Лев Иванов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без празен ред в галерия
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност|балетист
{{Биография инфо
| име = Лев Иванов
| име = Лев Иванов
| портрет = Lev Ivanov -St. Petersburg -circa 1885.JPG
| портрет = Lev Ivanov -St. Petersburg -circa 1885.JPG
Ред 7: Ред 7:
}}
}}


'''Лев Иванович Иванов''' ([[2 март]] [[1834]], [[Москва]] - [[24 декември]] [[1901]], [[Санкт Петербург]]) е руски балетмайстор и балетен педагог. Работил е в [[Мариински театър|Мариинския театър]] в [[Санкт Петербург]]. Полага началото на симфонизацията в [[танц]]а. Поставил е балетите на [[Чайковски]] „[[Лебедово езеро]]“ ([[1895]] г.) и „[[Лешникотрошачката]]“ ([[1892]] г.)
'''Лев Иванович Иванов''' ([[2 март]] [[1834]], [[Москва]] – [[24 декември]] [[1901]], [[Санкт Петербург]]) е руски балетмайстор и балетен педагог. Работил е в [[Мариински театър|Мариинския театър]] в [[Санкт Петербург]]. Полага началото на симфонизацията в [[танц]]а. Поставил е балетите на [[Чайковски]] „[[Лебедово езеро]]“ ([[1895]] г.) и „[[Лешникотрошачката]]“ ([[1892]] г.)


== Биография ==
== Биография ==
Иванов е роден на 18 февруари (стар стил) 1834 г. в [[Москва]]<ref name="bse"> Большая советская энциклопедия: [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М.: Советская энциклопедия, 1969—1978</ref>. Извънбрачно дете, до 3-годишна възраст расте в дом за сираци, след което е осиновен.<ref name="Суриц">{{cite book |title= Русский балет и его звезды |last=Суриц |first=Елизавета |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher=Паркстоун |location=Борнмут |isbn=5-85270-135-1 |pages=208 |url= |accessdate=}}</ref>
Иванов е роден на 18 февруари (стар стил) 1834 г. в [[Москва]]<ref name="bse"> Большая советская энциклопедия: [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М.: Советская энциклопедия, 1969 – 1978</ref>. Извънбрачно дете, до 3-годишна възраст расте в дом за сираци, след което е осиновен.<ref name="Суриц">{{cite book |title= Русский балет и его звезды |last=Суриц |first=Елизавета |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher=Паркстоун |location=Борнмут |isbn=5-85270-135-1 |pages=208 |url= |accessdate=}}</ref>


От 1844 до 1852 г. учи в Санкт-Петербургското театрално училище (днес Руска балетна академия „А. И. Ваганова“) при [[Жан-Антоан Петипа]], Александър Пименов, [[Пиер Фредерик Малаверн]] и Емил Гредлю.<ref name="encspb">[http://encspb.ru/object/2803929739 Энциклопедический словарь Петербурга]</ref>. След дипломирането си е приет в петербургската балетна трупа на [[Имперски театър|Имперския театър]]<ref name="bse" />, а през 1860 г. - в [[Мариински театър|Мариинския театър]].<ref>[http://dictionaries.rin.ru/cgi-bin/detail.pl?sel=word&word=%C8%C2%C0%CD%CE%C2%20%CB%E5%E2%20%C8%E2%E0%ED%EE%E2%E8%F7 Российская Информационная Сеть]</ref>
От 1844 до 1852 г. учи в Санкт-Петербургското театрално училище (днес Руска балетна академия „А. И. Ваганова“) при [[Жан-Антоан Петипа]], Александър Пименов, [[Пиер Фредерик Малаверн]] и Емил Гредлю.<ref name="encspb">[http://encspb.ru/object/2803929739 Энциклопедический словарь Петербурга]</ref>. След дипломирането си е приет в петербургската балетна трупа на [[Имперски театър|Имперския театър]]<ref name="bse" />, а през 1860 г. – в [[Мариински театър|Мариинския театър]].<ref>[http://dictionaries.rin.ru/cgi-bin/detail.pl?sel=word&word=%C8%C2%C0%CD%CE%C2%20%CB%E5%E2%20%C8%E2%E0%ED%EE%E2%E8%F7 Российская Информационная Сеть]</ref>
С времето се специализира в характерните танци – най-вече испански и италиански, с чиито изпълнения жъне огромен успех. <ref name="био">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Биографический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>.
С времето се специализира в характерните танци – най-вече испански и италиански, с чиито изпълнения жъне огромен успех. <ref name="био">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Биографический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>.


