Елизабет Вителсбах

Елизабет Вителсбах
кралица на Германия, Сицилия и Йерусалим
Лични данни
Родена	1227 г. замък Траусниц, Ландсхут, Бавария
Починала	9 октомври 1273 г. замък Грайфенбург Тирол
Погребана в	цистерианския манастир Щамс в Тирол
Семейство
Династия	Вителсбахи
Баща	Ото II Вителсбах
Майка	Агнес фон Брауншвайг
Бракове	Конрад IV Майнхарт II
Потомци	Конрадин, Алберт II, Агнес, Елизабета Тиролска, Ото III, Хайнрих VI, Лудвиг
Елизабет Вителсбах в Общомедия

Статуя на Елизабет и Майнхард II

Елизабет Вителсбах (на немски: Elisabeth von Bayern, * около 1227 в замък Траусниц, Ландсхут, † 9 октомври 1273 в замъка „Грайфенбург“, Тирол) от династията Вителсбахи е кралица на Свещената Римска империя (септември 1246 – май 1254), Йерусалим (септември 1246 – май 1254) и Сицилия (1250 – май 1254) като съпруга на император Конрад IV. Чрез втория си брак с Майнхарт II херцог на Каринтия, е графиня на Гориция и Тирол (1259 – 1273).

Ранен живот

Елизабет е най-възрастната дъщеря на Ото II Вителсбах (1206 – 1253), херцог на Бавария, и Агнес фон Брауншвайг (1201 – 1267) от фамилията Велфи.

Баща ѝ е поддръжник на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването ѝ за престолонаследника на династията Хоенщауфен – Конрад IV (1228 – 1254). Сватбата им се състоява на 1 септември 1246 г. във Фобург на Дунав и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - Конрадин (25 март 1252 – 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.

Бракове и смърт

Нейният свекър, император Фридрих II, умира от дизентерия през 1250 година, докато е във война срещу папа Инокентий IV и съюзниците му. След 8 години брак, съпругът ѝ крал Конрад IV умира от малария през 1254 г. Германската корона трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва син ѝ Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на Йерусалим, Сицилия (по-късно узурпирана от чичо му Манфред) и Швабия.

През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 г. по-младия от нея Майнхарт II (1228 – 1254) от род Майнхардини, граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 г. и е погребан в същия манастир.

Потомство

Най-голямата ѝ дъщеря, носеща името на майка си – Елизабета (1262-1313), става съпруга на Алберт I Хабсбургски, херцог на Австрия и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата ѝ дъщеря – Агнес, е омъжена на Фридрих I, маркграф на Майсен. Синът ѝ Ото III става граф на Гориция и Тирол и херцог на Каринтия, а друг неин син - Хайнрих VI, става крал на Бохемия (1307-1310) и Полша.

Деца

От първия брак с Конрад IV:

• Конрадин (1252 – 1268), херцог на Швабия, последният легитимен Хоенщафер.

От втория брак с Майнхард II:

• Алберт II, граф на Тирол († 1292);
• Агнес († 14 май 1293), омъжва се 1286 за маркграф Фридрих I фон Майсен (1257 – 1323)
• Елизабета Тиролска (1262 – 1313), омъжва се 1276 г. за немския крал Албрехт I (1255 – 1308)
• Ото III (1265 – 1310), граф на Горица и Тирол, херцог на Каринтия и Крайна
• Хайнрих VI (1270 – 1335), херцог на Каринтия, херцог/маркграф на Крайна, граф на Тирол, от 1306 крал на Бохемия и титулиран крал на Полша
• Лудвиг († 1305).

Литература

• Elke Goez: Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhardts II. von Görz-Tirol. In: Karl-Heinz Rueß: Frauen der Staufer (= Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst. Band 25). Gesellschaft für staufische Geschichte, Göppingen 2006, ISBN 3-929776-16-2, S. 151–170.
• Marita A. Panzer: Wittelsbacherinnen. Fürstentöchter einer europäischen Dynastie. Pustet, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7917-2419-5, S. 11–21.

Външни препратки

• Marek, Miroslav. A listing of descendants of the Wittelsbach family // Genealogy.EU.