Космически кораб Аполо: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:25, 8 януари 2020

Аполо на лунна орбита

Технически данни

Предназначение

Достигане на Луната

Производител

North American Aviation

Страна

САЩ

Височина

11,03 метра

Диаметър

3,90 метра

Тегло

47 000 кг

Екипаж

3

Полезен товар

на лун. орбита 47 000 кг

Двигатели

1 х 98 kN

Мощност

98 kN

Работа

314 секунди

Гориво

N₂O₄ / Aerozine 50 (UDMH/N₂Н₄)

Американският космически кораб Аполо (на англ. Apollo spacecraft) е разработен от НАСА с основно предназначение за достигане на човек до Луната и модифициран по късно за доставяне на екипаж на американската космическа лаборатория Скайлаб, както за съвместният полет и скачване със съветският космически кораб „Союз“ 19. Кораба е извеждан в орбита от ракета носител Литъл Джо II, Сатурн I, Сатурн IB, и Сатурн V. Състои се от три основни части – Команден модул (СМ), Сервизен модул (SM) и Лунен модул (LM), както и Аварийна система за спасение (Launch Escape System) (LES) и Космически адаптор на Лунния модул (Spacecraft Lunar Module Adapter) (SLA). Максимално стартово тегло на кораба е около 74 тона с обем на жилищните сектори от 12,70 м³, максимално време за пребиваване на Луната около 75 часа. Общият брой на мисиите от 1961 г. по програмата „Аполо“ е тридесет и три.

Команден модул

Конфигурация на Аполо при изстрелване за лунна мисия

Командния модул е основният работен и жилищен сектор за екипажа на кораба. В херметизираната кабина са разположени системите за управление и навигация, радио и комуникационна връзка, койките на екипажа, преден люк за преминаване в Лунния модул, страничен люк служещ за вход – изход на екипажа на Земята, пет илюминатора за пряко наблюдение и парашутната система за приземяване. Командния модул е разработен от американската фирма North American Aviation и има формата на конус със сферична основа с височина 3470 мм и диаметър на основата 3900 мм с ъгъл на върха от 60° и тегло от 5806 кг. Дъното на конуса представлява топлоизолационен щит за предпазване при навлизането в земната атмосфера.

Живото-поддържаща система

Живото поддържащата система в кораба е разработена и произведена от американската фирма Airsearch. Системата осигурява в кабината на кораба температура от 21 – 27 °C, влажност на въздуха от 40 до 70 % при налягане от 0,35 кг/см². При старта на кораба атмосферата се състои от 60 % кислород и 40 % азот, като в процеса на полета се заменя с чист кислород. Тя има запас за четиридневно продължение на полета от нормално предвиденото време. Предвидена е и аварийна кислородна система която се включва автоматично при падане на налягането в кабината на екипажа при евентуален пробив от метеорит.

Технически характеристики

Екипаж: 3
Обем на жилищната кабина: 6,17 м³
Височина: 3470 мм
Диаметър: 3900 мм
Тегло: 5806 кг
Тегло на конструкцията: 1567 кг
Тегло на топл. щит: 848 кг
Тегло на ракетни двигатели за управление (РДУ): 400 кг
Тегло на рециклираща система: 245 кг
Тегло на навигационна система: 505 кг
Тегло на телеметрична система: 200 кг
Тегло на електрическа система: 700 кг
Тегло на комуникационна система: 100 кг
Тегло на койки и провизии за екипажа: 550 кг
Тегло на система за контрол на въздуха: 200 кг
Тегло на ЗИП: 200 кг
Ракетни двигатели за управление: 12 х 410 N
Гориво за РДУ (вид): N₂O₄
Гориво за РДУ (маса): 122 кг
Вода за пиене: 15 кг
Отработена вода: 26,5 кг
Препарат за пречистване на въздуха: Литиев хидроокис
Абсорбатор: Активен въглен
Електрическа система: 28 V, три 40 А/ч сребърно-цинкови акумулатора, два 0,75 А/ч сребърно-цинкови пиротехнически акумулатора
Парашутна система: два 5 метрови конусовидни забавящи парашута, три 2,2 метрови кръгли изтеглящи парашута, три 25,45 метрови основни парашута

Сервизен модул

В Сервизния модул са разположени двигателите, резервоарите за гориво, електрозахранването, научната апаратура и част от радио-комуникационна система за връзка със Земята.

