Министерство на околната среда и водите на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Dori332 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 29: Ред 29:
| министър2 =
| министър2 =
| портфейл2 =
| портфейл2 =
| шеф1 = [[Нено Димов]]
| шеф1 = [[?]]
| шеф1-позиция = <br>министър на околната среда и водите
| шеф1-позиция = <br>министър на околната среда и водите
| шеф2 =
| шеф2 =

Версия от 11:31, 10 януари 2020

Министерство на околната среда и водите
Информация
Основаване19 юни 1976 г.
Предходен органМ-во на околната среда и водите
ЮрисдикцияПравителство на България
Седалище София, България
Бюджет? лева (2015 г.)[1]
Ръководител?,
министър на околната среда и водите
Уебсайтwww.moew.government.bg

Министерството на околната среда и водите (МОСВ)[2] е българска правителствена служба с ранг на министерство, отговаряща за опазването на околната среда в България. Ролята на Министерството на околната среда е да определя национални политики, да разработва стратегии, да подготвя стандарти и да определя приоритетите за опазване на околната среда. Органи: Дирекция „Национален парк Рила“ (централен офис: Благоевград), Дирекция „Национален парк Пирин“ (централен офис: Банско) и Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ (централен офис: Габрово).[3]

Централната администрация на министерството се намира в сграда на булевард „Мария Луиза“ № 22 в София.

История

Министерство на околната среда и водите (МОСВ) води началото си от Комитета за опазване на природната среда, обособен на 19 юни 1976 г. при разделянето на Министерството на горите и опазването на природната среда (с Указ на „Държавния съвет“ № 873). Комитетът няма ранг на министерство, но през 1981–1984 година неговият председател е член на Министерския съвет.[4] С Разпореждане на МС № 126 се определят задачите и се утвърждава числеността и структурата на КОПС при МС. На КОПС са определени следните основни задачи:

  • Организира и координира разработването на нормативната система по опазването на природната среда;
  • Координира и контролира изпълнението на националната програма за опазване на природната среда;
  • Координира и контролира рационалната използване на природните ресурси;
  • Извършва специализиран контрол по опазване на природната среда.

С Постановление № 89 от 29 октомври 1976 г. Министерският съвет приема Правилник за функциите и задачите на КОПС. На 16 февруари 1990 г. комитета е преобразуван в Министерство на околната среда (МОСВ) – с Решение на Народното събрание № 173[5], през май 1997 г. получава сегашното си име (преобразувано на основание чл. 84, т. 7 от Конституцията на Република България от 12 юли 1991 г.).

Структура

  • Към 13 септември 2015 г. министерството има следната структура:
  • Инспекторат
  • Служител по сигурността на информацията
  • Финансови контрольори
  • Звено за вътрешен одит
  • Специализирана администрация
    • Дирекция „Води“
    • Дирекция „Земни недра и подземни богатства“
    • Дирекция „Координация на регионалните инспекции по околната среда и водите“
    • Дирекция „Национална служба за защита на природата“
    • Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“
    • Дирекция „Превантивна дейност“
    • Дирекция „Стратегия, европейска интеграция и международно сътрудничество“
    • Дирекция „Управление на отпадъците“
    • Дирекция „Фондове на Европейския съюз за околна среда“
    • Дирекция „Кохезионна политика за околна среда“
  • Обща администрация
    • Дирекция „Правно-нормативно и административно обслужване“
    • Дирекция „Управление на финансите, собствеността, човешките ресурси и връзки с обществеността“

Ръководство

  • Към 13 септември 2015 г. министерството има следното ръководство:
  • Министър: Ивелина Василева

Вижте също

Външни препратки

Източници

  1. МО. Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Източник „Данъци“ – Tita.bg
  2. Министерство на околната среда и водите - История // Посетен на 11 март 2013 г.
  3. Дирекции национални паркове
  4. Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 107-109.
  5. НС. Решение на Народното събрание № 173. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 14 от 29 октомври 1976 г.