Телефонна централа

Вижте пояснителната страница за други значения на Централа.

---

Телефонен оператор ръчно свързва клиенти за разговор чрез двойки кабели на телефонен комутационен панел

Телефонна централа (Nortel ДМС)

Телефонната централа е телекомуникационно устройство, предаващо телефонен сигнал от даден телефонен апарат на друг и осигуряващо връзката между тях. Различават се 2 вида: ръчна централа (РТЦ) и автоматична централа (АТЦ).

Процесът на свързване на двата телефонни поста е превключване между две електрически вериги и се нарича комутация.

Телефонните централи се появяват в началото на 20 век, след като абонатите на телефонните мрежи в големите градове нарастват като брой и се налага организация на свръзката между тях. Първи се появяват ръчните телефонни централи (още наричани номератори).

Телефонна централа Сименс, 1930.Експонат от Националния политехнически музей, София

Има няколко поколения автоматични телефонни централи в зависимост от технологията, която използват:

• електромеханични АТЦ – от началото на 20 век, най-разпространените в България;
• полупроводникови и хибридни АТЦ – от 1960-те години;
• цифрови АТЦ – от 1980-те години.

Външни препратки

• Хиляди изображения на телефонни централи
• История и изображения на телефонните централи

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.