Георги Згурев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Hwem (беседа | приноси)
м интервал
Ред 44: Ред 44:
== Литература ==
== Литература ==
* ИВАНОВ, Ю. ''Българский периодически печат от Възражданието му до днес, том I''. София, 1893, с. 549 – 550.
* ИВАНОВ, Ю. ''Българский периодически печат от Възражданието му до днес, том I''. София, 1893, с. 549 – 550.
*ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). ''Bulgarian Historical Review'', 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 222 – 228. ISSN 0204 – 8906.
* ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). ''Bulgarian Historical Review'', 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 222 – 228. ISSN 0204 – 8906.
*ЦУРАКОВ, А. ''Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
* ЦУРАКОВ, А. ''Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 13:37, 30 декември 2019

Георги Згурев
български политик
Роден
Починал
27 май 1941 г. (76 г.)
Политика
ПартияНародна партия
Убеждениярусофил
Депутат
X ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XV ОНС   
Георги Згурев в Общомедия

Георги Згурев е български политик от Народната партия.

Биография

Роден е на 13 октомври 1857 г. в Болград, Бесарабия. През 1883 г. завършва право в Императорския Новорусийски университет в Одеса[1]. В периода 1884 – 1893 г. последователно учителства в Разград, работи като съдия в Русе и като адвокат в София. Между 1892 и 1897 г. е преподавател във Висшето училище. Заедно с Петър Данчов и Антон Каблешков Згурев е редактор на „Юридическо списание“.[2]

В периода 1897 – 1899 е министър на правосъдието[3]. Бил е и подпредседател на петнадесетото обикновено народно събрание. Пред 1921 година става председател на УС на Адвокатския съюз.

Умира на 27 май 1941 година в София.

Вижте също

Литература

  • ИВАНОВ, Ю. Българский периодически печат от Възражданието му до днес, том I. София, 1893, с. 549 – 550.
  • ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 222 – 228. ISSN 0204 – 8906.
  • ЦУРАКОВ, А. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.

Източници

  1. ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 224. ISSN 0204 – 8906.
  2. Иванов, Ю. Българский периодически печат от Възражданието му до днес, том I, София 1893, с. 549 – 550.
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 64, ISBN 954-528-790-X

Шаблон:Политик-мъниче Шаблон:България-мъниче Шаблон:Румъния-мъниче