Битка при Свищов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}


'''Битката при Свищов''' е десант на Действащата руска армия през река Дунав при [[Зимнич]]-[[Свищов]] и бой за превземане на Свищов през [[Руско-турската война (1877-1878)]].
'''Битка при Свищов''' е десант на Действащата руска армия през река Дунав при Зимнич-Свищов и бой за превземане на Свищов през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].


== Оперативна обстановка ==
== Обстановка ==


На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската руска армия княз [[Николай Николаевич]] решава десантът на главните руски сили през река Дунав да бъде извършен при град Свищов през нощта на 14/26 срещу 15/27 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]: 14-та пехотна дивизия, 4-та стрелкова бригада и други подразделения – общо 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия, групирани в 3 ешелона.
На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската руска армия княз [[Николай Николаевич]] решава десантът на главните руски сили през река Дунав да бъде извършен при град Свищов през нощта на 14/26 срещу 15/27 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор [[Михаил Драгомиров]] в състав 14-та пехотна дивизия, 4-та стрелкова бригада и други подразделения. Общо 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия, групирани в 3 ешелона. Взети са мерки за дезориентиране на противника, опазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция.

Взети са мерки за дезориентиране на противника, опазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква десант при [[Никопол]], [[Олтеница]] или [[Гюргево]]. В района на реалния десант неговите сили са съсредоточени при Свищов сили от 1 табор, 1 ескадрон и 2 оръдия и при село [[Вардим]] от 5 табора и 4 оръдия. Командир е Ахмед Хамди паша.
Османското командване очаква десант при Никопол, Олтеница или Гюргево. В района на реалния десант неговите сили са съсредоточени при Свищов в състав от 1 табор, 1 ескадрон и 2 оръдия и при село [[Вардим]] от 5 табора и 4 оръдия. Командир е Ахмед Хамди паша.


== Извършване на десанта ==
== Извършване на десанта ==
Ред 33: Ред 33:
След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич генерал-майор Михаил Драгомиров запознава на 14/26 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20:00 часа е съобщено на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] точното място на десанта – устието на река Текирдере между Свищов и Вардим.
След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич генерал-майор Михаил Драгомиров запознава на 14/26 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20:00 часа е съобщено на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] точното място на десанта – устието на река Текирдере между Свищов и Вардим.


Частите на първия ешелон са 12 роти от 53-ти Волински пехотен полк, сотня пластуни, 60 казаци и 8 оръдия с командир полковник Николай Родионов и в 01:00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на река Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Противникът със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие: западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване капитан [[Александър Фок]] увлича роти от 53-ти Волински пехотен полк и атакува командния десен бряг на Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата контраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналият втори руски ешелон от движение се включва в битката и десният бряг здраво е овладян. Поручик Моторний по личен почин вдига своята 2-ра стрелкова рота, увлича 54-ти Мински пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасността на мястото на десанта.
Частите на първия ешелон са 12 роти от 53-ти Волински пехотен полк, сотня пластуни, 60 казаци и 8 оръдия с командир полковник Николай Родионов в 01:00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на река Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Противникът открива със закъснение десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие: западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване капитан [[Александър Фок]] увлича роти от 53-ти Волински пехотен полк и атакува командния десен бряг на Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата контраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналият втори руски ешелон от движение се включва в битката и десният бряг здраво е овладян. Поручик Иван Моторний по личен почин вдига своята 2-ра стрелкова рота, увлича 54-ти Мински пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасността на мястото на десанта.


== Бой за Свищов ==
== Бой за Свищов ==
[[Файл:Dmitriev 005.jpg|мини|300px|Щиков бой на Свищовските височини. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
[[Файл:Dmitriev 005.jpg|мини|300px|Щиков бой на Свищовските височини. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града, заети с лозя и градини. С 3-я ешелон пристига командващият генерал-майор Михаил Драгомиров. Натрупал достатъчно сили, около 11:00 часа атакува и към 14:00 часа превзема Свищовските височини. Около 15:00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към село Вардим и [[Търново]]. На следващия ден 16/28 юни е заето село Вардим и позиции по река Пенда. Едновременно е изградено и предмостово укрепление.
Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града, заети с лозя и градини. С третия ешелон пристига командващият генерал-майор Михаил Драгомиров. Натрупал достатъчно сили, около 11:00 часа атакува и към 14:00 часа превзема Свищовските височини. Около 15:00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към село Вардим и Търново. На следващия ден 16/28 юни е заето село Вардим и позиции по река Пенда. Едновременно е изградено и предмостово укрепление.


