Илим: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 41: Ред 41:
По течението на реката в са разположени сравнително малко населени места: селища от градски тип (посьолки) Шестаково, Новая Игирма, Янгел и Радишчев.
По течението на реката в са разположени сравнително малко населени места: селища от градски тип (посьолки) Шестаково, Новая Игирма, Янгел и Радишчев.


До изграждането и завиряването на [[Уст Илимско водохранилище|Уст Илимското водохранилище]] е била плавателна на 213 km от устието, а сега – на 299 km. Използва се основно за транспортиране на дървен материал. Водите на реката са чисти и се използват за водоснабдяване на селищата в региона. В източната част на водосборният ѝ басейн, в района на град [[Железногорск-Илимски]] се добива желязна руда, която се преработва в Коршуновския минно-обогатителен комбинат.
До изграждането и завиряването на [[Уст Илимско водохранилище|Уст Илимското водохранилище]] е била плавателна на 213 km от устието, а сега – на 299 km. Използва се основно за транспортиране на дървен материал. Водите на реката са чисти и се използват за водоснабдяване на селищата в региона. В източната част на водосборния ѝ басейн, в района на град [[Железногорск-Илимски]] се добива желязна руда, която се преработва в Коршуновския минно-обогатителен комбинат.


Близо 400 години басейнът на река Илим е обезпечавал най-краткия път от река [[Ангара]] към река [[Лена]]. Така нареченият (рус. Ленский волок) се е използвал активно за транспортна връзка с [[Якутия]]. Сега през него е прокаран участък от трасето на [[Байкало-Амурска магистрала|Байкало-Амурската железопътна магистрала]]. До завиряването на [[Уст Илимско водохранилище|Уст Илимското водохранилище]] в средното течение на реката се е намирал град Илимск, който остава под водите на водохранилището. Част от най-старите сгради и исторически значимите съоръжения са евакуирани в [[Иркутск]].
Близо 400 години басейнът на река Илим е обезпечавал най-краткия път от река [[Ангара]] към река [[Лена]]. Така нареченият (рус. Ленский волок) се е използвал активно за транспортна връзка с [[Якутия]]. Сега през него е прокаран участък от трасето на [[Байкало-Амурска магистрала|Байкало-Амурската железопътна магистрала]]. До завиряването на [[Уст Илимско водохранилище|Уст Илимското водохранилище]] в средното течение на реката се е намирал град Илимск, който остава под водите на водохранилището. Част от най-старите сгради и исторически значимите съоръжения са евакуирани в [[Иркутск]].

Версия от 14:47, 18 януари 2020

Илим
54.5923° с. ш. 103.9547° и. д.
56.9781° с. ш. 103.6612° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Иркутска област
Дължина689 km
Водосб. басейн30 300 km²
Отток139 m³/s
Начало
МястоЛено-Ангарско плато
Иркутска област
Координати54°35′32.28″ с. ш. 103°57′16.92″ и. д. / 54.5923° с. ш. 103.9547° и. д.
Надм. височина854 m
Устие
МястоАнгараЕнисейКарско море
Координати56°58′41.16″ с. ш. 103°39′40.24″ и. д. / 56.9781° с. ш. 103.66118° и. д.
Надм. височина291 m
Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото Байкал

Илѝм е река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област десен приток на река Ангара (влива се в Илимския залив на Уст Илимското водохранилище). Дължината ѝ е 589 km, която ѝ отрежда 139-то място по дължина сред реките на Русия.

Река Илим води началото си от централната част на Лено-Ангарското плато, на 854 m н.в., в централната част на Иркутска област. Около 2/3 от течението ѝ има планински характер – тясна долина със стръмни склонове, бързо течение с множество прагове. При посьолок Шестаково излиза от планинския район, долината ѝ се разширява, а руслото ѝ се разделя на ръкави с непостоянни острови между тях. Влива се в Илимския залив на Уст Илимското водохранилище, на 291 m н.в., при село Игирма. До изграждането и завиряването на водохранилището река Илим се е вливала отдясно в река Ангара при нейния 854 km, на около 30 km южно от град Уст Илимск. Сега долното течение на реката на протежение от 153 km е „удавено“ от водите на водохранилището и действителната дължина на реката е 436 km.

Водосборният басейн на Илим има площ от 30,3 хил. km2, което представлява 2,92% от водосборния басейн на река Ангара и обхваща части от Иркутска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на североизток – водосборния басейн на река Подкаменна Тунгуска, десен приток на Енисей;
  • на изток – водосборния басейн на река Лена;
  • на запад и север – водосборните басейни на малки десни притоци на Ангара.

Река Илим получава сравнително малко притоци, като 3 от тях са дължина над 100 km и всичките са десни.

Подхранването на реката е смесено, като преобладава Снежното, но е висок процентът и на дъждовното подхранване през лятото. Пълноводието продължава от април до юни (39% от годишния отток) и характерни лятно-есенни високи води. Среден годишен отток при село Сотниково, на 52 km от устието 139 m3/s. Замръзва в края на октомври, а се размразява в началото на май. Есенния ледоход продължава средно 22 дни, а пролетния – 7 дни.

По течението на реката в са разположени сравнително малко населени места: селища от градски тип (посьолки) Шестаково, Новая Игирма, Янгел и Радишчев.

До изграждането и завиряването на Уст Илимското водохранилище е била плавателна на 213 km от устието, а сега – на 299 km. Използва се основно за транспортиране на дървен материал. Водите на реката са чисти и се използват за водоснабдяване на селищата в региона. В източната част на водосборния ѝ басейн, в района на град Железногорск-Илимски се добива желязна руда, която се преработва в Коршуновския минно-обогатителен комбинат.

Близо 400 години басейнът на река Илим е обезпечавал най-краткия път от река Ангара към река Лена. Така нареченият (рус. Ленский волок) се е използвал активно за транспортна връзка с Якутия. Сега през него е прокаран участък от трасето на Байкало-Амурската железопътна магистрала. До завиряването на Уст Илимското водохранилище в средното течение на реката се е намирал град Илимск, който остава под водите на водохранилището. Част от най-старите сгради и исторически значимите съоръжения са евакуирани в Иркутск.

Вижте също

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Илим (приток Ангары)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​