Диего Милито: Разлика между версии
м точка след млн, млрд, лв |
м излишен празен ред |
||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
== Кариера == |
== Кариера == |
||
=== Интер === |
=== Интер === |
||
Преминава в ''„нерадзурите“'' от [[ФК Дженоа]] за сумата от 25 млн. евро (в нея влиза и сумата за [[Тиаго Мота]]), като до [[3 март]] [[2010]] има 24 мача и 15 гола с екипа на италианския шампион в [[Серия А]]. Принца се разписва за първи път в официален мач за новия си тим при победата с 4-0 в [[Дерби на Милано|дербито на Милано]] над градския съперник - [[Милан]]. На [[13 септември]] [[2009]] г. той вкарва и втория си гол със синьо-черната фланелка при победата на шампионите с 2:0 над [[ФК Парма]] отново на [[Джузепе Меаца (стадион)|стадио „Джузепе Меаца“]]. Следващите му два гола за [[Интер]] са при обрата над отбора на [[Каляри]] 1-2. С тези две попадения, Милито става номер 1 в историята на [[Серия А]] с 28 гола в 35 мача, което прави средно по 0,8 гола на мач. Следващия му гол е във вратата на [[Наполи]] за 2:0, след като камерунската перла [[Самюел Ето'о]] открива резултата още в първата минута. Диего след това претърпява контузия, като отсъства около месец от терените, но още със завръщането си отбеляза изключително важен гол – Интер води на [[УС Чита ди Палермо|Палермо]] 4:0, но допуска резултата да стане 4:3. Тогава на терена се появи Милито, който успокоява тифозите с 5-ти гол във вратата на водения от [[Валтер Дзенга]] отбор. Принца отбеляза и първия гол във вратата на [[Ливорно]], при успеха на Интер с 2:0 като гост. Това е негов 7-ми гол за 9 изиграни мача в текущия сезон на [[Серия А]]. На [[4 ноември]] Милито реазлизира може би най-важния си гол за сезона при резултат 1:0 за [[Динамо Киев]] срещу Интер в [[Украйна]], който почти сигурно изхвърля шампионите на Италия от турнира [[Шампионска Лига]], аржентинеца изравнява резултата в 86-та минута. Този гол пък дава крила на съотборниците му, защото в 90-та минута [[Уесли Снейдер]] прави резултата 2:1 в полза на Интер и така преминаването в 1/8 финалите на турнира е почти сигурно. „Принцът на Италия“ реазлизира за 1:0 във вратата на [[Милан]] за крайната победа с 2:0 във второто [[дерби на Милано]] за сезона – мач който Интер печели въпреки, че остава с 9 души на терена. |
Преминава в ''„нерадзурите“'' от [[ФК Дженоа]] за сумата от 25 млн. евро (в нея влиза и сумата за [[Тиаго Мота]]), като до [[3 март]] [[2010]] има 24 мача и 15 гола с екипа на италианския шампион в [[Серия А]]. Принца се разписва за първи път в официален мач за новия си тим при победата с 4-0 в [[Дерби на Милано|дербито на Милано]] над градския съперник - [[Милан]]. На [[13 септември]] [[2009]] г. той вкарва и втория си гол със синьо-черната фланелка при победата на шампионите с 2:0 над [[ФК Парма]] отново на [[Джузепе Меаца (стадион)|стадио „Джузепе Меаца“]]. Следващите му два гола за [[Интер]] са при обрата над отбора на [[Каляри]] 1-2. С тези две попадения, Милито става номер 1 в историята на [[Серия А]] с 28 гола в 35 мача, което прави средно по 0,8 гола на мач. Следващия му гол е във вратата на [[Наполи]] за 2:0, след като камерунската перла [[Самюел Ето'о]] открива резултата още в първата минута. Диего след това претърпява контузия, като отсъства около месец от терените, но още със завръщането си отбеляза изключително важен гол – Интер води на [[УС Чита ди Палермо|Палермо]] 4:0, но допуска резултата да стане 4:3. Тогава на терена се появи Милито, който успокоява тифозите с 5-ти гол във вратата на водения от [[Валтер Дзенга]] отбор. Принца отбеляза и първия гол във вратата на [[Ливорно]], при успеха на Интер с 