Жиу: Разлика между версии

Жиу
(на румънски: Jiu)
	Жиу (на румънски: Jiu)
	; Река Жиу на картата на Румъния
Общи сведения
Местоположение	Румъния; Хунедоара,; Горж,; Долж
Дължина	331 (385) km
Водосб. басейн	10 070 km²
Отток	80 m³/s
Начало
Място	Жиул де Ест (лява съставяща); Жиул де Вест (дясна съставяща)
Координати	45°22′06.59″ с. ш. 23°22′04.44″ и. д. / 45.3685° с. ш. 23.3679° и. д.
Надм. височина	555 m
Устие
Място	Дунав → Черно море
Координати	43°46′42.95″ с. ш. 23°48′46.08″ и. д. / 43.7786° с. ш. 23.8128° и. д. Координати: 43°46′42.95″ с. ш. 23°48′46.08″ и. д. / 43.7786° с. ш. 23.8128° и. д.
Надм. височина	26 m
	Жиу в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:22, 21 януари 2020

Жиу (на румънски: Jiu; на унгарски: Zsil; на латински: Rabon) е река в Румъния (окръзи Хунедоара, Горж и Долж), ляв приток на Дунав. Дължина 331 km (с дясната съставяща я река Жиул де Вест 385 km). Площ на водосборния басейн 10 070 km².^[1]

Река Жиу се образува от сливането на двете съставящи я реки Жиул де Ест (Източен Жиул, 29 km, 468 km², лява съставяща) и Жиул де Вест (Западен Жиул, 54 km, 496 km², дясна съставяща), на 555 m н.в., при град Ливезени, в южната част на котловината Петрошени, в югоизточната част на окръг Хунедоара. Река Жиул де Ест води началото си от планината Сурян, а Жиул де Вест – от планината Вълкан, двете части от Южните Карпати. Веднага след образуването си Жиу навлиза в дългия 25 km, тесен и живописен пролом Сурдук, разделящ масивите Вълкан на запад и Паринг на изток, където течението ѝ е бурно, а коритото е осеяно с бързеи и прагове. При град Бумбещи Жиу реката излиза от дефилето и навлиза в хълмистата предпланинска равнина Олтения, където долината ѝ се разширява, а течението успокоява. В района на град Крайова навлиза в западната част на обширната Долнодунавска равнина. Тук долината ѝ става много широка, течението много бавно, разделя се на ръкави и силно меандрира. Влива отляво в река Дунав, при нейния 692 km, на 26 m н.в., на 5 km на изток-североизток от българския град Козлодуй, разположен на десния бряг на Дунав.^[1]

На запад водосборният басейн на Жиу граничи с водосборните басейни на реките Деснецуй, Дринча, Тополница и Черна (леви притоци на Дунав), на север – с водосборния басейн на река Муреш (Марош, ляв приток на Тиса), а на изток – с водосборния басейн на река Олт (ляв приток на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 10 070 km² (1,23% от водосборния басейн на Дунав). Основни притоци: леви – Джиларт (116 km, 1358 km²), Амарадия (106 km, 879 km²); десни – Мотру (139 km, 1874 km²), Разник (58 km, 498 km²).

Река Жиу има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта и е съпроводено много често с бурни наводнения, а маловодието е през лятото. Замръзва само в студени зими от края на декември до края на февруари, предимно в горното течение. Среден годишен отток в долното течение 80 m³/sec.^[1]

В горната част от долината на река Жиу, около градовете Петрошани и Лупени, се намират голямата част от въглищните мини в Румъния. В долното течение част от водите ѝ се използват за напояване.

