Танго: Разлика между версии
Файлът „Carlos_Gardel_Abasto_Buenos_Aires.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Jameslwoodward поради: per c:Commons:Deletion requests/File:Carlos Gardel Abasto Buenos Aires.jpg. |
м форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| цвят фон = blue |
| цвят фон = blue |
||
| стилистични корени = [[Полка]], [[фламенко]], [[хабанера]], [[милонга]] |
| стилистични корени = [[Полка]], [[фламенко]], [[хабанера]], [[милонга]] |
||
| културни корени = [[Аржентина]] и [[Уругвай]], 1850 |
| културни корени = [[Аржентина]] и [[Уругвай]], 1850 – 1890 г. |
||
| инструменти = [[Акордеон]], [[бандонеон]], [[пиано]], [[китара]], [[цигулка]], [[контрабас]], [[певец|вокал]] |
| инструменти = [[Акордеон]], [[бандонеон]], [[пиано]], [[китара]], [[цигулка]], [[контрабас]], [[певец|вокал]] |
||
| популяризиране = В работническите среди до 1910-те; в средните и висши класи – след това |
| популяризиране = В работническите среди до 1910-те; в средните и висши класи – след това |
Версия от 19:33, 5 януари 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Танго.
Танго | |
Стилистични корени | Полка, фламенко, хабанера, милонга |
---|---|
Културни корени | Аржентина и Уругвай, 1850 – 1890 г. |
Типични инструменти | Акордеон, бандонеон, пиано, китара, цигулка, контрабас, вокал |
Популяризиране | В работническите среди до 1910-те; в средните и висши класи – след това |
Производни форми | Каниенге, машиши, танго валс |
Подстилове | |
Финско танго, салонно танго, танго фантасия, танго нуево, танго архентино, танго ориентал, танго лисо, танго орийеро, танго милонгеро | |
Смесени стилове | |
Алтернативно танго, електронно танго | |
Танго в Общомедия |
Танго̀ (на повечето езици се произнася с ударение на „а“, та̀нго, в България и Франция се среща и с ударение на „о“) е музикален жанр – песен, текст и танц.
Кратка история
Танго | |
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
Танго в Буенос Айрес | |
В регистъра | Tango |
---|---|
Регион | Латинска Америка и Карибите |
Местоположение | Аржентина и Уругвай |
Тип | Нематериално културно наследство |
Вписване | 2009 (33-та сесия) |
Танго в Общомедия |
Танго е жанр в изкуството, има музика танго, поезия танго и танц танго. Тангото възниква през втората половина на XIX век в средите на простолюдието в Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай. С течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902 в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят. Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат милонга. Световен ден на тангото е 11 декември.
Етимология
Думата танго (tango) е с неясен произход и има толкова много значения, че е трудно да се проследи нейната етимология:
- Място, където се доят кравите или се продава мляко
- Място, където свирят и танцуват негрите
- Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище
- От mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място
- От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия
- В мисионерските колонии на йезуитите – вид гостоприемница
- Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му
- Цигански или андалуски танц.
Видове танго
Макар, че някои може да твърдят, че има само едно танго, в действителност, има няколко форми на тангото и дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и движението.
В САЩ и Европа, когато по-голямата част от хората чуят танго, си представят холивудска сцена на двойка която върви напред в променадна позиция. Танцьорите от танцовите зали, които са запознати с международното (състезателно) танго, си представят тангото, създадено в Англия или стилизираната версия – американско (бално) танго. Аржентинските танцьори ще си представят различни стилове в аржентинското танго, като апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе.
Аржентинското танго е сложен социален танц с практически неограничени възможности на импровизацията. За сравнение американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията. Аржентинско танго е социален импровизаторски танц, в който водещият (кавалерът) е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка която подава на водения (дамата), като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и „слуша“ за реакцията на дамата. Водещият трябва да направи това уверено, ясно и преди всичко музикално, докато навигира на един претъпкан дансинг, като ако се наложи да прекрати движението и да предпази дамата от нараняване. От друга страна, дамата в аржентинското танго фокусира вниманието си изключително и изцяло към кавалера и веднага трябва да реагира на това, което се иска от нея, чрез движение на краката и торса, като ръцете са гъвкави и не трябва да пречат на движението на кавалера. Дамата трябва да се довери на кавалера за ръководенето на нейните движения, за защитата си и да му предостави пространство и време да танцува елегантно.
|