Емре Бельозоглу: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Кариера: Başakşehir - Feneebahçe + Truth P.s.ben GS
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м точка след млн, млрд, лв
Ред 38: Ред 38:
С Галатасарай печели 4 титли на Турция, 3 национални купи, [[Лига Европа|купата на УЕФА]] и [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на Европа]]. Неговият тим достига до 1/4 финал на [[Шампионската лига]]
С Галатасарай печели 4 титли на Турция, 3 национални купи, [[Лига Европа|купата на УЕФА]] и [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на Европа]]. Неговият тим достига до 1/4 финал на [[Шампионската лига]]


През 2001 турският халф е желан от [[Реал Мадрид]], [[Интер]], [[Барселона (отбор)|Барселона]] и [[ФК Валенсия]], но италианците изпреварват конкуренцията. Те плащат на [[Галатасарай]] 10 млн евро. Емре получава прякорът „Босфорският Марадона“, защото стилът му на игра прилича на този на аржентинецът. Участва на Мондиал 2002, като помага на Турция да достигне до трето място там. През сезон 2002/03 получава награда за играч на сезона в [[Интер]]. Той е 17тият играч, удостоен с този приз.
През 2001 турският халф е желан от [[Реал Мадрид]], [[Интер]], [[Барселона (отбор)|Барселона]] и [[ФК Валенсия]], но италианците изпреварват конкуренцията. Те плащат на [[Галатасарай]] 10 млн. евро. Емре получава прякорът „Босфорският Марадона“, защото стилът му на игра прилича на този на аржентинецът. Участва на Мондиал 2002, като помага на Турция да достигне до трето място там. През сезон 2002/03 получава награда за играч на сезона в [[Интер]]. Той е 17тият играч, удостоен с този приз.


Достига 1/2 финал на [[Шампионската лига]]. В състава на Интер по онова време играят още трима играчи от балканският полуостров-[[Йоргос Карагунис]], [[Деян Станкович]] и [[Синиша Михайлович]]. През сезон 2004/05 е преследван от травми и губи титулярното си място.
Достига 1/2 финал на [[Шампионската лига]]. В състава на Интер по онова време играят още трима играчи от балканският полуостров-[[Йоргос Карагунис]], [[Деян Станкович]] и [[Синиша Михайлович]]. През сезон 2004/05 е преследван от травми и губи титулярното си място.

Версия от 12:12, 5 януари 2020

Емре Белезоглу
Лична информация
Роден
Емре Белозоглу
7 септември 1980 г. (1980-09-07) (43 г.)
Ръст171 см
Постцентрален халф
Настоящ отбор
ОтборФенербахче
Номер10
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1996-2001
2001-2005
2005-2008
2008-2012
2012-2013
2013-
Галатасарай
Интер
Нюкасъл Юнайтед
Фенербахче
Атлетико Мадрид
Фенербахче
103
79
66
103
7
41
(21)
(4)
(5)
(12)
(1)
(11)
Национален отбор
2000- Турция90(10)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Емре Бельозоглу в Общомедия

Емре Бельозоглу (на турски: Emre Belözoğlu), по-известен само като Емре, е турски футболист, полузащитник на Фенербахче и турският национален отбор. През 2004 е избран от Пеле за един от 125-те най-добри живи футболисти. Играл е за двата турски гранда – Галатасарай и Фенербахче.

Кариера

Емре започва кариерата си в юношеските формации на Зетинбурноспор. На 16 години е забелязан от Бюлент Юндер – бивш играч на Галатасарай. Той препоръчва младият талант на треньора Фатих Терим. През 1996 подписва първия си професионален договор с Галатасарай. В краят на 1996/97 Емре влиза като резерва в мач срещу Бешикташ. Резултатът до момента е 2-2. Емре вкарва победният гол и донася шампионската титла на своите. Талантът израства като футболист със съотборници като Георге Хаджи и Георге Попеску.

С Галатасарай печели 4 титли на Турция, 3 национални купи, купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. Неговият тим достига до 1/4 финал на Шампионската лига

През 2001 турският халф е желан от Реал Мадрид, Интер, Барселона и ФК Валенсия, но италианците изпреварват конкуренцията. Те плащат на Галатасарай 10 млн. евро. Емре получава прякорът „Босфорският Марадона“, защото стилът му на игра прилича на този на аржентинецът. Участва на Мондиал 2002, като помага на Турция да достигне до трето място там. През сезон 2002/03 получава награда за играч на сезона в Интер. Той е 17тият играч, удостоен с този приз.

Достига 1/2 финал на Шампионската лига. В състава на Интер по онова време играят още трима играчи от балканският полуостров-Йоргос Карагунис, Деян Станкович и Синиша Михайлович. През сезон 2004/05 е преследван от травми и губи титулярното си място.

През юли 2005 Емре е продаден на англисйкият Нюкасъл Юнайтед за 3,8 млн. Той е харесван от феновете на Нюкасъл, заради спосоността си да решава мачове. Той играе там 3 години. Честите контузии му пречат да разкрие пълния си потенциал. Емре е запомнен като футболист на Нюкасъл най-вече с победният гол в дербито срещу ФК Съндърланд от пряк свободен удар.

От юли 2008 Емре е играч на Фенербахче.Много фенове на родният му Галатасарай започват кампании „Анти-Емре“, защото е подписал договор с вечният враг. Футболистът признава, че от малък е фен на Фенербахче. Играе на Евро 2008, но още в първият мач се контузва и повече не се появява на терена. През първия си сезон при „Фенерите“ играчът е далеч от познатата форма. Сезон 2009/10 е далеч по-силен за Емре. Избран е за най-добър играч в местното първенство. През 2010 е включен в отбора на десетилетието на Интер, направен от сайта goal.com. През следващия сезон става шампион на страната, но поради съмнения за уговаряне на мачове той е разпитван в прокуратурата[1] В края на 2011 е отстранен от отбора поради сбиване с един от треньорите[2] През април 2012 е наказан за 2 мача поради расизъм[3]

В края на май 2012 подписва за 2 години с Атлетико Мадрид.[4]Там не успява да се наложи, изигравайки само 7 мача. В началото на 2013 се връща във Фенербахче.[5]

Награди

Отборни

  • Шампион на Турция – 1996/97, 1997/98, 1998/99, 1999/2000, 2010/11
  • Носител на купата на Турция – 1995/96, 1998/99, 1999/2000, 2011/12
  • Носител на купата на УЕФА – 1999/00
  • Носител на суперкупата на УЕФА – 2000
  • Носител на купата на Италия – 2004/05
  • Носител на Интертото – 2006

Индивидуални

  • ФИФА 100
  • Футболист на годината в турската Суперлига – 2009/10
  • Футболист на годината на ФК Интер – 2002/03

Източници

Външни препратки