Ред 23: Ред 23:
Умира на 24 декември (стар стил) 1901 г. в Петербург.
Умира на 24 декември (стар стил) 1901 г. в Петербург.


{{цитат|''Иванов никога не бe учил музика, но имаше великолепен слух и феноменална музикална памет; той можеше по слух да свири на пиано, след като е чул нещо само веднъж. Спомням си един такъв интересен случай. Антон Рубинщайн пишеше музиката за балета „Филоксер“, който после преименува на „Лозницата“. Беше поканен в залата за репетиции в присъствието на балетмайстор Петипа и други компетентни люде, сред които бе и Лев Иванович. Балетът беше доста дълълги и имаше нужда от преправяне... След срещата Рубинщайн, слизайки по стълбите към Театралната зала, където течаха репетициите, бил шокиран да чуе някой да свири на пиано части от „Филоксер“, които той току-що бил представил. Естествено, бил доста заинтригуван и отишъл да търси пианиста. Това бил Иванов, който въпреки че току-що бил чул балета за първи път, бил запомнил доста дълги части от него. Маестрото изразил соето задоволство - такъв феномен, по неговите думи, не бил виждан повече от сто години.''|Екатерина Вазем, „Мемоарите на една балерина“<ref name="Мар">The History of the Mariinski Theatre in рictures, memoirs and documentation 1783-2008 - St. Petersburg, 2008, p= 183</ref>}}
{{цитат|''Иванов никога не бе учил музика, но имаше великолепен слух и феноменална музикална памет; той можеше по слух да свири на пиано, след като е чул нещо само веднъж. Спомням си един такъв интересен случай. Антон Рубинщайн пишеше музиката за балета „Филоксер“, който после преименува на „Лозницата“. Беше поканен в залата за репетиции в присъствието на балетмайстор Петипа и други компетентни люде, сред които бе и Лев Иванович. Балетът беше доста дълълги и имаше нужда от преправяне... След срещата Рубинщайн, слизайки по стълбите към Театралната зала, където течаха репетициите, бил шокиран да чуе някой да свири на пиано части от „Филоксер“, които той току-що бил представил. Естествено, бил доста заинтригуван и отишъл да търси пианиста. Това бил Иванов, който въпреки че току-що бил чул балета за първи път, бил запомнил доста дълги части от него. Маестрото изразил соето задоволство – такъв феномен, по неговите думи, не бил виждан повече от сто години.''|Екатерина Вазем, „Мемоарите на една балерина“<ref name="Мар">The History of the Mariinski Theatre in pictures, memoirs and documentation 1783 – 2008 – St. Petersburg, 2008, p= 183</ref>}}

