Библиография на Анастас Иширков

Портретна снимка на Анастас Иширков

Библиографията на Анастас Иширков включва 30 книги, от които 11 са издадени на български език, 11 – на френски език, 4 – на немски език и по една книга – на руски, унгарски, чешки и сърбохърватски език. Анастас Иширков публикува на български език над 220 студии и статии. В сборници, вестници и списания в България и чужбина отпечатва над 40 статии на френски, немски, руски, английски, италиански, сърбохърватски, шведски и полски език. Пише над 70 рецензии, критики и отзиви на български, френски и немски език. Повече от 30 са художествените му произведения – разкази и стихотворения. Най-често са публикувани в Годишника на Софийския университет, списанията „Училищен преглед“, „Естествознание и география“ и „Периодическо списание“. Сътрудничи на вестниците „Военни известия“, „Мир“ „Ден“ и „Слово“, в които има над 35 публикувани статии.

Списък на трудовете

Книги

Факсимиле на корицата на книгата „България. Географски бележки“. Издадена в София, 1910 г.

„Впечатления от Македония“, 1910

Писмо от проф. Анастас Иширков до д-р Васил Радославов, министър-председател, за съдействие при отпечатването и разпространението на труда му „Западните краища на българската земя“, 1915 г. Източник: ДА „Архиви“

Статията „Дунав и нашите дунавски градове“, публикувана в „Известия на Българското географско дружество“, 1935 г.

Лекция „География на селищата“, четена от проф. Анастас Иширков. Източник: ДА „Архиви“

Факсимиле на кориците на „Ловеч и Ловчанско“, книга I и книга II, съхранявани в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч.

Факсимиле от „Ловеч и Ловчанско“, книга I, Съхранявана в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч

български език

• Принос към етнографията на македонските славяни. Отговор на проф. д-р Йован Цвийч. Второ допълнено издание. София, 1907. с. 100.
• България. Географически бележки. С 37 образа в текста. София, 1910. с. 172.
• Град Солун. Политикогеографски и народостопански бележки. София, 1911. с. 140.
• Град София през XVII в. С един план на град София. София, 1912. с. IV+93.
• България и Бяло море. Политикогеографски чертици. София, 1914. с. 60.
• Западните краища на българската земя. Бележки и материали. С 11 карти. София, 1915. с. CXXX+104.
• Охридското езеро и град Охрид. Реч, държана на тържественото събрание на Българската академия на науките през 1915 г. София, 1915. с. 30.
• Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско. Писани за нашите делегати на бъдещата мирна конференция. София, 1917. с. 21.
• Град Враня и Вранско. Културногеографски и исторически бележки. София, 1918. с. 26.
• Западна Тракия и договорът за мир в Ньой. С една карта. София, 1920. с. VIII+67.

френски език

• Etude ethnographique sur les Slaves de Macedonie. Reponse a M. Zvijitch. Paris, 1908. с. 98.
• Les confins occidentaux des Terres Bulgares. Notes et documents. Onze Cartes. Lausanne, 1916. с. 254.
• La Bulgarie et la Dobroudja. Notices politiques et geographiques. Bern, 1918. с. 32.
• La Dobroudja et les revendications roumaines. Laussane, 1918. с. 18.
• Reponse au dernier mot de M. Comnene sur la Question de la Dobroudja. Extrait des „Annales des Nationales“ 14 – 15. Lausanne, 1918. с. 23.
• Le nom de Bulgare. Eclaircissement d'histoire et d'ethnographie. Lausanne, 1918. с. 67.
• La Macèdoine et la constitution de l'Exarcht bulgare (1870 – 1897). Lausanne, 1918. с. 189.
• Les Bulgares en Dobrouja. Aperçu historique et ethnographique. Avec une carte. Bern, 1919. с. 189.
• La Bulgarie et la mer Egée. Le probléme de la Thrace. Bern, 1919. с. 64.
• La Bulgarie. Aperçu geographique illustre. Sofia, 1924. с. 87.

немски език

• Südbulgarien. Seine Bodengelstaltung, Erzeudnisse, Bevölkerung, Wirtschaft und geistige Kultur. Inaug. Diss. Leipzig, 1896. с. 80.
• Oro- und Hydrographie von Bulgarien. Mit 1 Karte und 35 Abbildungen im Text. Heft 17 Zur Kunde der Balkanhalbinsel. I. Reisen und Beogachtungen. Sarajevo, 1913. с. 182.
• Bulgarien. Land und Leute. I. Teil (Allgemeines, Paläogeographisches, Oberflächengestaltung, Klima, Pflanzenleben, Tierwelt). Leipzig, 1916. с. 129.
• Bulgarien. Land und Leute. I. Teil (Bevölkerung, Volkswirtschaft, Siedlungsverhältnisse), mit 24 Tafeln und einer Eisenbahnkarte. Leipzig, 1917. с. 182.
• Bulgarien und die Dobrudscha. Politisch-geographische Notizen. Bern, 1917. с. 32.

