Антон Митов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (- у нас + в България) |
||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[Файл:Anton Mitov 7.jpg|мини|280п|ляво|„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894), [[НХГ]]]] |
[[Файл:Anton Mitov 7.jpg|мини|280п|ляво|„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894), [[НХГ]]]] |
||
Роден е на [[1 април]] [[1862]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. <ref>[http://www.geni.com/people/худ-Антон-МИТОВ/6000000005010588780 Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“]</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://artgallerystz.com/антон-митов-1862-1930-г/ | заглавие=Антон Митов (1862 – 1930 г.) |достъп_дата =5 март 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Художествена галерия Стара Загора |цитат= |език= }}</ref> Брат му [[Георги Митов|Георги]] също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма |
Роден е на [[1 април]] [[1862]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. <ref>[http://www.geni.com/people/худ-Антон-МИТОВ/6000000005010588780 Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“]</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://artgallerystz.com/антон-митов-1862-1930-г/ | заглавие=Антон Митов (1862 – 1930 г.) |достъп_дата =5 март 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Художествена галерия Стара Загора |цитат= |език= }}</ref> Брат му [[Георги Митов|Георги]] също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма в България, автор на учебници и директор на прогимназия<ref>{{Цитат периодика| last = Панов | first =Бойко | authorlink = | coauthors = | year = 2001| month =5 юли | title = Представят рода Митови в НХГ| journal =[[Сега (вестник)|Сега]] | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url =http://www.segabg.com/article.php?id=186423 | format = | accessdate =5 март 2018 }}</ref> |
||
В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. |
В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. |
||
Версия от 22:26, 14 януари 2020
Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.
| Антон Митов | |
| български художник и критик | |
 Автопортрет, 1921 | |
| Роден | Антон Стефанов Митов
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил във | Флорентинска академия за изящни изкуства |
| Работил | учител, художник |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | портрет |
| Академия | Академия за изящни изкуства във Флоренция |
| Учители | проф. Джузепе Чаранфи |
| Направление | живопис |
| Семейство | |
| Баща | Стефан Хаджимитов |
| Братя/сестри | Георги Митов |
| Антон Митов в Общомедия | |
Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).
Биография
Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. [1][2] Брат му Георги също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма в България, автор на учебници и директор на прогимназия[3]
В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.
Той създава списание „Изкуство“ през 1895 г., а през 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 – 1927) и директор на Художествената академия (от 1912 – 1918 и от 1924 – 1927). Антон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“. Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца.
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).
Известни картини
- Първи морски пейзажи в българската живопис:
- „Варненско пристанище“ (1892)
- „Варненски бряг“ (1894)
- „Варненско море“ (1895; Национална художествена галерия)
- „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
- „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
- „Златар на Софийския пазар“ (1898)
- „Из Софийския пазар“ (1899)
- „Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
- „Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
- „Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
- „Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
- „Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
- „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
- „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)
Източници
- ↑ Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“
- ↑ Антон Митов (1862 – 1930 г.) // Художествена галерия Стара Загора. Посетен на 5 март 2018.
- ↑ Панов, Бойко. Представят рода Митови в НХГ // Сега. 5 юли 2001. Посетен на 5 март 2018.
Външни препратки
|
