Дия (река): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени
Ред 25: Ред 25:
Названието на реката произхожда от [[илири]]йски, където ''Дуяс'' означава „кипяща река“<ref>Wenzel Carl Wolfgang Blumenbac: Neueste Landeskunde von Oesterreich unter der Ens, Band 1. Carl Reichard's Verlag, Güns 1834, S. 106</ref>.
Названието на реката произхожда от [[илири]]йски, където ''Дуяс'' означава „кипяща река“<ref>Wenzel Carl Wolfgang Blumenbac: Neueste Landeskunde von Oesterreich unter der Ens, Band 1. Carl Reichard's Verlag, Güns 1834, S. 106</ref>.


Река Дие се образува при австрийския град Раабс ан дер Тайя, на 401 m н.в. от сливането на двете съставящи я реки Моравска Дие (68 km, лява съставяща) и Австрийска (Немска) Тайя (75 km, дясна съставяща), водещи началото си от южните части на [[Чешко-Моравско възвишение|Чешко-Моравското възвишение]]. По цялото си протежение Дие тече в дълбоко врязана долина (на отделни места височината на бреговете ѝ достига до 100 m) през южните части на възвишението, като неколкократно навлиза ту на чешка, ту на австрийска територия, а в отделни участъци служи за граница между двете държави. В най-долното си течение завива на юг и се влива отдясно в река [[Морава (Централна Европа)|Морава]] (ляв приток на [[Дунав]]), на 148 m н.в., на 3 km източно от австрийския град Хоенау<ref name="bse"></ref>.
Река Дие се образува при австрийския град Раабс ан дер Тайя, на 401 m н.в. от сливането на двете съставящи я реки Моравска Дие (68 km, лява съставяща) и Австрийска (Немска) Тайя (75 km, дясна съставяща), водещи началото си от южните части на [[Чешко-Моравско възвишение|Чешко-Моравското възвишение]]. По цялото си протежение Дие тече в дълбоко врязана долина (на отделни места височината на бреговете ѝ достига до 100 m) през южните части на възвишението, като неколкократно навлиза ту на чешка, ту на австрийска територия, а в отделни участъци служи за граница между двете държави. В най-долното си течение завива на юг и се влива отдясно в река [[Морава (Централна Европа)|Морава]] (ляв приток на [[Дунав]]), на 148 m н.в., на 3 km източно от австрийския град Хоенау<ref name="bse"/>.


На юг водосборният басейн на Дие граничи с водосборните басейни на реките Цайя (десен приток на [[Морава (Централна Европа)|Морава]]), Гьолерсбах и Камп (леви притоци на [[Дунав]]), на запад и север – с водосборния басейн на река [[Елба]] (от басейна на [[Северно море]]), а на изток – с водосборните басейни на реките Ромже, Гана, Кийовка и други по-малки, десни притоци на [[Морава (Централна Европа)|Морава]]. В тези си граници площта на водосборният ѝ басейн възлиза на 12 772 km², което представлява 47,77% от водосборния басейн на река [[Морава (Централна Европа)|Морава]]. Основни притоци: '''леви''' – Моравска Дие (68 km), Желетавка, Евишовка, Свратка (174 km); '''десни''' – Австрийска (Немска) Тайя (75 km), Пулкау (52 km)<ref name="bse"></ref>.
На юг водосборният басейн на Дие граничи с водосборните басейни на реките Цайя (десен приток на [[Морава (Централна Европа)|Морава]]), Гьолерсбах и Камп (леви притоци на [[Дунав]]), на запад и север – с водосборния басейн на река [[Елба]] (от басейна на [[Северно море]]), а на изток – с водосборните басейни на реките Ромже, Гана, Кийовка и други по-малки, десни притоци на [[Морава (Централна Европа)|Морава]]. В тези си граници площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 12 772 km², което представлява 47,77% от водосборния басейн на река [[Морава (Централна Европа)|Морава]]. Основни притоци: '''леви''' – Моравска Дие (68 km), Желетавка, Евишовка, Свратка (174 km); '''десни''' – Австрийска (Немска) Тайя (75 km), Пулкау (52 km)<ref name="bse"/>.


Характерният ландшафтен профил на долината на реката е способствал за изграждането на многочислени [[средновековие|средновековни]] [[Замък|замъци и крепости]]. В по-късно време реката е използвана за по-мащабни стопнаски цели и по поречието ѝ са изградени няколко [[язовир]]а и водохранилища.
Характерният ландшафтен профил на долината на реката е способствал за изграждането на многочислени [[средновековие|средновековни]] [[Замък|замъци и крепости]]. В по-късно време реката е използвана за по-мащабни стопнаски цели и по поречието ѝ са изградени няколко [[язовир]]а и водохранилища.