== Резултати ==
== Резултати ==
Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с командир генерал-майор [[Александър Деп]] в следващите дни построяват два [[Понтонен мост|понтонни моста]] през река Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната, разработен от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]].
Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с командир генерал-майор [[Александър Деп]] в следващите дни построяват два [[Понтонен мост|понтонни моста]] през река Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната, разработен от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]].
<gallery caption="" class="center">
<gallery caption="" class="center">
Файл:Russo-Turkish War (1877–78) landing boat.jpg|Руска десантна лодка използвана при Свищов (изглед отстрани)
Файл:Russo-Turkish War (1877–78) landing boat1.jpg|Руска десантна лодка използвана при Свищов (изглед отпред и отгоре)

</gallery>
</gallery>

== Загуби ==
== Загуби ==
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
Ред 319: Ред 315:
== Галерия ==
== Галерия ==
<gallery class="center">
<gallery class="center">
Файл:Паметник генерал Драгомиров1.jpg|Релефен паметник на генерал-майор Драгомиров
Файл:Паметник генерал Драгомиров1.jpg|Релефен паметник на генерал-майор Михаил Драгомиров
Файл:Свищов паметник на победата1.jpg|Паметникът на победата при Свищов при устието на р. Текирдере
Файл:Свищов паметник на победата1.jpg|Паметникът на победата при Свищов при устието на река Текирдере
Файл:Свищов паметниците2.jpg|Паметник на загиналите 812 руски воини при десанта
Файл:Свищов паметниците2.jpg|Паметник на загиналите при десанта 812 руски воини
Файл:Свищов паметниците1.jpg|Седем обелиска в местността „Паметниците“ на руски офицери
Файл:Свищов паметниците1.jpg|Седем обелиска на руски офицери в местността „Паметниците“
Файл:Паметна плоча десант Свищов.jpg|Паметник на мястото където стъпва сотнята на есаул Пруст на Дунавския бряг.
Файл:Паметна плоча десант Свищов.jpg|Паметник на мястото където стъпва на Дунавския бряг сотнята на есаул Пруст

Файл:Братска могила Свищов1.jpg|Братска могила на загинали руски воини при десанта на река Дунав.
Файл:Братска могила Свищов1.jpg|Братска могила на загинали руски воини при десанта на река Дунав.
Файл:Паметник щабс капитан Брянов.jpg|Паметник на щабскапитан Брянов от 53-ти Волински пехотен полк

Файл:Паметник щабс капитан Брянов.jpg|Паметник на щабс капитан Брянов от 53 Волински полк
Файл:Паметник подпоручик Григорашвили2.jpg|Паметник на подпоручик Григорь Швили от 53-ти Волински пехотен полк
Файл:Паметник подпоручик Григорашвили2.jpg|Паметник на подпоручик Григорь Швили от 53-ти пехотен Волински полк
Файл:Паметник щабс капитан Фок.jpg|Паметник на щабскапитан Александър Фок от 53-ти Волински пехотен полк
Файл:Паметник щабс капитан Фок.jpg|Паметник на Щабс капитан Фок (1843 – 1926) от 53 Волински полк
Файл:Паметник подпоручик Каненберг1.jpg|Паметник на подпоручик Каненберг от 54-ти Мински пехотен полк
Файл:Паметник подпоручик Каненберг1.jpg|Паметник на подпоручик Каненберг от 54-ти Мински полк
Файл:Паметник прапорщик Иванов1.jpg|Паметник на прапорщик Иванов от 54-ти Мински пехотен полк
Файл:Паметник прапорщик Иванов1.jpg|Паметник на прапоршчик Иванов от 54-ти Мински полк
Файл:Паметник прапоршчик Фьодоров2.jpg|Паметник на прапорщик Фьодоров от 54-ти Мински пехотен полк
Файл:Паметник прапоршчик Фьодоров2.jpg|Паметник на прапоршчик Фьодоров от 54-ти пехотен Мински полк
Файл:Паметник прапорщик Здан2.jpg|Паметник на прапорщик Здан от 55-ти Подолски пехотен полк
Файл:Паметник прапорщик Здан2.jpg|Паметник на прапоршчик Здан от 55-ти пехотен Подолски полк
Файл:Паметник подполковник Стрелбицкий2.jpg|Паметник на подполковник Стрелбицкий, командир на батарея
Файл:Паметник подполковник Стрелбицкий2.jpg|Паметник на подполковник Стрелбицкий, командир на батарея
Файл:Russo-Turkish War (1877–78) landing boat.jpg|Руска десантна лодка използвана при Свищов (изглед отстрани)
Файл:Russo-Turkish War (1877–78) landing boat1.jpg|Руска десантна лодка използвана при Свищов (изглед отпред и отгоре)
</gallery>
</gallery>

== Вижте също ==
* [[Битки през Руско-турската война (1877-1878)]]


== Източници ==
== Източници ==
* Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „[[Наука и изкуство]]“, София, 1978, с. 85 – 95
* Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 85 – 95.
* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 87 – 88
* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 87 – 88.
* Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 г. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, издание Военно-исторической комиссии Главнаго штаба, 1898 – 1911, Вып. 23: Подготовка к переправе через Дунай, переправа у Зимницы и общия распоряжения после переправы. Санкт Петербург, 1899.
* Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 г. на Балканском полуострове, Санкт Петербург, издание Военно-исторической комиссии Главнаго штаба, 1898 – 1911, Вып. 23: Подготовка к переправе через Дунай, переправа у Зимницы и общия распоряжения после переправы. Санкт Петербург, 1899.