Радио-комуникационна система

Системата се състои от 4 общонасочени антени и една антена с голяма точност. Последната има четири параболични излъчвателя с диаметър по 80 см. Цялата конструкция се превежда в работно положение при достигане на орбита около Луната. Комуникацията със земята се осъществява с два радиоприемника в диапазона на УКВ сектор и телевизионна връзка в S диапазона.

Описание

Сервизният модул представлява цилиндър с диаметър от 3900 мм и височина със суплото на основния двигател от 7560 мм. Сервизния модул е разработен и произведен също от фирмата North American Aviation. Състои се от шест сектора, като във всеки от тях са разположени следните агрегати:

Сектор едно – Обикновено Сектор едно е напълнен с баласт за поддържане на центъра на гравитация на Сервизния модул. На корабите Аполо 15, Аполо 16 и Аполо 17 е складирана научна апаратура за работата на лунната повърхност. Тя включва панорамна камера, Гама лъчев спектрометър, камера, Лазарен високомер, Обемен спектометър и лунен суб-сателит.
Сектор две – В Сектор две се помещават резервоара за окисляване на горивото с размери 1,30 м х 3,90 м и вместимост от 6315 кг от където то се подава в основния двигател.
Сектор три – Основния резервоар за гориво се намира в Сектор три. Обема му е 5118 кг (11 283 lb) 3,92 м х 1,14 м.
Сектор четири – Тук е разположена по-голямата част от електрическата система. Два кислородни резервоара по 290 кг с течен кислород и два резервоара с течен водород по 25 кг произвеждат гориво за електрическата система на кораба а от резервоарите с кислород се поддържа въздушната система на кораба. При химическата реакция между кислорода и водорода се отделя незначително количество вода използвана за пиене от екипажа. Всяка една от камерите тежи по 112 кг.
Сектор пет – В Сектор пет се намира резервоара за корабно гориво. В него се намира още 3950 кг не окислено гориво, което се подава в основния двигател.
Сектор шест – Основния резервоар за не окислено гориво е разположен в Сектор шест. Съдържа 3201 кг гориво.

Технически характеристики

Височина: 7,56 м
Диаметър: 3,90 м
Тегло: 24 523 кг
Тегло на конструкцията: 1910 кг
Тегло на ел. оборудване: 1200 кг
Ракетни двигатели за управление (РДУ): 16 х 440 N
Гориво за РДУ: N₂O₄
Ускорение на РДУ: 290 с (2,84 kN х с/кг)
Обща мощност на РДУ: 3517 kN с/кг
Основен двигател на Сервизен модул (ОДС) Тегло: 3000 кг
ОДС: 1 х 98 kN
Гориво за ОДС (вид): N₂O₄ / Aerozine 50 (UDMH/N₂Н₄)
Гориво за ОДС (маса): 18 413 кг
Ускорение на ОДС: 314 с (3.08 kN х с/кг)
Делта V: 2804 м/с
Електрическа система: 6,30 kW, 670 А/ч

Лунен модул

Лунния модул представлява двуместен спускаем апарат състоящ се от две степени – Спускаема (Descent Stage) и Излитаща (Ascent Stage). Той е разработен от американската фирма Grumman почва да се разработва през 1962 г. като първият Лунен модул LM-1 е изведен в Космоса на 22 януари 1968 г. с космическият кораб Аполо 5. Следват полети с Аполо 9 с екипаж от трима астронавти на околоземна орбита, Аполо 10 на орбита около Луната и Аполо 11 където LM-5 Eagle осъществява меко кацане на лунната повърхност с хора на борда. През април 1970 LM-7 Aquarius спасявя и завръща на Земята членовете на Аполо 13, претърпяли авария в Космоса. На борда на LM-8 Antares с Аполо 14 вече е качена и първата товарна „рикша“, която астронавтите използват за пренасяне на своята научна екипировка по лунната повърхност. Следва модификация на Лунния модул и следващите три експедиции Аполо 15, Аполо 16 и Аполо 17 разполагат с истинско превозно средство – Лунар Роувър.