Версия от 14:42, 18 януари 2020

Дия
Национален парк по поречието на Дия
Национален парк по поречието на Дия
48.8479° с. ш. 15.4905° и. д.
48.617° с. ш. 16.9403° и. д.
Местоположение в Австрия и Чехия
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Австрия
Долна Австрия
 Чехия
Южноморавски край
Дължина235.4 (311) km
Водосб. басейн12 772 km²
Отток47,77 (устие) m³/s
Начало
Място
311 kmШвайгерс (Австрийска Дия)
657.5 m н.в.
    Моравска Дия
Раабс-на-Дия
Дрозендорф-Цисерсдорф
Вранов-над-Дия
Хардег
Новемлинско водохранилище
    Свратка
    Йиглава
Вестоницко водохранилище
Парк Подийе
Зноймо
Лаа-на-Дия
Леднице
Бржецлав
0 kmМорава
148 m н.в.
Координати48°50′52.44″ с. ш. 15°29′25.8″ и. д. / 48.8479° с. ш. 15.4905° и. д.
Надм. височина401 m
Устие
МястоМораваДунавЧерно море
Координати48°37′01.2″ с. ш. 16°56′25.08″ и. д. / 48.617° с. ш. 16.9403° и. д.
Надм. височина148 m
Дия в Общомедия

Дие или Тайя (на чешки: Dyje; на немски: Thaya[1]) – река в Австрия (провинция Долна Австрия) и Чехия (Южноморавски край), десен приток на Морава (ляв приток на Дунав). Дължина 235,4 km (с дясната съставяща я река Австрийска Тайя 311 km), площ на водосборния басейн 12 772 km²[2].

Названието на реката произхожда от илирийски, където Дуяс означава „кипяща река“[3].

Река Дие се образува при австрийския град Раабс ан дер Тайя, на 401 m н.в. от сливането на двете съставящи я реки Моравска Дие (68 km, лява съставяща) и Австрийска (Немска) Тайя (75 km, дясна съставяща), водещи началото си от южните части на Чешко-Моравското възвишение. По цялото си протежение Дие тече в дълбоко врязана долина (на отделни места височината на бреговете ѝ достига до 100 m) през южните части на възвишението, като неколкократно навлиза ту на чешка, ту на австрийска територия, а в отделни участъци служи за граница между двете държави. В най-долното си течение завива на юг и се влива отдясно в река Морава (ляв приток на Дунав), на 148 m н.в., на 3 km източно от австрийския град Хоенау[2].

На юг водосборният басейн на Дие граничи с водосборните басейни на реките Цайя (десен приток на Морава), Гьолерсбах и Камп (леви притоци на Дунав), на запад и север – с водосборния басейн на река Елба (от басейна на Северно море), а на изток – с водосборните басейни на реките Ромже, Гана, Кийовка и други по-малки, десни притоци на Морава. В тези си граници площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 12 772 km², което представлява 47,77% от водосборния басейн на река Морава. Основни притоци: леви – Моравска Дие (68 km), Желетавка, Евишовка, Свратка (174 km); десни – Австрийска (Немска) Тайя (75 km), Пулкау (52 km)[2].

Характерният ландшафтен профил на долината на реката е способствал за изграждането на многочислени средновековни замъци и крепости. В по-късно време реката е използвана за по-мащабни стопнаски цели и по поречието ѝ са изградени няколко язовира и водохранилища.

Хидродинамика
Язовир название Височина на
водния стълб
Qav Q100 Qmax. Електро-
станция
Тип Qpp
Вранов 348,45 9.74 m3s−1 260 m3s−1 364 m3s−1 18.9 MW РВЕЦ 45 m3s−1
Зноймо 225,6 10.25 m3s−1 280 m3s−1 379 m3s−1 1.4 WM ХКВЕЦ 12 m3s−1
Горни Нове Млини 171,4 13.3 m3s−1 290 m3s−1 N/A N/A N/A N/A
Средни Нове Млини 170,35 40.9 m3s−1 N/A N/A N/A N/A N/A
Долни Нове Млини 170,35 40.9 m3s−1 820 m3s−1 657 m3s−1 2.4 MW РВЕЦ 48 m3s−1

По течението ѝ са разположени националните паркове „Тайятал“ в Австрия и „Подийи“ в Чехия. Долината ѝ е гъсто заселена, като по-големите селища са градовете: Зноймо, Подивин, Бржецлав в Чехия; Вайдховен ан дер Тайя, Ла ан дер Тайя в Австрия.

Източници

  1. Heinz Wiesbauer und Manuel Denner: Feuchtgebiete – Natur und Kulturgeschichte der Weinviertler Gewässer, Wien 2013 (herausgegeben vom Bundesministerium für Land – und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft und dem Amt der niederösterreichischen Landesregierung, Abteilung Gewässerbau)
  2. а б в ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Дие, т. 8, стр. 250
  3. Wenzel Carl Wolfgang Blumenbac: Neueste Landeskunde von Oesterreich unter der Ens, Band 1. Carl Reichard's Verlag, Güns 1834, S. 106