Иванчевски правопис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Дриновски правопис, ползвайки HotCat |
м излишен празен ред |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
== Основни положения == |
== Основни положения == |
||
Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски<ref name="andr"/>, е поправка на [[Дриновски правопис|Дриновския правопис]] и се характеризира със: |
Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски<ref name="andr"/>, е поправка на [[Дриновски правопис|Дриновския правопис]] и се характеризира със: |
||
Версия от 06:43, 14 януари 2020
Иванчевският правопис е името, давано понякога[1] на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов през 1899 г. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до Комунистическата правописна реформа от 1945 г[1].
Основни положения
Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски[1], е поправка на Дриновския правопис и се характеризира със:
- представяне на звука [ъ] с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа[1].
- употреба на буквата ѣ (ят) на етимологическото ѝ място[1].
- употреба на краесловни ерове[1].
- синтактично правило за писане на пълен и кратък член[1].
- писане на групите ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение.
- писане на глаголните окончания с а и я.
Външни препратки
- Правописният въпрос след Освобождението – Из историята на нашето езиково строителство, Л. Андрейчин
- Словникъ Български (Иванчевски правописъ - 1899 г.) – добавка към браузера Firefox за проверка на правопис
- Иванчевски Правописъ – информация и програми за правописа