Спускаема степен

Спускаемата степен е снабдена с двигател за извършване маневри по траекторията и осъществяване на меко кацане на повърхността на Луната. Тук също са разположени товарен отсек за научна апаратура, кислороден резервоар за престой от два – три дни на Луната, външна телевизионна камера, резервоар за вода, електрически батерии, електронно оборудване, подсистема за навигация и управление, прилуняващ радиолокатор, инструменти и кутии за събиране на образци от повърхността и специален пакет от научни прибори ALSEP който остават на лунната повърхност. Специалното сгъваемо четирикрако шаси на Лунния модул е оборудвано с пиропатрони които омекотяват кацането на повърхността и с помощта на система от лостове и пружини заема хоризонтална линия.

Излитаща степен

Излитащата степен има три основни отсека, херметическа кабина за работа и почивка на екипажа, централен отсек и заден отсек за оборудване. Снабдена е със собствени двигатели за отделянето от Луната, маневриране и скачване с Командния модул. В нея са разположени пулт за управление, приборни таблици за ръчно прилуняване, радио-комуникационна система, радар, седалките на екипажа, два странични и един челен илюминатора за пряко наблюдение, люкове за преминаване в Командния модул и за излизане на лунната повърхност, телескоп за наблюдение, електрически батерии и резервоар с кислород.

Технически характеристики

Излитаща степен

Екипаж: 2
Обем на кабината: 6,6 м³
Височина: 3,54 м
Диаметър: 4,47 м
Тегло: 4547 кг
Гориво: 2358 кг
Ракетни двигатели за управление (РДУ) 16 х 440 N
Гориво за РДУ: N₂O₄
Ускорение на РДУ: 290 с (2,84 kN х с/кг)
Основен двигател на Излитаща степен (ОДИ): 1 х 16 kN
Гориво за ОДИ (вид): N₂O₄ / Aerozine 50 (UDMH/N₂Н₄)
Ускорение на ОДИ: 311 с (3.05 kN х с/кг)
Делта V: 2220 м/с
Електрическа система: 28 V DC, 115 V 400 Hz AC, 17 kW, 800 А/ч

Спускаема степен

Височина: 2,83 м
Диаметър: 4,21 м
Диаметър на шасито: 9,37 м
Тегло: 10 149 кг
Гориво: 8165 кг
Основен двигател на Спускаема степен (ОДСс): 1 х 44 kN
Гориво за ОДСс (вид): N₂O₄ / Aerozine 50 (UDMH/N₂Н₄)
Ускорение на ОДСс: 311 с (3.05 kN х с/кг)
Делта V: 2470 м/с
Електрическа система: 33 kW, 1600 А/ч

Аварийна система за спасяване

Системата за аварийно спасяване Launch Escape System (LES) представлява отделна ракета-носител Литъл Джо ІІзакрепена на върха на Командния модул. Тя бива задействана автоматично (възможно е и ръчно) при изстрелването и възникване на пожар, експлозия или отклонение от курса на основната ракета носител Saturn. При възникване на подобна ситуация LES се задейства като запалва двигателите и се отцепва съвместно с Командния модул и набира височина. При достигане на подходяща височина Командния модул от своя страна също се отцепва от извеждащата го ракета и са приземява с парашутната си система аварийно на земната повърхност. На върха на LES е монтиран допълнителен двигател който отклонява Командния модул при аварийна ситуация в страни от курса, като увеличава по този начин ъгъла на атака и не позволява на капсулата да падне на мястото на катастрофата.

