Ференц Деак: Разлика между версии
м излишен празен ред; козметични промени |
м излишен празен ред |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
== Политическа биография == |
== Политическа биография == |
||
=== Ранна кариера === |
=== Ранна кариера === |
||
Ференц Деак произхожда от аристократичен род от западната унгарска област [[Зала (област)|Зала]], по това време част от [[Австрийската империя]]. Получава юридическо образование и работи като [[адвокат]] и [[нотариус]] до 1833 година, когато е избран за депутат в заседаващия в [[Пресбург]] унгарски парламент.<ref name="eb11-deak">The Encyclopaedia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11<sup>th</sup> Edition. Том 7 (Cambridge University Press, 1910), с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabrit07chisrich#page/894/mode/2up 895]. Посетен на 31.10.2016.</ref> Към края на 30–те години се издига като един от лидерите на либералната партия, която се бори срещу унгарските консерватори и австрийските власти за освобождаване на селяните от крепостната зависимост, премахване на данъчните привилегии на благородниците, общо равенство пред закона и свобода на изразяването.<ref name="blsoe-deak">Révész, László. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=719 „Deák, Ferenc“]. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Том 1, с. 382-383. Посетен на 31.10.2016.</ref> През 1843 година Деак отново е избран за депутат, но се отказва от мандата си заради кръвопролитие между свои избиратели и представители на клерикалната партия.<ref name="eb11-deak"/> Макар и извън парламента, Деак упражнява силно влияние върху политиката в Унгария, успявайки да обедини либералите зад своята програма за политически реформи в навечерието на изборите през 1847 година.<ref name="blsoe-deak"/> |
Ференц Деак произхожда от аристократичен род от западната унгарска област [[Зала (област)|Зала]], по това време част от [[Австрийската империя]]. Получава юридическо образование и работи като [[адвокат]] и [[нотариус]] до 1833 година, когато е избран за депутат в заседаващия в [[Пресбург]] унгарски парламент.<ref name="eb11-deak">The Encyclopaedia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11<sup>th</sup> Edition. Том 7 (Cambridge University Press, 1910), с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabrit07chisrich#page/894/mode/2up 895]. Посетен на 31.10.2016.</ref> Към края на 30–те години се издига като един от лидерите на либералната партия, която се бори срещу унгарските консерватори и австрийските власти за освобождаване на селяните от крепостната зависимост, премахване на данъчните привилегии на благородниците, общо равенство пред закона и свобода на изразяването.<ref name="blsoe-deak">Révész, László. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=719 „Deák, Ferenc“]. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Том 1, с. 382-383. Посетен на 31.10.2016.</ref> През 1843 година Деак отново е избран за депутат, но се отказва от мандата си заради кръвопролитие между свои избиратели и представители на клерикалната партия.<ref name="eb11-deak"/> Макар и извън парламента, Деак упражнява силно влияние върху политиката в Унгария, успявайки да обедини либералите зад своята програма за политически реформи в навечерието на изборите през 1847 година.<ref name="blsoe-deak"/> |
||
Текуща версия към 21:50, 15 януари 2020
Ференц Деак Deák Ferenc | |
унгарски държавник | |
Деак към 1869 година (портрет от Берталан Секели) | |
Роден |
17 октомври 1803 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Керепеши, Будапеща, Унгария |
Националност | Унгария |
Семейство | |
Подпис | |
Ференц Деак в Общомедия |
Ференц Деак (на унгарски: Deák Ferenc) е унгарски държавник, един от създателите на Австро-Унгария.
Политическа биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Ференц Деак произхожда от аристократичен род от западната унгарска област Зала, по това време част от Австрийската империя. Получава юридическо образование и работи като адвокат и нотариус до 1833 година, когато е избран за депутат в заседаващия в Пресбург унгарски парламент.[1] Към края на 30–те години се издига като един от лидерите на либералната партия, която се бори срещу унгарските консерватори и австрийските власти за освобождаване на селяните от крепостната зависимост, премахване на данъчните привилегии на благородниците, общо равенство пред закона и свобода на изразяването.[2] През 1843 година Деак отново е избран за депутат, но се отказва от мандата си заради кръвопролитие между свои избиратели и представители на клерикалната партия.[1] Макар и извън парламента, Деак упражнява силно влияние върху политиката в Унгария, успявайки да обедини либералите зад своята програма за политически реформи в навечерието на изборите през 1847 година.[2]
По време на Революцията от 1848 година[редактиране | редактиране на кода]
След революцията в Пеща през 1848 година Деак получава депутатски мандат и допринася за изработването на Мартенските закони, с които Унгария получава широко самоуправление и правителство, отговорно пред парламента. През април влиза в състава на правителството, оглавено от Лайош Батяни, като министър на правосъдието. Подава оставка същата есен, след като не успява да предотврати разрива между радикалните националисти, предвождани от Лайош Кошут, и австрийските власти. В последвалата война Деак е част от делегацията, която прави последен опит за помирение, но е отхвърлена от имперския фелдмаршал Виндишгрец през януари 1849 година. Оттегля се в имението си Кехида и не участва в последвалите събития, завършили с потушаването на революцията от войските на император Франц Йосиф и установяване на немска администрация в Унгария.[2]
Начело на движението за конституционен компромис[редактиране | редактиране на кода]
Деак остава в самоналоженото си изгнание пет години, отказвайки сътрудничество с австрийските власти. През 1854 година той се премества в Пеща и от този момент започва да привлича патриотите в Унгария около идеята за пълно възстановяване на правдините от 1848 година с мирни средства. В парламента, свикан от Франц Йосиф през пролетта на 1861 година, Деак сплотява мнозинството от депутатите зад обръщение към императора, в което отхвърля частичните му политически отстъпки. Той е унгарският водач в преговорите за конституционен компромис, които се проточват повече от пет години. Непосредствено след поражението на Австрия във войната с Прусия от 1866 година Деак успява да убеди Франц Йосиф да възстанови унгарското самоуправление. Резултат от усилията му е формирането на отговорно пред парламента унгарско правителство начело с Дюла Андраши през февруари 1867 година. При пренията в унгарския парламент през пролетта на същата година, Деак защитава успешно така постигнатия компромис от нападките на крайните националисти и левицата.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в The Encyclopaedia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Том 7 (Cambridge University Press, 1910), с. 895. Посетен на 31.10.2016.
- ↑ а б в Révész, László. „Deák, Ferenc“. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Том 1, с. 382-383. Посетен на 31.10.2016.