Аскетизъм: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
*задължително полагане на [[труд]]. |
*задължително полагане на [[труд]]. |
||
[[Макс Вебер]] утвърждава, че религиозната [[Реформация]] в [[Европа]] през [[16 век]], приравнява [[труд]]а, в рамките на една светска [[професия]], |
[[Макс Вебер]] утвърждава, че религиозната [[Реформация]] в [[Европа]] през [[16 век]], приравнява [[труд]]а, в рамките на една светска [[професия]], към религиозната аскеза от типа „оставаща в света”, т.е. изискваща прилагане на собствения свят дух и на качеството на избран от [[Бог]]а инструмент във и спрямо сферите на [[материализъм|материалния свят]]. Този професионално ориентиран „светски аскетизъм” на протестантите, придобива качеството на „икономическа добродетел” и се изгражда одухотворената от „най-интензивната форма на набожността” [[трудова етика]], която, успоредно с духа на териториалната [[експанзия]] и с възникването на съвременната [[наука]], обуславя уникалното [[капитализъм|капиталистическо]] развитие на западноевропейското общество, като го диференцира в това отношение от останалия свят. |
||
Хората, които водят аскетичен начин на живот или се придържат към определени аскетични практики, се наричат „''аскети''“. |
Хората, които водят аскетичен начин на живот или се придържат към определени аскетични практики, се наричат „''аскети''“. |
Версия от 16:01, 15 януари 2020
Аскетизъмът (на гръцки: ἄσκησις - упражнение, практика) е начин на живот, свързан с отрицание на хедонизма и доброволно отричане от прекомерните удоволствия, по религиозни или други подбуди.[1]
Според източните религии, спасението на душата се постига чрез практики за мистично съзерцание – медитация, йога, „духовно просветление”. Християнството проповядва спасение на душата, като отплата за религиозната аскеза – упражняване на определени религиозни принципи, които включват:[1]
- молитви;
- доброволно въздържание от прекомерни удоволствия и изобщо от благата на живота;
- задължително полагане на труд.
Макс Вебер утвърждава, че религиозната Реформация в Европа през 16 век, приравнява труда, в рамките на една светска професия, към религиозната аскеза от типа „оставаща в света”, т.е. изискваща прилагане на собствения свят дух и на качеството на избран от Бога инструмент във и спрямо сферите на материалния свят. Този професионално ориентиран „светски аскетизъм” на протестантите, придобива качеството на „икономическа добродетел” и се изгражда одухотворената от „най-интензивната форма на набожността” трудова етика, която, успоредно с духа на териториалната експанзия и с възникването на съвременната наука, обуславя уникалното капиталистическо развитие на западноевропейското общество, като го диференцира в това отношение от останалия свят.
Хората, които водят аскетичен начин на живот или се придържат към определени аскетични практики, се наричат „аскети“.
Източници
- ↑ а б Кирова, Алла. Учение за капиталистическия дух - Макс Вебер versus Вернер Зомбарт (pdf) // Икономически алтернативи (3). 2009. с. 70–84.