Орифлама: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп
м излишен празен ред
 
Ред 7: Ред 7:


В днешно време ''орифлама'' се нарича голямо знаме, окачено на въжета и опънато между постройките, напреко на улицата<ref>Речник на чуждите думи в българския език, „Наука и изкуство“, С. 1970 г.</ref>.
В днешно време ''орифлама'' се нарича голямо знаме, окачено на въжета и опънато между постройките, напреко на улицата<ref>Речник на чуждите думи в българския език, „Наука и изкуство“, С. 1970 г.</ref>.



== Вижте също ==
== Вижте също ==

Текуща версия към 11:56, 11 януари 2020

Вижте също: Орифлейм.

Орифлама

Орифла̀ма (на френски: oriflamme; от латински: aurum – злато, flamma – пламък) е малък щандарт на френските крале, първоначално представляващ задпрестолна хоругва в базиликата Сен-Дени. Орифламата била главна воинска хоругва на кралските френски войски. За първи път Филип I я взема от Сен Дени, за да се носи пред войската по време на Първия кръстоносен поход (самият Филип I не участва в похода). Впоследствие се употребява във войските до 1415 г., когато в последен път се появява в сражението при Азенкур. Орифламата е губена в бой четири пъти: при Монс ан Певеле (1304)[1], при Креси (1346)[2], при Поатие (1356)[3] и при Азенкур[4].

Направена била от пурпурно-червена материя с извезан със злато пламък. Носила се е от почетен хоругвоносец (на френски: porte-oriflamme), който я вдигал на копието си само по време на самото сражение. Издигането на орифламата над бойното поле било знак, че не трябва да има пощада за врага – нейният червен цвят бил символ на жестокост и свирепост.

В днешно време орифлама се нарича голямо знаме, окачено на въжета и опънато между постройките, напреко на улицата[5].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. DeVries, Kelly (2006): Infantry Warfare in the Early Fourteenth Century. Woodbridge, UK: Boydell Press, p.40
  2. Sumption, Jonathon. Trial by Battle. London, Faber & Faber, 1990. ISBN 0-571-20095-8. с. 530.
  3. Green, David. The Battle of Poitiers 1356. 2004. ISBN 0-7524-2557-9. с. 56.
  4. Barker, Juliet. Agincourt. London, Little, Brown, 2005. ISBN 0316726486.
  5. Речник на чуждите думи в българския език, „Наука и изкуство“, С. 1970 г.