По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете Петрошани (на река Жиул де Ест) и Лупени (на река Жиул де Вест) (в окръг Хунедоара), Бумбещи Жиу и Търгу Жиу (окръг Горж), Филиаши и Крайова (в окръг в Долж.^[1]

Вижте още

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Жиу, т. 9, стр. 228

[bse-1] а ^б ^в ^г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Жиу, т. 9, стр. 228

[1]

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 | карта-описание     = Река Жиу на картата на Румъния
 }}
-'''Жиу''' ({{lang|ro|Jiu}}; {{lang|hu|Zsil}}; {{lang|la|Rabon}}) е река в [[Румъния]] (окръзи  [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]], [[Горж (окръг)|Горж]] и [[Долж (окръг)|Долж]], ляв приток на [[Дунав]]. Дължина 331 km (с дясната съставяща я река Жиул де Вест 385 km). Площ на водосборния басейн 10 070 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article079105.html «Большая Советская Энциклопедия» – Жиу, т. 9, стр. 228]</ref>
+'''Жиу''' ({{lang|ro|Jiu}}; {{lang|hu|Zsil}}; {{lang|la|Rabon}}) е река в [[Румъния]] (окръзи [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]], [[Горж (окръг)|Горж]] и [[Долж (окръг)|Долж]]), ляв приток на [[Дунав]]. Дължина 331 km (с дясната съставяща я река Жиул де Вест 385 km). Площ на водосборния басейн 10 070 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article079105.html «Большая Советская Энциклопедия» – Жиу, т. 9, стр. 228]</ref>
-Река Жиу се образува от сливането на двете съставящи я реки Жиул де Ест (Източен Жиул, 29 km, 468 km², лява съставяща) и Жиул де Вест (Западен Жиул, 54 km, 496 km², дясна съставяща) на 555 m н.в., при град Ливезени, в южната част на котловината Петрошени, в югоизточната част на окръг [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]]. Река Жиул де Ест води началото си от планината Сурян, а Жиул де Вест – от планината Вълкан, двете части от [[Южни Карпати|Южните Карпати]]. Веднага след образуването си Жиу навлиза в дългия 25 km, тесен и живописен пролом Сурдук, разделящ масивите Вълкан на запад и Паринг на изток, където течението ѝ е бурно, а коритото е осеяно с бързеи и прагове. При град Бумбещи Жиу реката излиза от дефилето и навлиза в хълмистата предпланинска равнина [[Олтения]], където долината ѝ се разширява, а течението успокоява. В района на град [[Крайова]] навлиза в западната част на обширната [[Долнодунавска равнина]]. Тук долината ѝ става много широка, течението много бавно, разделя се на ръкави и силно меандрира. Влива отляво в река [[Дунав]], при нейния 692 km, на 26 m н.в., на 5 km на изток-североизток от българския град [[Козлодуй]], разположен на десния бряг та [[Дунав]].<ref name="bse"/>
+Река Жиу се образува от сливането на двете съставящи я реки Жиул де Ест (Източен Жиул, 29 km, 468 km², лява съставяща) и Жиул де Вест (Западен Жиул, 54 km, 496 km², дясна съставяща), на 555 m н.в., при град Ливезени, в южната част на котловината Петрошени, в югоизточната част на окръг [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]]. Река Жиул де Ест води началото си от планината Сурян, а Жиул де Вест – от планината Вълкан, двете части от [[Южни Карпати|Южните Карпати]]. Веднага след образуването си Жиу навлиза в дългия 25 km, тесен и живописен пролом Сурдук, разделящ масивите Вълкан на запад и Паринг на изток, където течението ѝ е бурно, а коритото е осеяно с бързеи и прагове. При град Бумбещи Жиу реката излиза от дефилето и навлиза в хълмистата предпланинска равнина [[Олтения]], където долината ѝ се разширява, а течението успокоява. В района на град [[Крайова]] навлиза в западната част на обширната [[Долнодунавска равнина]]. Тук долината ѝ става много широка, течението много бавно, разделя се на ръкави и силно меандрира. Влива отляво в река [[Дунав]], при нейния 692 km, на 26 m н.в., на 5 km на изток-североизток от българския град [[Козлодуй]], разположен на десния бряг на [[Дунав]].<ref name="bse"/>