== Постановки ==
== Постановки ==
* 1887 — „[[Омагьосаната гора]]“, муз. [[Рикардо Дриго]]<ref name="Суриц" />
* 1887 – „[[Омагьосаната гора]]“, муз. [[Рикардо Дриго]]<ref name="Суриц" />
* 1887 — „Харлемско лале“, муз. [[Борис Фитингоф-Шел]], съвместно с Петипа<ref name="Суриц" /><ref name="enc" />
* 1887 – „Харлемско лале“, муз. [[Борис Фитингоф-Шел]], съвместно с Петипа<ref name="Суриц" /><ref name="enc" />
* 1888 — „Севилска красавица“, в Красное село
* 1888 – „Севилска красавица“, в Красное село
* 1890 — „Жертвите на Амур или Радостите на любовта“, муз. [[Лудвиг Минкус]], в Красное Село, после в Мариински
* 1890 – „Жертвите на Амур или Радостите на любовта“, муз. [[Лудвиг Минкус]], в Красное Село, после в Мариински
* 1890 — „[[Половецки танци]]“, [[Александър Бородин]], (първа постановка)<ref name="Суриц" />
* 1890 – „[[Половецки танци]]“, [[Александър Бородин]], (първа постановка)<ref name="Суриц" />
* 1891 — „Празника на лодкарите“, муз. [[Александър Фридман (композитор)|Александър Фридман]], в Красное Село
* 1891 – „Празника на лодкарите“, муз. [[Александър Фридман (композитор)|Александър Фридман]], в Красное Село
* 1892 — славянски танци от първо и второ действие на операта-балет „[[Млада (опера)|Млада]]“, муз. [[Николай Римский-Корсаков]]
* 1892 – славянски танци от първо и второ действие на операта-балет „[[Млада (опера)|Млада]]“, муз. [[Николай Римский-Корсаков]]
* 1892 — „[[Лешникотрошачката]]“, муз. [[Пьотр Илич Чайковски]] <ref name="biograf2">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>. Иванов поставя хореографията за премиерата, поради влошеното здравословно състояние на Петипа, въпреки че последният е споменат на афишите. Танцът на снежинките, изпълнен от 60 балерини в бели туники, е знаков за времето си.<ref name="Суриц" />
* 1892 – „[[Лешникотрошачката]]“, муз. [[Пьотр Илич Чайковски]] <ref name="biograf2">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>. Иванов поставя хореографията за премиерата, поради влошеното здравословно състояние на Петипа, въпреки че последният е споменат на афишите. Танцът на снежинките, изпълнен от 60 балерини в бели туники, е знаков за времето си.<ref name="Суриц" />
* 1893 — [[Вълшебната флейта (балет)|Вълшебната флейта]], муз. Рикардо Дриго
* 1893 – [[Вълшебната флейта (балет)|Вълшебната флейта]], муз. Рикардо Дриго
* 1893 — „[[Пепеляшка (балет)|Пепеляшка]]“, муз. Борис Фитингоф-Шел (балът във второ действие)
* 1893 – „[[Пепеляшка (балет)|Пепеляшка]]“, муз. Борис Фитингоф-Шел (балът във второ действие)
* 1895 — „[[Лебедово езеро]]“, муз. Чайковски – сцените край езерото във 2. действие; в 4. действие съвместно с Петипа, вкл. танца на малките лебеди – едно от най-известните па-де-катр, венецианския танц и унгарския танц.
* 1895 – „[[Лебедово езеро]]“, муз. Чайковски – сцените край езерото във 2. действие; в 4. действие съвместно с Петипа, вкл. танца на малките лебеди – едно от най-известните па-де-катр, венецианския танц и унгарския танц.
* 1896 — „Ацис и Галатея“, муз. [[Андрей Кадлец]]
* 1896 – „Ацис и Галатея“, муз. [[Андрей Кадлец]]
* 1897 — „Дочь Микадо“, муз. [[Василий Врангел]]
* 1897 – „Дочь Микадо“, муз. [[Василий Врангел]]
* 1900 — Унгарска рапсодия, муз. [[Ференц Лист]]. Първоначално част от „[[Конче-вихрогонче]]“ на [[Цезар Пуни]]<ref name="Суриц" />, впоследтвие част от абсолвентсите концети на Академия „Ваганова“.
* 1900 – Унгарска рапсодия, муз. [[Ференц Лист]]. Първоначално част от „[[Конче-вихрогонче]]“ на [[Цезар Пуни]]<ref name="Суриц" />, впоследтвие част от абсолвентсите концети на Академия „Ваганова“.
* „Силвия“, муз. [[Лео Делиб]] – постановката е довършен от Павел Гердт.<ref name="Суриц" />
* „Силвия“, муз. [[Лео Делиб]] – постановката е довършен от Павел Гердт.<ref name="Суриц" />
* „Египетски нощи“ – замислена от Иванов, изпълнена от [[Михаил Фокин]].<ref name="Суриц" /><ref name="enc" />
* „Египетски нощи“ – замислена от Иванов, изпълнена от [[Михаил Фокин]].<ref name="Суриц" /><ref name="enc" />
Ред 47: Ред 46:


== Галерия ==
== Галерия ==
<gallery class="center">
<gallery widths="160px" heights="200px" perrow="4">
Image: Corsaire_-Conrad_-Lev_Ivanov_-circa_1875.jpg| В ролята на Конрад в „[[Корсар (балет)|Корсар]]“, 1875 г.
Image: Corsaire_-Conrad_-Lev_Ivanov_-circa_1875.jpg| В ролята на Конрад в „[[Корсар (балет)|Корсар]]“, 1875 г.
Image: Bayadere_-Warrior_Solor_-Lev_Ivanov_-1877.JPG| В ролята на Солор в „[[Баядерка]]“, 1877 г.
Image: Bayadere_-Warrior_Solor_-Lev_Ivanov_-1877.JPG| В ролята на Солор в „[[Баядерка]]“, 1877 г.
Image: Drigo_-Foret_enchantee_frontispiece.jpg| Корица на оригиналната музика на балета "Омагьосаната гора, 1887 г.
Image: Drigo_-Foret_enchantee_frontispiece.jpg| Корица на оригиналната музика на балета "Омагьосаната гора, 1887 г.
</gallery>
</gallery>
Ред 55: Ред 54:
== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
{{нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Иванов, Лев}}
{{СОРТКАТ:Иванов, Лев}}
[[Категория:Руски балетисти]]
[[Категория:Руски балетисти]]

Версия от 13:47, 14 януари 2020

Лев Иванов
руски балетист и балетмайстор
Роден
Починал
Семейство
Уебсайт
Лев Иванов в Общомедия

Лев Иванович Иванов (2 март 1834, Москва – 24 декември 1901, Санкт Петербург) е руски балетмайстор и балетен педагог. Работил е в Мариинския театър в Санкт Петербург. Полага началото на симфонизацията в танца. Поставил е балетите на Чайковски „Лебедово езеро“ (1895 г.) и „Лешникотрошачката“ (1892 г.)