2:0 като гост. Това е негов 7-ми гол за 9 изиграни мача в текущия сезон на [[Серия А]]. На [[4 ноември]] Милито реазлизира може би най-важния си гол за сезона при резултат 1:0 за [[Динамо Киев]] срещу Интер в [[Украйна]], който почти сигурно изхвърля шампионите на Италия от турнира [[Шампионска Лига]], аржентинеца изравнява резултата в 86-та минута. Този гол пък дава крила на съотборниците му, защото в 90-та минута [[Уесли Снейдер]] прави резултата 2:1 в полза на Интер и така преминаването в 1/8 финалите на турнира е почти сигурно. „Принцът на Италия“ реазлизира за 1:0 във вратата на [[Милан]] за крайната победа с 2:0 във второто [[дерби на Милано]] за сезона – мач който Интер печели въпреки, че остава с 9 души на терена. |
||
| Ред 44: | Ред 43: | ||
== Отличия == |
== Отличия == |
||
=== Отборни === |
=== Отборни === |
||
; Расинг Клуб<ref name="D. Milito – Soccerway">{{cite web|url=http://ca.soccerway.com/players/diego-alberto-milito/3336/|title=D. Milito - Soccerway|publisher=Soccerway|accessdate=4 ноември 2015}}</ref> |
; Расинг Клуб<ref name="D. Milito – Soccerway">{{cite web|url=http://ca.soccerway.com/players/diego-alberto-milito/3336/|title=D. Milito - Soccerway|publisher=Soccerway|accessdate=4 ноември 2015}}</ref> |
||
Версия от 21:47, 13 януари 2020
 Диего Милито | |||||||||
.jpg) | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Принца | ||||||||
| Роден | Диего Алберто Милито 12 юни 1979 г. Бернал, Аржентина | ||||||||
| Ръст | 183 см | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Диего Милито в Общомедия | |||||||||
Диего Алберто Милито (с прякор „El Principe“, Принца) (роден на 12 юни 1979 г. в Бернал, Аржентина) е бивш аржентински футболист, нападател.
Кариера
Интер
Преминава в „нерадзурите“ от ФК Дженоа за сумата от 25 млн. евро (в нея влиза и сумата за Тиаго Мота), като до 3 март 2010 има 24 мача и 15 гола с екипа на италианския шампион в Серия А. Принца се разписва за първи път в официален мач за новия си тим при победата с 4-0 в дербито на Милано над градския съперник - Милан. На 13 септември 2009 г. той вкарва и втория си гол със синьо-черната фланелка при победата на шампионите с 2:0 над ФК Парма отново на стадио „Джузепе Меаца“. Следващите му два гола за Интер са при обрата над отбора на Каляри 1-2. С тези две попадения, Милито става номер 1 в историята на Серия А с 28 гола в 35 мача, което прави средно по 0,8 гола на мач. Следващия му гол е във вратата на Наполи за 2:0, след като камерунската перла Самюел Ето'о открива резултата още в първата минута. Диего след това претърпява контузия, като отсъства около месец от терените, но още със завръщането си отбеляза изключително важен гол – Интер води на Палермо 4:0, но допуска резултата да стане 4:3. Тогава на терена се появи Милито, който успокоява тифозите с 5-ти гол във вратата на водения от Валтер Дзенга отбор. Принца отбеляза и първия гол във вратата на Ливорно, при успеха на Интер с 2:0 като гост. Това е негов 7-ми гол за 9 изиграни мача в текущия сезон на Серия А. На 4 ноември Милито реазлизира може би най-важния си гол за сезона при резултат 1:0 за Динамо Киев срещу Интер в Украйна, който почти сигурно изхвърля шампионите на Италия от турнира Шампионска Лига, аржентинеца изравнява резултата в 86-та минута. Този гол пък дава крила на съотборниците му, защото в 90-та минута Уесли Снейдер прави резултата 2:1 в полза на Интер и така преминаването в 1/8 финалите на турнира е почти сигурно. „Принцът на Италия“ реазлизира за 1:0 във вратата на Милан за крайната победа с 2:0 във второто дерби на Милано за сезона – мач който Интер печели въпреки, че остава с 9 души на терена.
