Разлика между версии на „Ерих Кестнер“

Направо към навигацията Направо към търсенето
добавка
м (Премахнати редакции на 94.155.76.82 (б.), към версия на BotNinja)
Етикет: Отмяна
(добавка)
== Творчество ==
[[Файл:WBUmschlag12 03 1929.jpg|мини|170px|<small>''„Ди Велтбюне“'' от [[1929]] г. с участие на Ерих Кестнер</small>]]
 
=== Романи ===
Тъничката книжка на Ерих Кестнер ''„Емил и детективите“'' (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото, романът скоро е преведен на двадесет и четири, а до днес вече на петдесет и девет езика. Една след друга излизат ''„Антон и Точица“'' (1931), ''„[[Фабиан (роман)|Фабиан. Историята на един моралист]]“'' (1931) и ''„Хвърчащата класна стая“'' (1933), които го утвърждават като блестящ разказвач. След [[Втората световна война]] Кестнер създава още книги за деца, между които ''„Двойната Лотхен“'' (1949) (до 2007 г. по романа са направени осем филма в различни държави), ''„Конференцията на животните“'' (1949) и ''„Малкият мъж и Малката мис“'' (1967).
=== Поезия ===
[[Файл:Erich Kaestner cropped bw.jpg|мини|ляво|170px|Изображение на Ерих Кестнер върху стена на жилищна сграда в Дрезден]]
Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер ''„Сърце върху талията“'' (1928), а особено ''„Лирична домашна аптечка на доктор Е. К.“'' (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава ''„нова предметност“'' (или: ''„[[нова вещественост (литература)|нова вещественост]]“'' – Neue Sachlichkeit)&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/e_kestner/deistvitelen.htm Стихотворението „Действителен романс“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref>. А писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището ''„будното око и съвестта на епохата“''. Кестнер казва: ''„Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други – 'характер'.“''
 
== Националсоциализъм ==
 
В България са публикувани десет романа и сборници с разкази на писателя. От 1995 г. в София съществува детска градина, основно училище и гимназия ''„Ерих Кестнер“''.
 
== Личен живот ==
Кестнер никога не се е женил, въпреки че е имал извънбрачни връзки. Двете свои последни детски книги, „Малкият Макс“ (нем. „Der kleine Mann“) и „Малкият Макс и малката мис“ (нем. „Der kleine Mann und die kleine Miss“), Кестнер написва за своя извънбрачен син Томас, роден през 1957 г.
 
Кестнер умира в мюнхенската клиника Нойперлах от рак на хранопровода. Погребан е в гробището „Св. Георг“ в Богенхаузен, административен район на Мюнхен.
 
== Библиография ==
* ''Das Schwein beim Friseur'', 1962
* „[[Малкият мъж]]“ (''Der kleine Mann''), 1963
* „[[Малкият мъж и Малкатамалката мис]]“ (''Der kleine Mann und die kleine Miss''), 1967
* ''...was nicht in euren Lesebüchern steht'', 1968
 
* {{икона|de}} [http://www.joergalbrecht.de/es/deutschedichter.de/werke.asp?Autor_ID=1 Ерих Кестнер в Deutsche Dichter]
* {{икона|de}} [https://www.literaturportal-bayern.de/autorinnen-autoren?task=lpbauthor.default&pnd=118559206 Ерих Кестнер в Литературния портал Бавария]
* {{икона|de}} [https://tools.wmflabs.org/persondata/p/Erich_K%C3%A4stnerErich_Kstner Ерих Кестнер в Personensuche]
* {{икона|en}} {{imdb name|0477696|Ерих Кестнер}}
* {{Моята библиотека автор|erich-kastner|Ерих Кестнер}}

Навигация