-На запад водосборният басейн на Жиу граничи с водосборните басейни на реките Деснецуй, Дринча, Тополница и Черна (леви притоци на [[Дунав]]), на север – с водосборния басейн на река [[Муреш]] (Марош, ляв приток на [[Тиса]]), а на изток – с водосборния басейн на река [[Олт]] (Тамиш, ляв приток на [[Дунав]]), Бечей и Златица (Аранка, леви притоци на [[Тиса]]). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 30 332 km² (19,29% от водосборния басейн на [[Тиса]])<ref name="IPCDR"/>.
+На запад водосборният басейн на Жиу граничи с водосборните басейни на реките Деснецуй, Дринча, Тополница и Черна (леви притоци на [[Дунав]]), на север – с водосборния басейн на река [[Муреш]] (Марош, ляв приток на [[Тиса]]), а на изток – с водосборния басейн на река [[Олт]] (ляв приток на [[Дунав]]). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 10 070 km² (1,23% от водосборния басейн на [[Дунав]]). Основни притоци: '''леви''' – Джиларт (116 km, 1358 km²), Амарадия (106 km, 879 km²); '''десни''' – Мотру (139 km, 1874 km²), Разник (58 km, 498 km²).
+Река Жиу има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта и е съпроводено много често с бурни наводнения, а маловодието е през лятото. Замръзва само в студени зими от края на декември до края на февруари, предимно в горното течение. Среден годишен отток в долното течение 80 m³/sec.<ref name="bse"/>
-Основни притоци:
-* '''леви''' – Нираж (82 km, 651 km²), Търнава (23 km, 6253 km²) с притоците си [[Търнава Маре]] (249 km, 3666 km²) и Търнава Мике (196 km, 2071 km²), Себеж (96 km, 1304 km²), Куджир (67 km, 358 km²), Орещие (51 km, 399 km²), Стрей (93 km, 1983 km²), Черна (73 km, 727 km²);
-* '''десни''' – Комло (59 km, 643 km²), [[Ариеш]] (166 km, 3005 km²).<ref name="bse"/>
+В горната част от долината на река Жиу, около градовете [[Петрошани]] и [[Лупени]], се намират голямата част от [[въглища|въглищните]] мини в Румъния. В долното течение част от водите ѝ се използват за напояване.
-=== Хидроложки особености ===
-Река Муреш има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта и началото на лятото, а маловодието – в края на лятото и есента. Често явление са епизодичните летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, които причиняват големи наводнения в долината ѝ. Замръзва само в студени зими от края на декември до края на февруари, предимно в горното течение. Среден годишен отток при град Арад 177 m³/sec.<ref name="bse"/>
+По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете [[Петрошани]] (на река Жиул де Ест) и [[Лупени]] (на река Жиул де Вест) (в окръг [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]]), Бумбещи Жиу и [[Търгу Жиу]] (окръг [[Горж (окръг)|Горж]]), Филиаши и [[Крайова]] (в окръг в [[Долж (окръг)|Долж]].<ref name="bse"/>
-== Стопанско значение, градове ==
-Муреш е плавателна река за плиткогазещи съдове само по време на пълноводие до град [[Алба Юлия]]. В долното течение, в [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]] коритото ѝ на големи участъци е изправено и коригирано с водозащитни диги. В миналото се е използвала за транспортиране на дървен материал (предимно в горното течение), а сега водите ѝ (основно в долното течение) се използват за напояване.
-По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете [[Топлица (Румъния)|Топлица]] (окръг [[Харгита]]), [[Регин]], [[Търгу Муреш]] и Лудуш (окръг [[Муреш (окръг)|Муреш]]), Окна Муреш, [[Аюд]] и [[Алба Юлия]] (окръг [[Алба (окръг)|Алба]]), Орещие, Симерия и [[Дева (град в Румъния)|Дева]] (окръг [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]]), [[Липова]] и [[Арад]] (окръг [[Арад (окръг)|Арад]]) в [[Румъния]] и градовете Мако и [[Сегед]] в [[Унгария]].<ref name="bse"/>
 == Вижте още ==
@@ Ред 47: / Ред 41: @@
 == Източници ==
 <references />
-Преминава през [[Окръзи в Румъния|окръзите]] [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]], [[Горж (окръг)|Горж]] и [[Долж (окръг)|Долж]] и се влива в [[Дунав]] на няколко километра след градовете [[Бекет (Румъния)|Бекет]] и [[Оряхово]] и на 331 км от извора си. Водосборният ѝ басейн е с площ 10 070 км<sup>2</sup>.
-В горната част от долината на река Жиу, около градовете [[Петрошани]] и [[Лупени]], се намират голямата част от [[въглища|въглищните]] мини в Румъния.
 {{Река Дунав}}