Съчинения

руски език

• Болгарiя. Съ кратою болгарскихъ железныхъ дорогъ и 44 иллюстрацiями. Одесса, 1911. с. 235.

унгарски език

• Bulgaria, föld-es neprajz. Budapest, 1917. с. 162.

чешки език

• Bulgarsko a maře Egejskè. Thrakijska otázka. Praha, 1921. с. 48.

Статии

български език

• Момчил юнак // Български преглед кн. 3. 1895. с. 67 – 76.
• Крум. Исторически очерк // Български преглед кн. 7. 1895. с. 70 – 81.
• Грамотността на населението в Княжество България // Български преглед кн. 7. 1895. с. 103 – 108.
• География в програмата на педагогическите училища // Български преглед кн. 9 – 10. 1896. с. 209 – 211.
• Географията на държавния изпит за учители в средните ни училища // Български преглед кн. 11. 1896. с. 150 – 152.
• Потик за реформа в учебния план по география // Училищен преглед кн. 10. 1896. с. 1046 – 1061.
• Крали Марко у старите западни историци // Български преглед кн. 12. 1896. с. 163 – 164.
• Долината на река Осъм // Български преглед кн. 2. 1897. с. 52 – 64.
• Географията в програмата за педагогическите училища // Български преглед кн. 2. 1897. с. 107 – 117.
• Някои подробности за заробването и смъртта на император Балдуин // Български преглед кн. 4. 1897. с. 24 – 31.
• Антропогеографски бележки върху Балканския полуостров // Български преглед кн. 9. 1897. с. 23 – 35.
• Няколко думи върху обучението по физическа и политическа география в първи клас // Отчет на Софийската мъжка гимназия за 1897. 1897. с. 1 – 11.
• Географическо речение от Ив. Друмев // Български преглед кн. 3. 1897. с. 113 – 114.
• Шпревалд // Цвят № 2. 1897. с. 51 – 53.
• Задача и съдържание на днешната географска наука. Встъпителна лекция // Български преглед кн. 12. 1898. с. 21 – 41.
• Румънска Добруджа. Географски очерк // Български преглед кн. 3. 1898. с. 69 – 92.
• Румънска Добруджа. Географски очерк // Български преглед кн. 4. 1898. с. 71 – 99.
• Глава Панега. Принос към изучаването на карста в България // Български преглед кн. 10. 1900. с. 58 – 76.
• Няколко бележки върху температурата на въздуха в София // Периодическо списание кн. 63. 1902. с. 114 – 121.
• Няколко бележки върху валежа в София // Периодическо списание кн. 63. 1902. с. 708 – 716.
• Нашата черноморска граница. Политикогеографска студия // Задружен труд кн. 11. 1902. с. 996 – 1012.
• Дневният вървеж на температурата в София // Периодическо списание кн. 64. 1903. с. 631 – 635.
• В Западна Стара планина // Известия за командировките на Министерство на народната просвета кн. I. 1904. с. 106 – 118.
• Земетръс. Физикогеографски бележки // Училищен преглед кн. 10. 1904. с. 90 – 107.
• Гебедженското езеро. Предварителни морфометрични бележки // Годишник на Софийския университет. 1904/1905. с. 68 – 74.
• Град Варна. Културногеографски бележки // Периодично списание кн. LXV. 1905. с. 191 – 237.
• Хипсометрични отношения на Княжество България. С една карта // Периодическо списание кн. 64. 1905. с. 599 – 607.
• Накитите у природните народи // Светлина кн. 3. 1905. с. 9 – 11.
• Тектониката на България // Периодическо списание кн. 66. 1905. с. 275 – 280.
• Статистически бележки върху населението в София // Соисание на Българското икономическо дружество кн. 8 – 9. 1905. с. 504 – 510.
• Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение // Годишник на Софийския университет. 1905/1906. с. 245 – 255.
• Вятърът и град София // Българска сбирка кн. 4. 1906. с. 221 – 224.
• Из средновековната история на град Варна // Списание на Българското икономическо дружество кн. 4. 1906. с. 230 – 241.
• Нашите селища в свръзка с тяхната надморска височина // Списание на Българското икономическо дружество кн. 1. 1906. с. 1 – 19.
• Упътване за изучаване на селищата в Българските земи // Училищен преглед кн. 2. 1906. с. 217 – 227.
