Битка при Нова Загора: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
|страна1= [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Руска империя|Русия]]
|страна1= [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Руска империя|Русия]]
|страна2= [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] [[Османска империя]]
|страна2= [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] [[Османска империя]]
|командир1=[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]
|командир1=[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]
|командир2=[[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] [[Реуф паша]]
|командир2=[[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] Реуф паша
|сила1= [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Преден отряд]]<br>[[Файл:Samara flag.png|ръб|22px]] [[Българско опълчение]] (6000 войника)
|сила1= [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Преден отряд]]<br>[[Файл:Samara flag.png|ръб|22px]] [[Българско опълчение]] (6000 войника)
|сила2= Новозагорски гарнизон (3 табура и черкезка конница)
|сила2= Новозагорски гарнизон (3 табура и черкезка конница)
Ред 21: Ред 21:
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}


'''Битката при Нова Загора''' между [[Преден отряд|Предния руски отряд]] и Новозагорския османски гарнизон е част от руските усилия за недопускане преминаването на [[Централна османска армия|Централната османска армия]] през проходите в Източна [[Стара Планина]] и съединяване с османските сили в [[Четириъгълник на крепостите|четириъгълника]] ''[[Русе]]-[[Силистра]]-[[Варна]]-[[Шумен]]''. Води се едновременно с [[битката при Стара Загора]] и [[Битка при Джуранли|при Джуранли]] (дн. [[Калитиново]]).
'''Битка при Нова Загора''' е между [[Преден отряд|Предния руски отряд]] и Новозагорския османски гарнизон по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. Част от руските усилия за недопускане преминаването на [[Централна османска армия|Централната османска армия]] през проходите в Източна Стара Планина и съединяване с османските сили в [[Четириъгълник на крепостите|четириъгълника]]. Води се едновременно с [[Битка при Стара Загора|битката при Стара Загора]] и [[Битка при Джуранли|при Джуранли]].


== Оперативна обстановка ==
== Разположение на силите ==
По преценка на руското командване завземането на [[Нова Загора]] придобива значение за развоя на военните действия в [[Южна България]] през лятото на 1877 г. Пресича се пътя на Централната османска армия ([[Сюлейман паша]]) за съединяване с [[Източнодунавска армия|Източнодунавската османска армия]] през проходите в Източна Стара планина; заема се флангова позиция при евентуално османско настъпление срещу [[Шипченски проход|Шипченския проход]]; разгромява се втората по численост противникова групировка в Южна България – Новозагорския османски гарнизон.
По преценка на руското командване завземането на град Нова Загора придобива значение за развоя на военните действия в Южна България през лятото на 1877 г. Пресича се пътя на Централната османска армия с командир [[Сюлейман паша]] за съединяване с [[Източнодунавска армия|Източнодунавската османска армия]] през проходите в Източна Стара планина; заема се флангова позиция при евентуално османско настъпление срещу [[Шипченски проход|Шипченския проход]]; разгромява се втората по численост противникова групировка в Южна България – Новозагорския османски гарнизон.


В надвечерието на битката, османските сили в Нова Загора с командир [[Реуф паша]] са 15 [[табур]]а, 1 [[ескадрон]], 4 [[батарея|батареи]] и 400 [[черкези]]. На 17/29 юли Реуф паша изпълнява заповедта на Сюлейман паша и с основните си сили напуска града, за да се съедини с Централната османска армия и участва в битката при Стара Загора. В Нова Загора остават 3 табура и черкезка [[конница]].
В надвечерието на битката, османските сили в Нова Загора с командир Реуф паша са 15 табора, 1 ескадрон, 4 батареи и 400 конни черкези. На 17/29 юли Реуф паша изпълнява заповедта на Сюлейман паша и с основните си сили напуска града, за да се съедини с Централната османска армия и участва в битката при Стара Загора. В Нова Загора остават 3 табора и черкезка конница.


== Битката на 18/30 юли ==
== Битката на 18/30 юли ==
На 17/29 юли части на Предния отряд ([[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) настъпват към града разделени на 3 колони. Дясната колона (херцог [[Николай Лайхтенбергски]], 4 опълченски дружини, 14 ескадрона и 12 оръдия) при с. Карабунар (дн. [[Подслон (Област Стара Загора)|Подслон]]) води бой с колоната на Реуф паша и след свечеряването нощува в с. [[Дълбоки]]. На следващия ден 18/30 юли, кавалерията отново влиза в бой, а [[пехота]]та е върната в Стара Загора. Средната колона ([[генерал-майор]] [[Адам Цвецински]]), с която се движи и генерал-лейтенант Гурко, настъпва към с. Долно Чанакчии (дн. [[Паничери]]). Лявата колона (генерал-майор [[Игнатий Борейша]]) настъпва към с. [[Баня (Област Сливен)|Баня]] и около 9:00 часа на 18/30 юли, достигайки с. [[Кортен]], се развръща в боен ред и атакува Нова Загора.
На 17/29 юли части на Предния отряд с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]] настъпват към града разделени на 3 колони. Дясната колона с командир херцог [[Николай Лайхтенбергски]] от 4 опълченски дружини, 14 ескадрона и 12 оръдия води бой при село [[Подслон (Област Стара Загора)|Карабунар]] с колоната на Реуф паша и след свечеряването нощува в село [[Дълбоки]]. На следващия ден 18/30 юли, кавалерията отново влиза в бой, а пехотата е върната в Стара Загора.