Биография

Иванов е роден на 18 февруари (стар стил) 1834 г. в Москва[1]. Извънбрачно дете, до 3-годишна възраст расте в дом за сираци, след което е осиновен.[2]

От 1844 до 1852 г. учи в Санкт-Петербургското театрално училище (днес Руска балетна академия „А. И. Ваганова“) при Жан-Антоан Петипа, Александър Пименов, Пиер Фредерик Малаверн и Емил Гредлю.[3]. След дипломирането си е приет в петербургската балетна трупа на Имперския театър[1], а през 1860 г. – в Мариинския театър.[4] С времето се специализира в характерните танци – най-вече испански и италиански, с чиито изпълнения жъне огромен успех. [5].

През 1869 г. Мариус Петипа наследява Артур Сен-Леон като главен балетмайстор и Иванов става първи солист на Петербургския имперски балет. Сред ролите му са Феб и Клод Фроло от „Есмералда“, Солор в „Баядерка“, Конрад в „Корсар“.[2] С възхода на Павел Гердт, Иванов започва да се занимава с режисура и балетни постановки.[6].

От 1882 г. е режисьор[2][3], а от 1885 – втори балетмайстор на Имперския театър и помощник на Петипа.[2][1].За неговата музикалност се носят легенди – можел по слух за запомни и възстанови цели балетни постановвки.[2]

За последен път играе на сцена през 1893 г.[6][2] В годините си е партнирал с Елена Андреяновна и Татяна Смирнова.[2]

Умира на 24 декември (стар стил) 1901 г. в Петербург.

„ Иванов никога не бе учил музика, но имаше великолепен слух и феноменална музикална памет; той можеше по слух да свири на пиано, след като е чул нещо само веднъж. Спомням си един такъв интересен случай. Антон Рубинщайн пишеше музиката за балета „Филоксер“, който после преименува на „Лозницата“. Беше поканен в залата за репетиции в присъствието на балетмайстор Петипа и други компетентни люде, сред които бе и Лев Иванович. Балетът беше доста дълълги и имаше нужда от преправяне... След срещата Рубинщайн, слизайки по стълбите към Театралната зала, където течаха репетициите, бил шокиран да чуе някой да свири на пиано части от „Филоксер“, които той току-що бил представил. Естествено, бил доста заинтригуван и отишъл да търси пианиста. Това бил Иванов, който въпреки че току-що бил чул балета за първи път, бил запомнил доста дълги части от него. Маестрото изразил соето задоволство – такъв феномен, по неговите думи, не бил виждан повече от сто години. “

Екатерина Вазем, „Мемоарите на една балерина“[7]

Постановки

Педагогическа дейност

От 1858 г. води класически танц в малките девически класове в Петербургското театрално училище[6][8]. Сред ученичките му са: Екатерина Вазем, Александра Вергина, Евгения Соколова, Мария Горшенкова, Варвара Никитина, Клавдия Куличевская, Олга Преображенская, Матилда Кшесинская, Агрипина Ваганова и много други бъдещи балерини и солистки на Мариинския театър.[2]

Галерия

  • В ролята на Конрад в „Корсар“, 1875 г.
    В ролята на Конрад в „Корсар“, 1875 г.
  • В ролята на Солор в „Баядерка“, 1877 г.
    В ролята на Солор в „Баядерка“, 1877 г.
  • Корица на оригиналната музика на балета "Омагьосаната гора, 1887 г.
    Корица на оригиналната музика на балета "Омагьосаната гора, 1887 г.

Източници

  1. ↑ а б в Большая советская энциклопедия: [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М.: Советская энциклопедия, 1969 – 1978
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Суриц, Елизавета. Русский балет и его звезды. Борнмут, Паркстоун, 1998. ISBN 5-85270-135-1. с. 208.
  3. ↑ а б Энциклопедический словарь Петербурга
  4. ↑ Российская Информационная Сеть
  5. ↑ Биографический словарь. Иванов Лев Иванович
  6. ↑ а б в г д Иванов в Энциклопедии балета
  7. ↑ The History of the Mariinski Theatre in pictures, memoirs and documentation 1783 – 2008 – St. Petersburg, 2008, p= 183
  8. ↑ а б Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лев_Иванов&oldid=9815047“.