Технически характеристики

Тотална височина: 10,20 м
Диаметър: 0,66 м
Тегло: 4170 кг
Двигател: 689 kN

Космически адаптор на Лунния модул

Космическия адаптор на Лунния модул (SLA)

Космическия адаптор на Лунния модул Spacecraft Lunar Module Adapter (SLA) е предназначен да предпази Лунния модул при излитане и преминаване през земната атмосфера. Той свързва ракетата-носител Saturn със Сервизния модул и се състои от четири алуминиеви панели образуващи конус върхът на който е съединен за Сервизния модул. След излизане на ракетата в открития космос с пиротехнически средства SLA се отстранява от основната конструкцията и освобождава място за следващата маневра на Командния и Лунния модул, който се отделят един от друг и след маневра при която се обръщат един към друг, отново се скачват и поемат към Луната.

Технически характеристики

Височина: 8,50 м
Диаметър на върха: 3,90 м
Диаметър на базата: 6,60 м
Тегло: 1837 кг
Обем: 190 м³

Вижте също

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Космически кораб Аполо.

((en)) The Apollo Spacecraft – A Chronology
((en)) Apollo Lunar Surface Jurnal
((en)) Project Apollo Drawings and Technical Diagrams
((en)) Apollo – The Moon Missions
((en)) Project Apollo Image Gallery

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 |-
 |'''Тегло'''
-|47&nbsp;000 [[кг]]
+|47 000 [[кг]]
 |-
 |'''Екипаж'''
@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 |-
 |'''Полезен товар'''
-|на лун. орбита 47&nbsp;000 кг
+|на лун. орбита 47 000 кг
 |-
 |'''Двигатели'''
@@ Ред 98: / Ред 98: @@
 * Сектор едно – Обикновено Сектор едно е напълнен с баласт за поддържане на центъра на [[гравитация]] на Сервизния модул. На корабите [[Аполо 15]], [[Аполо 16]] и [[Аполо 17]] е складирана научна апаратура за работата на лунната повърхност. Тя включва панорамна камера, [[Гама лъчев спектрометър]], камера, [[Лазарен високомер]], [[Обемен спектометър]] и лунен суб-сателит.
 * Сектор две – В Сектор две се помещават резервоара за окисляване на горивото с размери 1,30 м х 3,90 м и вместимост от 6315 кг от където то се подава в основния двигател.
-* Сектор три – Основния резервоар за гориво се намира в Сектор три. Обема му е 5118 кг (11&nbsp;283 lb) 3,92 м х 1,14 м.
+* Сектор три – Основния резервоар за гориво се намира в Сектор три. Обема му е 5118 кг (11 283 lb) 3,92 м х 1,14 м.
 * Сектор четири – Тук е разположена по-голямата част от електрическата система. Два кислородни резервоара по 290 кг с течен кислород и два резервоара с течен водород по 25 кг произвеждат гориво за електрическата система на кораба а от резервоарите с кислород се поддържа въздушната система на кораба. При химическата реакция между кислорода и водорода се отделя незначително количество вода използвана за пиене от екипажа. Всяка една от камерите тежи по 112 кг.
 * Сектор пет – В Сектор пет се намира резервоара за корабно гориво. В него се намира още 3950 кг не окислено гориво, което се подава в основния двигател.
@@ Ред 107: / Ред 107: @@
 * Височина: 7,56 м
 * Диаметър: 3,90 м
-* Тегло: 24&nbsp;523 кг
+* Тегло: 24 523 кг
 * Тегло на конструкцията: 1910 кг
 * Тегло на ел. оборудване: 1200 кг
@@ Ред 117: / Ред 117: @@
 * ОДС: 1 х 98 kN
 * Гориво за ОДС (вид): N<sub>2</sub>O<sub>4</sub> / Aerozine 50 (UDMH/N<sub>2</sub>Н<sub>4</sub>)
-* Гориво за ОДС (маса): 18&nbsp;413 кг
+* Гориво за ОДС (маса): 18 413 кг
 * Ускорение на ОДС: 314 с (3.08 kN х с/кг)
 * Делта V: 2804 м/с
@@ Ред 154: / Ред 154: @@
 * Диаметър: 4,21 м
 * Диаметър на шасито: 9,37 м
-* Тегло: 10&nbsp;149 кг
+* Тегло: 10 149 кг
 * Гориво: 8165 кг
 * Основен двигател на Спускаема степен (ОДСс): 1 х 44 kN