• Цвиичовите възгледи върху етнографията на Македония // Периодично списание LXVIII. 1906. с. 469 – 521.
• Дребни бележки. 1. Нашите гробища. 2. Изкуствените цветя // Българска сбирка XIII. 1906. с. 105 – 108.
• Бележки за пътя Русе – Варна в XVIII век и за главните селища край него // Годишник на Софийския университет III-IV. 1906/1907. с. 129 – 152, 178 – 179.
• Малко турска светлина върху македонския въпрос (годините 1898 – 1899) // Пряпорец X, № 8. 1907.
• Силата на множеството // Българска сбирка кн. 4. 1907. с. 249 – 251.
• Навременен ли е университетът у нас? // Ден № 1390. 1907.
• Правителството и университетския въпрос // Ден № 1417. 1907.
• Принос към географията на Княжество България // Периодично списание кн. LXVIII. 1908. с. 263 – 293, 383 – 411, 553 – 603.
• По повод на Чаракчиевата рецензия на книгата „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните“ от Ганчо Цанов // Военен журнал кн. 5. 1908. с. 831 – 835.
• Западната граница на Македония и албанците // Библиотека на Славянска беседа кн. 1. 1908. с. 64 – 92.
• Човекът и земята. Антропогеографски бележки // Българска сбирка кн. 4. 1908. с. 421 – 428.
• Хидрография на България // Годишник на историко-филологическия факултет V. 1908/1909. с. 1 – 54.
• България в средновековните карти // Периодично списание LXX. 1909. с. 58 – 161.
• Откриването на севррния полюс // Естествознание кн. 2. 1909. с. 98 – 101.
• Черно море // Естествознание кн. 2. 1909. с. 65 – 69.
• Впечатления от Македония. Сказка, държана по покана на Македоноодринското дружество на 24 и 31 януари 1910 г // Български преглед кн. 3. 1910. с. 147 – 161.
• Числен израз на разпокъсана България // Ден № 2115. 1910.
• Чалъкавакски проход в Стара планина // Годишник на историко-филологическия факултет VII. 1910/1911. с. 1 – 25.
• Корупцията у нас // Ден № 2405. 1911. с. 147 – 161.
• Културни растения в България // Естествознание кн. 5. 1911. с. 274 – 281.
• Предговор и бележки // В издадената под редакцията на проф. А. Иширков Орохидрография на Македония, от Васил Кънчов, Пловдив 1911 г. 1911. с. V-X, 191 – 201.
• Норвегия // Естествознание кн. 4. 1912. с. 385 – 391.
• Македонският въпрос остава открит // Свободно мнение 10. 1913. с. 4 – 6.
• Сърбия и пътят за Солун // Мир № 3899. 1913.
• Княз Черкаски и границите на България // Свободно мнение 48. 1914. с. 667 – 669.
• Шар планина // Отечество кн. 1. 1914. с. 3 – 6.
• Разширение на сръбската държава в 1833 – 1878 // Български сговор 10 – 11. 1915.
• Скопската област останала българска и под духовното владичество на сръбската ипекска патриаршия // Известия на историческото дружество кн. IV. 1915. с. 53 – 70.
• Охридското езеро и град Охрид // Летопис на Българска академия на науките III. 1916. с. 67 – 97.
• Черна вода // Военни известия XXV, № 236. 1916.
• Тулча // Военни известия XXV, № 283. 1916.
• Богатствата на Румъния // Военни известия 280. 1916.
• Името Добруджа // Отечество кн. 1. 1917. с. 11.
• Град Призрен // Седмичен преглед кн. 2. 1917. с. 3 – 5.
• Физическа география на Добруджа // Сборник Добруджа. 1918. с. 1 – 43.
• Тракийската ни граница според парижкия договор за мир // Читалищен преглед кн. 7 – 10. 1919. с. 295 – 297.
• Географската връзка на Тракия с България // За Тракия. 1920. с. 11 – 19.
• Брой на българите. Библиографско-статичстически бележки // Известия на Народния етнографски музей в София кн. 1. 1921. с. 40 – 48.
• Пловдив и Родопа // Родопски глас бр. 4. 1921. с. 1 – 6.
• Географски излети и научни пътувания // Училищен преглед кн. 5. 1921. с. 183 – 189.
• Биволът в България. Биогеографски бележки // Естествознание и география V. 1921. с. 9 – 10, 342 – 349.
• Дакоромъните в Балканския полуостров // Известия на Народния етнографски музей в София кн. II. 1921. с. 73 – 91.
