Иван Братанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 146: | Ред 146: | ||
|} |
|} |
||
* „Иван Братанов“ (1972) - |
* „Иван Братанов“ (1972) - документален портрет, режисьор: Петя Щерева |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 00:34, 31 декември 2019
Иван Братанов | |
български актьор | |
Роден | 11 септември 1920 г. |
---|---|
Починал | |
Деца | Владимир Братанов |
Уебсайт |
Иван Маринов Братанов е български актьор.
Биография
Роден е в село Хайдар, Област Търговище на 11 септември 1920 г.
Бил е заточен за две години в концлагера на остров Белене (1943-1944) и Св. Врач заради неудобни за държавата възгледи и идеи[1].
Първо учи в родното си село, след това в Попово[2].
Работи в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна (1950-1952) и в СИФ, София от 1952 година.
Член на СБФД. Член на БКП от 1944 г. Един от водещите артисти през 1950-1960 години. Умира на 30 януари 1968 г. от инсулт.
Награди
- Заслужил артист (1965)
- Народен артист (посмъртно)
- Орден „Кирил и Методий“ (1965)
- Димитровска награда (1959)
- „Национална награда на мира“ за филма „Песен за човека“ (1955)
- „Медал за актьорска игра“ за (Мито) от филма „Неспокоен път“ (1955) от XVI-ия Филмов фестивал във (Венеция, Италия, 1955)
Литература
- Кино: Энциклопедический словарь / Гл. ред. С. И. Юткевич Москва, Советская энциклопедия, 1987. – с. 57
Филмография
Година | Филми/Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1969 | Свобода или смърт | Дишлията, войвода | ||
1967 | Последният войвода | свирачът | ||
1968 | Грамофон и маслини за моите приятели | |||
1968 | Шибил | дядо Въльо | ||
1967 | Завръщане | бай Тоди | ||
1967 | Най-дългата нощ | старецът | ||
1967 | По тротоара | готвачът | ||
1967 | Привързаният балон | амбициозния селянин | ||
1966 | Вечен календар | бай Йордан | ||
1966 | Горещо пладне | селянин | ||
1966 | Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров | мъжът с пушка | ||
1966 | Между двамата | капитанът на кораба | ||
1965 | Вула | |||
1965 | До града е близо | |||
1965 | Паролата | Стоян | ||
1964 | Веригата | селянинът | ||
1964 | Ивайло | поп Манол | ||
1964 | Конникът | бащата на Симо | ||
1964 | Крадецът на праскови | Гандев | ||
1964 | Между релсите | човекът с ордена | ||
1964 | Невероятна история | Караиванов | ||
1964 | На тихия бряг | кукловодът | ||
1963 | Капитанът | старшината | ||
1963 | Ивайло | поп Манол | ||
1962 | Тютюн | |||
1961 | А бяхме млади | бащата на Димо | ||
1961 | Стръмната пътека | попчето | ||
1960 | Бъди щастлива, Ани! | България / СССР | ||
1960 | Бедната улица | бай Дико-Халата | ||
1960 | В тиха вечер | бай Васил | ||
1960 | Стубленските липи | Тончо | ||
1959 | Първи урок | бай Иван, кондукторът | ||
1959 | Командирът на отряда | комитата | ||
1958 | Среднощна среща | бай Съби | ||
1958 | Гераците | Ило | ||
1958 | Сиромашка радост | дядо Корчан / Св. Павлин Милостиви / бай Стоян „Гащника“ | ||
1958 | Големанов | шофьорът | ||
1957 | Хайдушка клетва | Станьо, майстор ковач | ||
1957 | Животът си тече тихо... | Ванката | ||
1957 | Тайната вечеря на Седмаците | Крум | ||
1956 | Ребро Адамово | Сюлейман | ||
1956 | Димитровградци | Савата | ||
1956 | Точка първа | коминочистачът | ||
1955 | Неспокоен път | Мито | ||
1955 | Това се случи на улицата | чакащ за трамвая | ||
1954 | Граница | диверсантът | ||
1954 | Песен за човека | Странджата | ||
1954 | Септемврийци | поп Андрей |
- „Иван Братанов“ (1972) - документален портрет, режисьор: Петя Щерева
Източници
- ↑ Синът на киноактьора Иван Братанов - Владимир: Татко умря в ръцете ми само на 47 години, blitz.bg, 22 октомври 2012 г.
- ↑ Иван Братанов беше бохем, обичаше чашката, но преди всичко семейството си, blitz.bg, 14 януари 2009 г.
Външни препратки
- ((en)) Иван Братанов в Internet Movie Database
- ((ru)) Иван Братанов в КиноПоиск
- ((ru)) Иван Братанов в Кино-Театр