Борис Карамфилов

Борис Карамфилов
български генерал-полковник
Роден	22 юни 1922 г. Скребатно, Царство България
Учил във	Военна академия на Генералния щаб на Русия
Народен представител в: VII НС   VIII НС   IX НС

Борис Димитров Карамфилов е български партизанин, а след 9 сепетмври 1944 г. български военен деец, офицер, генерал-полковник. Той е заместник-министър на народната отбрана през 1981 – 1989 г.

Биография

Роден е на 22 юни 1922 година в Скребатно. Става член на РМС от 1940 година, а на БКП от 1944 година. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война.

Служи в Българската армия. Завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ и Военната академия на Генералния щаб на СССР. Командир на 7-ма Мотострелкова дивизия, Първа армия и началник на Столичния гарнизон.

В периода 30 септември 1959 – 20 август 1964 г. е началник на Военното училище. От 1961 г. е генерал-майор. Кандидат на военните науки. През март 1973г като командир на Първа армия ръководи потушаването на бунта на помаците( българи - махамедани ) в благоевграски окръг които правят опит да създадат сепаратистко движение след като ЦК на БКП приема решение за преименуването на техните мохамедански имена с христянски български. От 1981 до 1989 г. е заместник-министър на народната отбрана.В това си качесвто ген. Борис Карамфилов е член на Комисията за земята при Министерство на земеделието и горите 1986 – 1989 г., и зам.председател на Националния съвет по водите към Министерство на земеделието и горите 1986 – 1990 г. както и зам.председател на Правителствената комисия по въоръженията и продоволствията при МС 1987 – 1989 г.

Член е на ЦК на БКП от 1986 година. Народен представител в 7, 8 и 9 народни събрания.. Член на комисията по духовни ценности в 7 народно събрание и на Комисията за опазване и възпроизводство на природната среда в 9-то народно събрание. Ръководи строежа на Националния дворец на културата.

Награждаван е с орден „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“ в 1982 г.