• Черно море и Цариградските протоци // Свободно мнение IV, № 17 – 18. 1922. с. 3 – 5.
• Числен израз на разпокъсана България // Свободно мнение 1. 1922. с. 4 – 6.
• Имената на нашите селища // Слово I, № 83. 1922.
• Културни растения в македония. Мак // Македония кн. 2. 1922. с. 30 – 36.
• Културни растения в македония. Сусам // Македония кн. 4. 1922. с. 19 – 23.
• Град Търново // Български турист кн. 5. 1922. с. 70 – 71.
• Де е станала Златишката битка в 1443 г. // Списание на Българската академия на науките кн. XXIV. 1922. с. 9 – 20.
• Имената на някои наши градове // Известия на Народния етнографски музей в София кн. 1 – 2. 1922. с. 1 – 10.
• Картофите в България // Македония I, № 10. 1922. с. 12 – 20.
• Към Дебър и Струга // Военни известия XXV, № 236. 1922.
• Походите на Крал Владислав III в България в 1443 и 1444 г. // Полска библиотека кн. 8. 1923. с. 25 – 53.
• Чертици от швейцарския демократизъм // Полет 3. 1923. с. 5 – 7.
• Чертици от швейцарския демократизъм // Полет 5. 1923. с. 5 – 6.
• Чертици от швейцарския демократизъм // Полет 7. 1923. с. 4 – 5.
• Чертици от швейцарския демократизъм // Полет 9. 1923. с. 4 – 6.
• Троянският манастир Св. Богородица // Български турист кн. 3. 1923. с. 34 – 37.
• Нашата културна степен // Полет 16. 1924. с. 4 – 6.
• Струмишко. Стопански чертици // Македонски преглед кн. 1. 1924. с. 26 – 37.
• Пояснителни бележки към Карта на сегашна България. Македония и прилежащите земи в 4 листа. Рисувал, писал и литографирал Александър Х. Русет // Геогрфаска библиотека 4. 1924. с. 3 – 12.
• Няколко бележки за град Бургас // Морски сговор бр. 1. 1925.
• Варна в миналото и сега // Варненски новини XX, № 211. 1925.
• Кой е Александър Х. Русет? // Слово бр. 803. 1925.
• Географската връзка на Македония с България // Македонски преглед кн. 4. 1925. с. 27 – 35.
• Град Елена // Български турист кн. 5. 1925. с. 68 – 70.
• Град Елена // Сборник за Иларион Макариополски (1812 – 1875). 1925. с. 101 – 112.
• Населението на нашето черноморско крайбрежие // Слово IV, № 984. 1925.
• Идването на чужденци през Маказа // Слово IV, № 1000. 1925.
• Характерни черти на градовете в Царство България // Годишник на историко-филологическия факултет XXI. 1925. с. 1 – 26.
• Географската карта на българската земя от П. И. Шафарик // Българо-чехословашка взаимност бр. 2. 1925. с. 11.
• Град Копривщица. Поселищно-географски чертици // Български турист кн. 10. 1925. с. 156 – 160.
• Историко-политическият елемент в гъстотата на населението в България // Сборник Васил Н. Златарски. 1925. с. 91 – 99.
• Областното име Загоре или Загора в миналото и сега // Известия на Народния етнографски музей в София V. 1925. с. 80 – 88.
• Името България // Sbornik Čekoslovenské Spolenčosti Zemepisne. 1926. с. 66 – 71.
• Влиянието на културата върху слабокултурните народи // Училищен преглед кн. 1 – 2. 1926. с. 139 – 150.
• Град Копривщица. Поселищно-географски чертици // Сборник Копривщица. 1926. с. 235 – 262.
• Името България // Известия на Народния етнографски музей в София кн. I-IV. 1926. с. 1 – 7.
• Македония. Име и граници // Македонски преглед год. III, кн. 1. с. 1 – 22.
• Статистически бележки за населението на град Силистра // Сборник Силистра и Добруджа. 1927. с. 197 – 202.
• Град Шумен, поселищно-географски чертици // Сборник Климент Търновски. 1927. с. 5 – 29.
• В: Възпоменателен сборник за Васил Кънчов. По случай 25-годишнината от смъртта му (1902 – 1927). Едно от желанията на покойния Васил Кънчов. Враца, Ст. Цеков, 1927. с. 133 – 136.
• Земетръс. Физикогеографски бележки // Земетресенията ще продължат ли?. 1928. с. 1 – 21.
• Политикогеографски преглед на Кралство Италия // Годишник на Свободния университет VI, VII. 1928. с. 20 – 32.
• Град София преди 50 години // Столичен общински вестник бр. 1 – 2. 1928.