Диего Милито вкарва изключително важен гол за 1:0 срещу Челси в 1/8-финалите на Шампионската лига на 24 февруари 2010 година. Мач, завършил 2:1 в полза на италианския тим, след голове още на Естебан Камбиасо за Интер и на Саломон Калу за Челси. Няколко дни по-късно пък Милито поразява и вратата на Удинезе за победата с 3:2 в полза на Интер. На полуфинала в Шампионска Лига срещу отбора на настоящия европейски шампион - ФК Барселона, Милито асистира за двете попадения на своя отбор и отбелязва третия гол за крайното 3-1.
През първия си сезон в Интер, Диего Милито вкарва жизнено важни голове, както в Серия А, така и в турнира за Копа Италия (включително и победния гол на финала срещу отбора на Рома), а в шампионската лига дори се разписва във всяка една от елиминационните фази, както и разбира се на самия финал. На финала на Шампионска лига, на 22 май в Мадрид, вкарва и двата гола за победата на Интер срещу Байерн Мюнхен с 2-0.
Отличия
Отборни
- Расинг Клуб[1]
- Аржентинска Примера дивисион: Апертура 2001, Трансисион 2014
- Интер[1]
- Серия А: 2009/10
- Копа Италия: 2010,[2] 2011[3][4]
- Суперкопа Италиана: 2010[5]
- Шампионска лига: 2010[6]
- Световно клубно първенство на ФИФА: 2010[7][8]
Индивидуални
- Герин д'Оро: 2008/09[9]
- Шампионска лига 2010 финал: Играч на мача[10]
- УЕФА Нападател на годината: 2009/10
- УЕФА Футболист на годината: 2009/10[11]
- Серия А Футболист на годината: 2009/10[9]
- Серия А Чужденец на годината: 2009/10[9]
- ФИФА ФИФПро Световни XI Номинация: 2009, 2010[12]
Източници
- ↑ а б D. Milito - Soccerway // Soccerway. Посетен на 4 ноември 2015.
- ↑ Inter claim first gong of the treble // ESPNsoccernet. ESPN, 5 май 2010. Посетен на 6 май 2010.
- ↑ Samuel Eto'o fires Internazionale to Coppa Italia win over Palermo // Guardian. 29 май 2011. Посетен на 31 май 2011.
- ↑ Inter vs Palermo Report // Goal.com. 29 май 2011. Посетен на 31 май 2011.
- ↑ Two-goal Eto'o fires Inter to more glory // UEFA.com. 21 август 2010. Архивиран от оригинала на 25 септември 2010. Посетен на 30 септември 2010.
- ↑ Lyon, Sam. Bayern Munich 0-2 Inter Milan // BBC Sport. British Broadcasting Corporation, 22 май 2010. Посетен на 28 май 2010.
- ↑ Internazionale on top of the world // FIFA. 18 декември 2010. Посетен на 18 декември 2010.
- ↑ TP Mazembe 0–3 Inter Milan // BBC Sport. 18 декември 2010. Архивиран от оригинала на 19 декември 2010. Посетен на 18 декември 2010.
- ↑ а б в Italy - Footballer of the Year // RSSSF. Архивиран от оригинала на 21 януари 2015. Посетен на 30 септември 2015.
- ↑ Carminati, Nadia. Milito 'absolutely happy' // Sky Sports. 22 май 2010. Посетен на 22 май 2010.
- ↑ UEFA Club Footballer of the Year // UEFA.com, 1 май 2011. Посетен на 30 май 2016.
- ↑ World XI players // FifPro. FIFA. Посетен на 30 септември 2015.