Молба: Разлика между версии
Преправяне на страницата; стилизация; видове; връзки; източници Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Друго значение|документа|грузинския филм|Молба (филм)}} |
{{Друго значение|документа|грузинския филм|Молба (филм)}} |
||
'''Заявлението''' или '''молбата''' е писмен [[документ]], който се употребява за [[Администрация|административни]] цели. Използва се, когато се обръщаме с някакво искане към ръководителя на определена [[институция]], [[предприятие]], учебно заведение и т.н., когато заявяваме на по-висшестоящ от нас, по повод изпълнение на служебните му функции и компетенции, свое намерение или искане, като ги излагаме в документа и молим за разрешение, настъпване на [[факт]] или [[резултат]]. Ако ръководителят не открива причини това действие да не се осъществи, той поставя писмена [[резолюция]], която може да бъде: „''Да''“, „''Разрешавам''“, „''Не възразявам''“, „''Одобрявам''“ или други, поставя дата на резолюцията и се подписва, което довежда до започване на съответната искана [[процедура]]. |
'''Заявлението''' или '''молбата''' е писмен [[документ]], който се употребява за [[Администрация|административни]] цели. Използва се, когато се обръщаме с някакво искане към ръководителя на определена [[институция]], [[предприятие]], учебно заведение и т.н., когато заявяваме на по-висшестоящ от нас, по повод изпълнение на служебните му функции и компетенции, свое намерение или искане, като ги излагаме в документа и молим за разрешение, настъпване на [[факт]] или [[резултат]]. Ако ръководителят не открива причини това действие да не се осъществи, той поставя писмена [[резолюция]], която може да бъде: „''Да''“, „''Разрешавам''“, „''Не възразявам''“, „''Одобрявам''“ или други, поставя дата на резолюцията и се подписва, което довежда до започване на съответната искана [[процедура]]. |
||
== Структура и реквизити == |
== Структура и реквизити == |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
* „от...“ имена и [[лични данни]] на молителя/заявителя; данни за обратна връзка, които се подреждат непосредствено под наименованието на документа; |
* „от...“ имена и [[лични данни]] на молителя/заявителя; данни за обратна връзка, които се подреждат непосредствено под наименованието на документа; |
||
* обръщение, което се изписва в ляво на листа, под личните данни, с двоен отстъп навътре („два пръста навътре“), завършващо със [[запетая]] „''','''“ ; |
* обръщение, което се изписва в ляво на листа, под личните данни, с двоен отстъп навътре („два пръста навътре“), завършващо със [[запетая]] „''','''“ ; |
||
*изложение на искането, молбата; |
* изложение на искането, молбата; |
||
* населено място и [[дата]], изписани отдолу в ляво; |
* населено място и [[дата]], изписани отдолу в ляво; |
||
*завършваща форма на учтивост, която се записва условно централно на документа, например, „''С уважение:''“; |
* завършваща форма на учтивост, която се записва условно централно на документа, например, „''С уважение:''“; |
||
*[[подпис]] (документът завършва с него). |
* [[подпис]] (документът завършва с него). |
||
== Формални молби (заявления) == |
== Формални молби (заявления) == |
||
Някои молби са формални – липсата на някой реквизит или точно изписано искане, води до възпиране на целения резултат или прекратяване на процедурата. |
Някои молби са формални – липсата на някой реквизит или точно изписано искане, води до възпиране на целения резултат или прекратяване на процедурата. |
||
== Искова молба == |
== Искова молба == |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
== Молба до нотариус == |
== Молба до нотариус == |
||
Нотариалните процедури започват с устна или писмена ''молба'' до [[ |
Нотариалните процедури започват с устна или писмена ''молба'' до [[нотариус]]а. Когато се цели издаване на [[нотариален акт]], процедурата започва с писмена молба от молителите.<ref>„Охранителни производства“ – Част „Шеста“ от Гражданския процесуален кодекс </ref> |
||
== Източници == |
|||
[[Категория:Право]] |
[[Категория:Право]] |
Версия от 14:41, 30 декември 2019
- Тази статия е за документа. За грузинския филм вижте Молба (филм).
Заявлението или молбата е писмен документ, който се употребява за административни цели. Използва се, когато се обръщаме с някакво искане към ръководителя на определена институция, предприятие, учебно заведение и т.н., когато заявяваме на по-висшестоящ от нас, по повод изпълнение на служебните му функции и компетенции, свое намерение или искане, като ги излагаме в документа и молим за разрешение, настъпване на факт или резултат. Ако ръководителят не открива причини това действие да не се осъществи, той поставя писмена резолюция, която може да бъде: „Да“, „Разрешавам“, „Не възразявам“, „Одобрявам“ или други, поставя дата на резолюцията и се подписва, което довежда до започване на съответната искана процедура.
Структура и реквизити
Заявлението (молбата) съдържа следните задължителни части[1]:
- наименование на институцията, длъжността, адреса на получателя (адресата), които се изписват в горния десен ъгъл на листа; най-отгоре, над тях „До“;
- наименование на документа – „Заявление“ или „Молба“, което се изписва централно, в средата на листа, с по-едър шрифт;
- „от...“ имена и лични данни на молителя/заявителя; данни за обратна връзка, които се подреждат непосредствено под наименованието на документа;
- обръщение, което се изписва в ляво на листа, под личните данни, с двоен отстъп навътре („два пръста навътре“), завършващо със запетая „,“ ;
- изложение на искането, молбата;
- населено място и дата, изписани отдолу в ляво;
- завършваща форма на учтивост, която се записва условно централно на документа, например, „С уважение:“;
- подпис (документът завършва с него).
Формални молби (заявления)
Някои молби са формални – липсата на някой реквизит или точно изписано искане, води до възпиране на целения резултат или прекратяване на процедурата.
Искова молба
Съдебните дела в гражданския съдебен процес, започват с молба, наричана „искова молба“, според инстанцията. „Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи“[2].
Молба до нотариус
Нотариалните процедури започват с устна или писмена молба до нотариуса. Когато се цели издаване на нотариален акт, процедурата започва с писмена молба от молителите.[3]
- ↑ Национална гимназия за древни езици и култури „Свети Константин Кирил Философ“, София. Заявления, молби и конспекти // Посетен на 26.11.2019 г.
- ↑ Чл. 6 ГПК
- ↑ „Охранителни производства“ – Част „Шеста“ от Гражданския процесуален кодекс