Ференц Деак

Ференц Деак Deák Ferenc
унгарски държавник
Деак към 1869 година (портрет от Берталан Секели)
Роден	17 октомври 1803 г. Шьойтьор, Австрийска империя
Починал	28 януари 1876 г. Будапеща, Австро-Унгария
Погребан	Керепеши, Будапеща, Унгария
Националност	Унгария
Семейство
Подпис
Ференц Деак в Общомедия

Ференц Деак (на унгарски: Deák Ferenc) е унгарски държавник, един от създателите на Австро-Унгария.

Политическа биография

Ранна кариера

Ференц Деак произхожда от аристократичен род от западната унгарска област Зала, по това време част от Австрийската империя. Получава юридическо образование и работи като адвокат и нотариус до 1833 година, когато е избран за депутат в заседаващия в Пресбург унгарски парламент. Към края на 30–те години се издига като един от лидерите на либералната партия, която се бори срещу унгарските консерватори и австрийските власти за освобождаване на селяните от крепостната зависимост, премахване на данъчните привилегии на благородниците, общо равенство пред закона и свобода на изразяването. През 1843 година Деак отново е избран за депутат, но се отказва от мандата си заради кръвопролитие между свои избиратели и представители на клерикалната партия. Макар и извън парламента, Деак упражнява силно влияние върху политиката в Унгария, успявайки да обедини либералите зад своята програма за политически реформи в навечерието на изборите през 1847 година.

По време на Революцията от 1848 година

След революцията в Пеща през 1848 година Деак получава депутатски мандат и допринася за изработването на Мартенските закони, с които Унгария получава широко самоуправление и правителство, отговорно пред парламента. През април влиза в състава на правителството, оглавено от Лайош Батяни, като министър на правосъдието. Подава оставка същата есен, след като не успява да предотврати разрива между радикалните националисти, предвождани от Лайош Кошут, и австрийските власти. В последвалата война Деак е част от делегацията, която прави последен опит за помирение, но е отхвърлена от имперския фелдмаршал Виндишгрец през януари 1849 година. Оттегля се в имението си Кехида и не участва в последвалите събития, завършили с потушаването на революцията от войските на император Франц Йосиф и установяване на немска администрация в Унгария.

Начело на движението за конституционен компромис

Деак остава в самоналоженото си изгнание пет години, отказвайки сътрудничество с австрийските власти. През 1854 година той се премества в Пеща и от този момент започва да привлича патриотите в Унгария около идеята за пълно възстановяване на правдините от 1848 година с мирни средства. В парламента, свикан от Франц Йосиф през пролетта на 1861 година, Деак сплотява мнозинството от депутатите зад обръщение към императора, в което отхвърля частичните му политически отстъпки. Той е унгарският водач в преговорите за конституционен компромис, които се проточват повече от пет години. Непосредствено след поражението на Австрия във войната с Прусия от 1866 година Деак успява да убеди Франц Йосиф да възстанови унгарското самоуправление. Резултат от усилията му е формирането на отговорно пред парламента унгарско правителство начело с Дюла Андраши през февруари 1867 година. При пренията в унгарския парламент през пролетта на същата година, Деак защитава успешно така постигнатия компромис от нападките на крайните националисти и левицата.