Направо към съдържанието

Валинор: Разлика между версии

105 байта изтрити ,  преди 2 години
м
без   интервал
м (Робот Добавяне {{без източници}})
м (без   интервал)
{{без източници}}
{{обработка|форматиране}}
Вълшебно задморско владение на Валарите  — символизиращи природни стихии могъщи духове  — намиращо се на запад от Средната земя, отвъд Великото море  — Белегаер.Първоначално Валинор бил свързан на север със суша към Средна земя  — ледената пустош  — Хелракасе, но след Войната на Гнева я била унищожена и потопена под морските вълни.
Наричан още Неумиращите земи, Валинор е убежище на Елдарите, поканени от самите Валари да живеят там.
Във Валинор расли Двете Дървета  — Бялото дърво  — Телперион и Златното дърво  — Лаурелин  — източник на Светлина, отпреди Слънцето и Луната. Тук били създадени и великите скъпоценни камъни  — Силмарилите.
По източните граници на Валинор за защите от първият Мрачен владетел  — Моргот  — издигнали Валарите планинската верига  — Пелори.Единствен прохода на светлината  — Калакирия  — позволявал тя да бъде премината.Надалеч пред бреговете на Валинор били Сенчестите морета  — пустинни и обвити в сянка те не можели да бъдат премитени от никого, освен ако не бил поканен от Валарите.Единствено владетелят Еарендил, носещ на челото си Силмарил, заедно със съпругата си  — Елвинг, успял да пресече Сенчестите морета с кораба си Вингилот и да пристигне във Валинор.
Към краят на Втора епоха, когато под влияние на лъжите и подтикван към безумие, последния нуменорски крал Ар-Фаразон  — Златния, повел огромен флот, за да превземе Валинор.
Тогава се намесил създателят на всичко  — Еру Илуватар  — той унищожил Нуменор и откъснал завинаги Валинор от Средната земя  — плосък дотогава, познатия за хора и елфи свят, станал кръгъл.
Валинор бил вече недостъпен за простосмъртните люде.