Средната колона с командир генерал-майор [[Адам Цвецински]], с която се движи и генерал-лейтенант Йосиф , настъпва към село [[Паничери|Долно Чанакчии]].
Противниковите сили подпалват града, отбраняват [[жп гара]]та и южната покрайнина. По време на боя пристига средната колона и в 11:35 часа генерал-лейтенант Гурко заповядва обща атака. Руските части пробиват противниковите [[Укрепление|укрепления]], казашките части с флангови удар превръщат османското отстъпление в бягство. Преследването продължава повече от 4 км. Руските сили заемат града.

Лявата колона с командир генерал-майор Игнатий Борейша настъпва към село [[Баня (Област Сливен)|Баня]] и около 9:00 часа на 18/30 юли достига до село [[Кортен]]. Развръща се в боен ред и атакува Нова Загора.

Противниковите сили подпалват града, отбраняват жп гара та и южната покрайнина. По време на боя пристига средната колона и в 11:35 часа генерал-лейтенант Йосиф Гурко заповядва обща атака. Руските части пробиват противниковите укрепления. Казашките части с флангови удар превръщат османското отстъпление в бягство и руските сили заемат града. Преследването на противника продължава повече от 4 км.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
* ''Освободителната война 1877 – 1878'', Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 53 – 54
* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878 г. Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 53 – 54.


[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Нова Загора]]
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Нова Загора]]

Версия от 15:02, 4 януари 2020

Битка при Нова Загора
Руско-турска война (1877-1878)
Информация
Период18/30 юли 1877
МястоНова Загора
Резултатпобеда за Русия
ТериторияБалкански полуостров
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-лейтенант Йосиф Гурко Реуф паша
Сили
Преден отряд
Българско опълчение (6000 войника)
Новозагорски гарнизон (3 табура и черкезка конница)
Жертви и загуби
106 убити и раненинад 300 убити

Битка при Нова Загора е между Предния руски отряд и Новозагорския османски гарнизон по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Част от руските усилия за недопускане преминаването на Централната османска армия през проходите в Източна Стара Планина и съединяване с османските сили в четириъгълника. Води се едновременно с битката при Стара Загора и при Джуранли.

Оперативна обстановка

По преценка на руското командване завземането на град Нова Загора придобива значение за развоя на военните действия в Южна България през лятото на 1877 г. Пресича се пътя на Централната османска армия с командир Сюлейман паша за съединяване с Източнодунавската османска армия през проходите в Източна Стара планина; заема се флангова позиция при евентуално османско настъпление срещу Шипченския проход; разгромява се втората по численост противникова групировка в Южна България – Новозагорския османски гарнизон.

В надвечерието на битката, османските сили в Нова Загора с командир Реуф паша са 15 табора, 1 ескадрон, 4 батареи и 400 конни черкези. На 17/29 юли Реуф паша изпълнява заповедта на Сюлейман паша и с основните си сили напуска града, за да се съедини с Централната османска армия и участва в битката при Стара Загора. В Нова Загора остават 3 табора и черкезка конница.

Битката на 18/30 юли

На 17/29 юли части на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко настъпват към града разделени на 3 колони. Дясната колона с командир херцог Николай Лайхтенбергски от 4 опълченски дружини, 14 ескадрона и 12 оръдия води бой при село Карабунар с колоната на Реуф паша и след свечеряването нощува в село Дълбоки. На следващия ден 18/30 юли, кавалерията отново влиза в бой, а пехотата е върната в Стара Загора.

Средната колона с командир генерал-майор Адам Цвецински, с която се движи и генерал-лейтенант Йосиф , настъпва към село Долно Чанакчии.

Лявата колона с командир генерал-майор Игнатий Борейша настъпва към село Баня и около 9:00 часа на 18/30 юли достига до село Кортен. Развръща се в боен ред и атакува Нова Загора.

Противниковите сили подпалват града, отбраняват жп гара та и южната покрайнина. По време на боя пристига средната колона и в 11:35 часа генерал-лейтенант Йосиф Гурко заповядва обща атака. Руските части пробиват противниковите укрепления. Казашките части с флангови удар превръщат османското отстъпление в бягство и руските сили заемат града. Преследването на противника продължава повече от 4 км.

Източници

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878 г. Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 53 – 54.