[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Свищов]]
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Свищов]]

Версия от 17:20, 3 януари 2020

Битка при Свищов
Руско-турска война (1877–1878)
Десантът при Свищов. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски
Десантът при Свищов. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски
Информация
Период14 – 16 юни/26 юни-28 юни 1877
МястоЗимнич-Свищов
Резултатпобеда за Русия
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-майор Михаил Драгомиров Ахмед Хамди паша
Сили
Сборен десантен отряд от 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдияСвищовски гарнизон от 6 табора, 1 ескадрон и 6 оръдия
Жертви и загуби
802 убити и раненинеизвестни
Карта

Битка при Свищов е десант на Действащата руска армия през река Дунав при Зимнич-Свищов и бой за превземане на Свищов през Руско-турската война (1877-1878).

Оперативна обстановка

На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската руска армия княз Николай Николаевич решава десантът на главните руски сили през река Дунав да бъде извършен при град Свищов през нощта на 14/26 срещу 15/27 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор Михаил Драгомиров в състав 14-та пехотна дивизия, 4-та стрелкова бригада и други подразделения. Общо 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия, групирани в 3 ешелона. Взети са мерки за дезориентиране на противника, опазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция.

Османското командване очаква десант при Никопол, Олтеница или Гюргево. В района на реалния десант неговите сили са съсредоточени при Свищов в състав от 1 табор, 1 ескадрон и 2 оръдия и при село Вардим от 5 табора и 4 оръдия. Командир е Ахмед Хамди паша.

Извършване на десанта

генерал-майор Михаил Драгомиров

След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич генерал-майор Михаил Драгомиров запознава на 14/26 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20:00 часа е съобщено на император Александър II точното място на десанта – устието на река Текирдере между Свищов и Вардим.

Частите на първия ешелон са 12 роти от 53-ти Волински пехотен полк, сотня пластуни, 60 казаци и 8 оръдия с командир полковник Николай Родионов в 01:00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на река Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Противникът открива със закъснение десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие: западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване капитан Александър Фок увлича роти от 53-ти Волински пехотен полк и атакува командния десен бряг на Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата контраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналият втори руски ешелон от движение се включва в битката и десният бряг здраво е овладян. Поручик Иван Моторний по личен почин вдига своята 2-ра стрелкова рота, увлича 54-ти Мински пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасността на мястото на десанта.

Бой за Свищов

Щиков бой на Свищовските височини. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски

Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града, заети с лозя и градини. С третия ешелон пристига командващият генерал-майор Михаил Драгомиров. Натрупал достатъчно сили, около 11:00 часа атакува и към 14:00 часа превзема Свищовските височини. Около 15:00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към село Вардим и Търново. На следващия ден 16/28 юни е заето село Вардим и позиции по река Пенда. Едновременно е изградено и предмостово укрепление.

Резултати

Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с командир генерал-майор Александър Деп в следващите дни построяват два понтонни моста през река Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната, разработен от генерал-лейтенант Николай Обручев.

Загуби

Руски загуби в периода 14 – 15 юни 1877 г. [1]
подразделение убити и удавени изчезнали ранени общо
офицери нисши чинове нисши чинове офицери нисши чинове офицери нисши чинове
гвардейски отряд - 14 - 2 19 2 33
34 Севски полк - - - - 1 - 1
35 Брянски полк - 1 - - 2 - 3
36 Орловски полк - - - - 1 - 1
53 Волински полк 3 68 17 7 182 10 267
54 Мински полк 3 151 14 3 107 6 272
55 Подолски полк - 10 5 3 69 3 84
56 Житомирски полк - - 2 2 19 2 21
16 стрелкови батальон - - - - 7 - 7
7 пластунски батальон - - - - 16 - 16
23 Донски казашки полк - - - - 1 - 1
2 пеша планинска батарея 3 21 - 1 - 4 21
3 понтонен батальон - - - - - - -
4 понтонен батальон - 9 - 1 5 1 14
5 понтонен батальон - 15 - 1 10 1 25
6 понтонен батальон - 7 - - 1 - 8
моряци 1 5 - - 3 1 8
ОБЩО 10 301 38 20 443 30 782
Списък на загиналите офицери при десанта [2]
чин имена убит/починал от раните
53 Волински полк
1 щабс капитан Ящинский убит
2 щабс капитан Брянов починал от раните
3 подпоручик Григорь-Швили убит
4 прапоршчик Лукьянов убит
54 Мински полк
5 щабс капитан Петрович убит
6 подпоручик Каненберг убит
7 прапоршчик Фьодоров убит
8 прапоршчик Рыжкин починал от раните
9 прапоршчик Иванов починал от раните
55 Подолски полк
10 прапоршчик Зданн починал от раните
2 пеша планинска батарея
11 подполковник Стрельбицкий удавил се
12 щабс капитан Кобиев удавил се
13 подпоручик Тюрберт удавил се
моряци
14 лейтенант Добровольский убит

Галерия

Източници

  • Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 85 – 95.
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 87 – 88.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 г. на Балканском полуострове, Санкт Петербург, издание Военно-исторической комиссии Главнаго штаба, 1898 – 1911, Вып. 23: Подготовка к переправе через Дунай, переправа у Зимницы и общия распоряжения после переправы. Санкт Петербург, 1899.