Протагонист: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м форматиране: 6x кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
'''Протагонистът''' представлява главен герой (централна или основна фигура) в [[Драма (литература)|драма]] или история. Съществителното "протагонист" произлиза от [[Гръцки език|гръцката]] дума ''πρωταγωνιστής (protagonistes)'', буквално "играещият първостепенна роля, главен актьор". В древногръцкия театър трима актьори играят всички основни драматични роли в [[трагедия]]та; главната е изиграна от протагониста, а останалите две от деутерагониста и тритагониста.
'''Протагонистът''' представлява главен герой (централна или основна фигура) в [[Драма (литература)|драма]] или история. Съществителното „протагонист“ произлиза от [[Гръцки език|гръцката]] дума ''πρωταγωνιστής (protagonistes)'', буквално „играещият първостепенна роля, главен актьор“. В древногръцкия театър трима актьори играят всички основни драматични роли в [[трагедия]]та; главната е изиграна от протагониста, а останалите две от деутерагониста и тритагониста.


Термините ''протагонист'', ''главен герой'' и ''герой на произведението'' са разностранно (и рядко правилно) дефинирани, като в зависимост от източника могат да означават различни понятия. В художествената литература повестта за протагониста може да бъде разказана от перспективата на друг герой (който също така може, но и не е задължително да бъде разказвачът). За пример, това може да бъде разказвач, който разказва участта на редица протагонисти като например изтъкнати фигури, пресъздадени от биографична перспектива.
Термините ''протагонист'', ''главен герой'' и ''герой на произведението'' са разностранно (и рядко правилно) дефинирани, като в зависимост от източника могат да означават различни понятия. В художествената литература повестта за протагониста може да бъде разказана от перспективата на друг герой (който също така може, но и не е задължително да бъде разказвачът). За пример, това може да бъде разказвач, който разказва участта на редица протагонисти като например изтъкнати фигури, пресъздадени от биографична перспектива.
Ред 6: Ред 6:
Основният противник на протагониста е герой, известен като [[антагонист]], който представлява или пък създава препятствие, което протагонистът (протагонистите) трябва да преодолее (преодолеят). Подобно на случая с протагониста, може да има повече от един антагонист в дадена история.
Основният противник на протагониста е герой, известен като [[антагонист]], който представлява или пък създава препятствие, което протагонистът (протагонистите) трябва да преодолее (преодолеят). Подобно на случая с протагониста, може да има повече от един антагонист в дадена история.


Понякога творбата предлага отделен герой като протагонист, само за да се отърве неочаквано от него като форма на драматичен похват. Подобен герой се нарича измамен протагонист. Мериън във филма на [[Алфред Хичкок]] ''"Психо"'' (1960) е подходящ пример.
Понякога творбата предлага отделен герой като протагонист, само за да се отърве неочаквано от него като форма на драматичен похват. Подобен герой се нарича измамен протагонист. Мериън във филма на [[Алфред Хичкок]] ''„Психо“'' (1960) е подходящ пример.


Когато сюжетът съдържа второстепенни линии, същите могат да описват различни от утвърдените в главния сюжет протагонисти. В някои творби протагонистите могат да бъдат невъзможни за класифициране в случаите, в които историята съдържа многочислени сюжетни линии, непозволяващи ясното идентифициране на една от тях като основна, както може да се забележи във '' първия кръг"'' на [[Александър Солженицин]], описващ множество от герои затворени и живеещи в лагера [[ГУЛАГ]] или във ''"[[Война и мир]]"'' на [[Лев Толстой]], където над 15 главни герои биват изобразени като забъркани в или повлияни от войната.
Когато сюжетът съдържа второстепенни линии, същите могат да описват различни от утвърдените в главния сюжет протагонисти. В някои творби протагонистите могат да бъдат невъзможни за класифициране в случаите, в които историята съдържа многочислени сюжетни линии, непозволяващи ясното идентифициране на една от тях като основна, както може да се забележи във ''„В първия кръг“'' на [[Александър Солженицин]], описващ множество от герои затворени и живеещи в лагера [[ГУЛАГ]] или във ''[[Война и мир]]'' на [[Лев Толстой]], където над 15 главни герои биват изобразени като забъркани в или повлияни от войната.


В [[психодрама]]та "протагонистът" е човек (член на група, пациент или клиент), който решава да разиграе някои значителни моменти от живота си, преживявания или взаимоотнешения на сцената с помощта на психодраматичен режисьор и другите членове, които поемат допълнителни роли на спомагателни егота.
В [[психодрама]]та „протагонистът“ е човек (член на група, пациент или клиент), който решава да разиграе някои значителни моменти от живота си, преживявания или взаимоотнешения на сцената с помощта на психодраматичен режисьор и другите членове, които поемат допълнителни роли на спомагателни егота.


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 18:48, 3 януари 2020

Протагонистът представлява главен герой (централна или основна фигура) в драма или история. Съществителното „протагонист“ произлиза от гръцката дума πρωταγωνιστής (protagonistes), буквално „играещият първостепенна роля, главен актьор“. В древногръцкия театър трима актьори играят всички основни драматични роли в трагедията; главната е изиграна от протагониста, а останалите две от деутерагониста и тритагониста.

Термините протагонист, главен герой и герой на произведението са разностранно (и рядко правилно) дефинирани, като в зависимост от източника могат да означават различни понятия. В художествената литература повестта за протагониста може да бъде разказана от перспективата на друг герой (който също така може, но и не е задължително да бъде разказвачът). За пример, това може да бъде разказвач, който разказва участта на редица протагонисти като например изтъкнати фигури, пресъздадени от биографична перспектива.

Основният противник на протагониста е герой, известен като антагонист, който представлява или пък създава препятствие, което протагонистът (протагонистите) трябва да преодолее (преодолеят). Подобно на случая с протагониста, може да има повече от един антагонист в дадена история.

Понякога творбата предлага отделен герой като протагонист, само за да се отърве неочаквано от него като форма на драматичен похват. Подобен герой се нарича измамен протагонист. Мериън във филма на Алфред Хичкок „Психо“ (1960) е подходящ пример.

Когато сюжетът съдържа второстепенни линии, същите могат да описват различни от утвърдените в главния сюжет протагонисти. В някои творби протагонистите могат да бъдат невъзможни за класифициране в случаите, в които историята съдържа многочислени сюжетни линии, непозволяващи ясното идентифициране на една от тях като основна, както може да се забележи във „В първия кръг“ на Александър Солженицин, описващ множество от герои затворени и живеещи в лагера ГУЛАГ или във Война и мир на Лев Толстой, където над 15 главни герои биват изобразени като забъркани в или повлияни от войната.

В психодрамата „протагонистът“ е човек (член на група, пациент или клиент), който решава да разиграе някои значителни моменти от живота си, преживявания или взаимоотнешения на сцената с помощта на психодраматичен режисьор и другите членове, които поемат допълнителни роли на спомагателни егота.

Вижте също