Андалус: Разлика между версии
Редакция без резюме |
+изт; добавка |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
[[Файл:Al Andalus & Christian Kingdoms.png|мини|Андалус (в зелено) около X век]] |
[[Файл:Al Andalus & Christian Kingdoms.png|мини|Андалус (в зелено) около X век]] |
||
'''А́ндалус''' ({{lang|ar|الأندلس}}), също '''Ал-Андалус''', е арабско наименование на териториите от [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]], които между VIII и XV век са под контрола на [[Ислям|мюсюлмански]] владетели. Границите на Андалус се променят постоянно в хода на [[Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров|мюсюлманското завоюване]] и последвалата [[Реконкиста]] |
'''А́ндалус''' ({{lang|ar|الأندلس}}), също '''Ал-Андалус''', е арабско наименование на териториите от [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]], които между VIII и XV век са под контрола на [[Ислям|мюсюлмански]] владетели. Границите на Андалус се променят постоянно в хода на [[Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров|мюсюлманското завоюване]] и последвалата [[Реконкиста]]<ref name="Ruano(Spain)2002">{{cite book|author=Eloy Benito Ruano|title=Tópicos y realidades de la Edad Media|url=http://books.google.com/books?id=xX35wGGJaaIC|year=2002|publisher=Real Academia de la Historia|isbn=978-84-95983-06-0|page=79|lang=es}}</ref><ref name="EB">{{Цитат уеб| заглавие = Al-Andalus | автор = | труд = Encyclopedia Britannica| дата = | достъп_дата = 13 януари 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Al-Andalus |
||
| език = en | цитат = }}</ref>. |
|||
== Кордовски емират == |
|||
Периодът между 711 и 756 г. в историята на Андалус се нарича зависим [[емират]], тъй като новите територии се намират под властта на [[Умаядски халифат|Умаядския халифат]]. През тези години продължават военните действия между различните арабски фракции и отделните социални групи. Арабското нашествие отвъд Пиренеите продължава до 732 г. когато франките начело с [[Карл Мартел]] постигат решителна победа в [[битката при Поатие]]. Тази битка поставя началото на постепенно отстъпление на мюсюлманските войски. Тъй като в Северна Африка избухва берберско въстание, голяма част от берберите, нахлули в северозападна Иберия, се изтегля, а на тяхно място идват войници от Сирия, което носи нови поводи за разцепление сред мюсюлманите. Ситуацията се стабилизира през 756 г., когато Умаядският принц [[Абд ал-Рахман I]] намира убежище в Андалус от преследващите го врагове от династията на [[Абасиди]]те и установява независим [[Кордовски емират|емират]] със столица Кордова.<ref name="EB1">{{Цитат уеб| заглавие = Spain | автор = | труд = Encyclopedia Britannica| дата = | достъп_дата = 13 януари 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Spain/Muslim-Spain| език = en | цитат = Muslim Spain: The conquest}}</ref>. |
|||
Кордовският емират съществува над век и половина (756 – 929). При управлението на Абд ал-Рахман I и неговите потомци настъпва период на политическо, административно и културно обновление на Андалус. Въпреки това не спират вътрешните вълнения и бунтове, което принуждава емира да увеличи броя на наемните войници и да облага населението с нови данъци, за да издържа войската. |
|||
== Кордовски халифат == |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 15:02, 13 януари 2020
Тази статия е за историческия регион. За съвременната автономна област вижте Андалусия.
А́ндалус (на арабски: الأندلس), също Ал-Андалус, е арабско наименование на териториите от Пиренейския полуостров, които между VIII и XV век са под контрола на мюсюлмански владетели. Границите на Андалус се променят постоянно в хода на мюсюлманското завоюване и последвалата Реконкиста[1][2].
Кордовски емират
Периодът между 711 и 756 г. в историята на Андалус се нарича зависим емират, тъй като новите територии се намират под властта на Умаядския халифат. През тези години продължават военните действия между различните арабски фракции и отделните социални групи. Арабското нашествие отвъд Пиренеите продължава до 732 г. когато франките начело с Карл Мартел постигат решителна победа в битката при Поатие. Тази битка поставя началото на постепенно отстъпление на мюсюлманските войски. Тъй като в Северна Африка избухва берберско въстание, голяма част от берберите, нахлули в северозападна Иберия, се изтегля, а на тяхно място идват войници от Сирия, което носи нови поводи за разцепление сред мюсюлманите. Ситуацията се стабилизира през 756 г., когато Умаядският принц Абд ал-Рахман I намира убежище в Андалус от преследващите го врагове от династията на Абасидите и установява независим емират със столица Кордова.[3].
Кордовският емират съществува над век и половина (756 – 929). При управлението на Абд ал-Рахман I и неговите потомци настъпва период на политическо, административно и културно обновление на Андалус. Въпреки това не спират вътрешните вълнения и бунтове, което принуждава емира да увеличи броя на наемните войници и да облага населението с нови данъци, за да издържа войската.
Кордовски халифат
Бележки
- ↑ Eloy Benito Ruano. Tópicos y realidades de la Edad Media. Real Academia de la Historia, 2002. ISBN 978-84-95983-06-0. pág. 79. (на испански)
- ↑ Al-Andalus // Encyclopedia Britannica. Посетен на 13 януари 2020. (на английски)
- ↑ Spain // Encyclopedia Britannica. Посетен на 13 януари 2020. Muslim Spain: The conquest (на английски)
Шаблон:История-мъниче Шаблон:Испания-мъниче Шаблон:Португалия-мъниче