Астролабия: Разлика между версии
Daggerstab (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
дребни корекции |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:Astrolabe-Persian-18C.jpg|thumb|right|Персийска астролабия от XVIII век]] |
[[Image:Astrolabe-Persian-18C.jpg|thumb|right|Персийска астролабия от XVIII век]] |
||
'''Астролабия''' е |
'''Астролабия''' е астрономически уред, познат още от [[Древна Гърция|древногръцката епоха]]. Повечето историци смятат, че дължим изобретяването на уреда на древногръцкия астроном [[Хипарх]] през [[2 век пр.н.е.]], а уредът за измерване на положението на звездите е създаден от [[Клавдий Птолемей]] ([[2 век]]){{факт}}. |
||
По-късно арабите усъвършенстват астролабията и започват да я използват за определяне на часа, продължителността на деня и нощта, за някои математически изчисления и дори за астрологически изчисления. В периода на разцвет на арабския халифат ([[9 век|9]] – [[11 век]]) астролабиите са широко разпространени. За тяхната направа са необходими познания от областта на [[математика]]та (проективна геометрия, отчитане на сферичните небесни координати и др.) и [[астрономия]]та (определяне на координатите на |
По-късно арабите усъвършенстват астролабията и започват да я използват за определяне на часа, продължителността на деня и нощта, за някои математически изчисления и дори за астрологически изчисления. В периода на разцвет на арабския халифат ([[9 век|9]] – [[11 век]]) астролабиите са широко разпространени. За тяхната направа са необходими познания от областта на [[математика]]та ([[проективна геометрия|проективната геометрия]], отчитане на сферичните небесни координати и др.) и [[астрономия]]та (определяне на координатите на звездите, отчитане на движението на [[Слънце]]то и [[Луната]] и др.). Астрономията и другите естествени науки претърпяват бурно развитие в арабския свят в перида ІХ-ХІ век. |
||
Приблизително около [[Х век|Х]] |
Приблизително около [[Х век|Х]]-[[ХІ век]] астролабиите стават известни в западна [[Европа]]. Първо се използват арабски уреди, а по-късно те се изработват в европейски работилници. През [[16 век]] при изработването им започват да се отчитат европейските [[географска ширина|географски ширини]] за да може този уред по-добре да бъде приспособен към тукашните условия. Европейските майстори занаятчии, подобно на арабските си предшественици, отделят специално внимание на художественото оформление на астролабията. Тя става модна и колекционерска вещ в кралските дворове. |
||
[[Категория:Астрономия]] |
[[Категория:Астрономия]] |
Версия от 11:55, 26 май 2007
Астролабия е астрономически уред, познат още от древногръцката епоха. Повечето историци смятат, че дължим изобретяването на уреда на древногръцкия астроном Хипарх през 2 век пр.н.е., а уредът за измерване на положението на звездите е създаден от Клавдий Птолемей (2 век)[източник?].
По-късно арабите усъвършенстват астролабията и започват да я използват за определяне на часа, продължителността на деня и нощта, за някои математически изчисления и дори за астрологически изчисления. В периода на разцвет на арабския халифат (9 – 11 век) астролабиите са широко разпространени. За тяхната направа са необходими познания от областта на математиката (проективната геометрия, отчитане на сферичните небесни координати и др.) и астрономията (определяне на координатите на звездите, отчитане на движението на Слънцето и Луната и др.). Астрономията и другите естествени науки претърпяват бурно развитие в арабския свят в перида ІХ-ХІ век.
Приблизително около Х-ХІ век астролабиите стават известни в западна Европа. Първо се използват арабски уреди, а по-късно те се изработват в европейски работилници. През 16 век при изработването им започват да се отчитат европейските географски ширини за да може този уред по-добре да бъде приспособен към тукашните условия. Европейските майстори занаятчии, подобно на арабските си предшественици, отделят специално внимание на художественото оформление на астролабията. Тя става модна и колекционерска вещ в кралските дворове.