам, 1987, вып. 20, с. 120-130.
• „Осада человека“ (публ. К. Невельского [Ю. М. Каган]). // Минувшее: исторический альманах. Paris: Atheneum, 1987, вып. 3, с. 9-44.
• Миф и театр. М.: ГИТИС, 1988, 132 с.
• „Система литературного сюжета“. // Монтаж: Литература. Искусство. Театр. Кино. М.: Наука, 1988, с. 216-237.
• „Воспоминания о Марре“. // Восток-Запад: Исследования. Переводы. Публикации. М.: Наука, Главная редакция восточной литературы, 1988. С. 181-204.
• „Борис Пастернак – Ольга Фрейденберг. Письма и воспоминания“. // Дружба народов. 1988, № 7-10.
• „Эйрена“ Аристофана“. // Архаический ритуал в фольклорных и раннелитературных памятниках. М.: Наука, 1988, с. 224-236.
• „Утопия“. // Вопросы философии, 1990, № 5, с. 148-167.
• Переписка Бориса Пастернака. М.: Худ. лит-ра, 1990, с. 19-296.
• „Университетские годы (отрывки воспоминаний)“. // Человек, 1991, № 3, с. 145-156.
• „Вступление к греческому роману“ // Диалог. Карнавал. Хронотоп, 1995, № 4, с. 78-85.
• „О неподвижных сюжетах и бродячих теоретиках“. // Одиссей. Человек в истории. Том 7. М.: Наука, 1995, с.272-297.
• Этюды по семантологии литературных форм. Паллиата. Глава 21// Лотмановский сборник. 1. М.: ИЦ-Гарант, 1995, с.704-718.
• „Игра в кости“// Arbor mundi, 1996, № 4, с. 163–172.
• Поэтика сюжета и жанра. Москва: Лабиринт, 1997.
• Image and concept: mythopoetic roots of literature. N. V. Braginskai︠a︡, Kevin Moss, eds. Amsterdam: Harwood Academic, 1997.
• „Крест в могиле“// Arbor mundi, 1998, № 6.
• „Въезд в Иерусалим на осле“. // Фрейденберг О. М. Миф и литература древности. М., 1998, с. 623–665.
• Пастернак Б. „Пожизненная привязанность“. Переписка с О. М. Фрейденберг. М.: Арт-Флекс, 2000.
• „Проблема греческого литературного языка“. // От слова к смыслу: Проблемы тропогенеза. Москва: УРСС, 2001.
• „Целевая установка коллективной работы над сюжетом о Тристане и Исольде. Воспоминания о Марре“. // Сумерки лингвистики: Из истории отечественного языкознания. Антология. М.: Academia, 2001, с.325-339, 425–443.
• The Race of Life/ Writing the siege of Leningrad: women’s diaries, memoirs, and documentary prose. Cynthia Simmons, Nina Perlina, eds. Pittsburgh: University of Pittsburgh Press, 2002, р.64-75.
• ((bg)) Поетика на сюжета и жанра. София: Христо Ботев, 2001.

За нея

• Юрий Лотман, „О. М. Фрейденберг как исследователь культуры“. // Ученые записки Тартуского государственного университета. Труды по знаковым системам 6. Тарту, 1973, с.482–489.
• Брагинская Н. В. „Проблемы фольклористики и мифологии в трудах О. М. Фрейденберг“. // Вестник древней истории, 1975, № 3, с.181–189.
• Чертков Л. „Брат и сестра, поэт и ученый“. // Континент, Мюнхен, 1981, № 30, с.403–407.
• Гаспаров Б. „Поэтика Пастернака в культурно-историческом измерении (Б. Л. Пастернак и О. М. Фрейденберг)“. // Сб. статей к 70-летию проф. Ю. М. Лотмана. Тарту, 1992, с.366–384.
• Мосс К. „Ольга Фрейденберг и марризм“. // Вопросы языкознания, 1994, № 5, с.98–106 (Freidenberg and Marr (английска версия на текста)).
• Трубочкин Д. В. „Фрейденберг, Ольга Михайловна“. // Культурология XX век: Энциклопедия. Т.II. СПб: Университетская книга. 1998, с.315–317.
• Nina Perlina, Olga Freidenberg's Works and Days. Bloomington: Slavica, 2002. ISBN 978-0-89357-304-1
• Kabanov A. Ol’ga Michajlovna Freidenberg (1890–1955): Eine sowjetische Wissenschaftlerin zwischen Kanon und Freiheit. Wiesbaden: Harrasowitz, 2002.
• Брагинская Н. В. Мировая безвестность: Ольга Фрейденберг об античном романе. М.: Изд. дом Государственного университета – Высшей школы экономики, 2009.

Външни препратки

• ((ru)) Архив О. М. Фрайденберг
• ((ru)) Статия за Олга Фрайденберг в Большая советская энциклопедия
• ((ru)) ((ru)) Статия „Олга Фрайденберг“ в Електронната еврейска енциклопедия