• Българите вън от границите на България // Пряпорец бр. 28. 1928.
• Балканите за балканските народи // Отец Паисий бр. 2. 1928. с. 25 – 26.
• Идея за обединението на южните славяни в ново време // Отец Паисий бр. 4. 1928. с. 61 – 63.
• Град София и // Юбилейна гнига на град София (1878 – 1928). 1928. с. 1 – 14.
• София по време на освобождението. Население на София // Юбилейна гнига на град София (1878 – 1928). 1928. с. 56 – 78.
• Прилагателните „бял“ и „черен“ в нашата топонимия // Родна реч кн. 2. 1928. с. 85 – 87.
• Българите в Бесарабия // Отец Паисий 14, 15. 1928. с. 234 – 235.
• Гъстота на населението в България // Научен преглед кн. 2. 1928. с. 59 – 68.
• Д-р Крум Дрончилов // Общ годишник за България 1926 – 1929. 1929. с. 600 – 602.
• Раса, племе, народ и нация // Отец Паисий бр. 3. 1929. с. 33 – 35.
• Георги Раковски за етнографията на Източна Тракия // Отец Паисий бр. 5. 1929. с. 72 – 74.
• Политическо-географско схващане за държавата // Научен преглед кн. 1. 1929. с. 56 – 61.
• Град Ловеч // Български турист кн. 4. 1929. с. 50 – 55.
• Нашата народностна политика // Отец Паисий бр. 10. 1929. с. 157 – 160.
• Географски изучавания на България в последните три години (1927 – 1929). Библиографски бележки // Научен преглед кн. 2. 1929. с. 99 – 105.
• Варна и Бургас // Морски сговор бр. 6. 1929. с. 12 – 13.
• Мирният договор в Ньой и границите на Българското царство // Отец Паисий бр. 21 – 22. 1929. с. 331 – 335.
• Проф. Б. Цонев // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 3 – 5.
• Вместо предговор // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 6 – 61.
• Град Ловеч. Географско положение // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 17 – 18.
• Река Осъм // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 19 – 22.
• Климатът на град Ловеч // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 40 – 42.
• Имената на град Ловеч // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 88 – 89, 91 – 92.
• Стари описания на град Ловеч // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 116 – 118.
• Къси бележки, писма и други // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 119 – 131.
• Извадки от стари български вестници // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 133 – 135.
• Фонд за написване и издаване на съчинението „Ловеч и Ловчанско“ // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 139.
• Географско изучаване на Царство България // Училищен преглед кн. 8 (год. XXIX). с. 1153 – 1168.
• Науките в България днес. География // Българска книга кн. 4 – 5. 1930. с. 433 – 438.
• Брой и разпределение на българите в Добруджа в 1918 г. С една карта // Известия на Народния етнографски музей в София. 1930. с. 29 – 54.
• Имена и граници на Тракия // Тракийски сборник кн. II. 1930. с. 3 – 14.
• Българите в Румънското кралство // Отец Паисий бр. 7. 1930. с. 93 – 97.
• Народностна структура в Югославия // Отец Паисий бр. 21 – 22. 1930. с. 309 – 314.
• Махалите в гр. Ловеч // Ловеч и Ловчанско кн. II. 1930. с. 120 – 123.
• Населението на град Ловеч // Ловеч и Ловчанско кн. II. 1930. с. 124 – 130.
• Добавки и поправки // Ловеч и Ловчанско кн. II. 1930. с. 163 – 165.
• Карл Каснер. (Доклади за избор на нови дописни членове) // Летопис на Българска академия на науките кн. XII. 1931. с. 126 – 128. (в съавторство с Иван Урумов)
• Географска библиография // Научен преглед кн. 3. 1931. с. 237 – 247.
• Орешакът и манастирът Успение на Пресвета Богородица // Сборник Митрополит Максим. 1931. с. 1 – 13.
• Мирю и Д-р Коста Павлови // Ловеч и Ловчанско кн. III. 1931. с. 43 – 56.
• Стари описания на град Ловеч // Ловеч и Ловчанско кн. III. 1931. с. 97 – 99.
• Учители и учителки в Ловеч преди освобождението на България от турската власт // Ловеч и Ловчанско кн. III. 1931. с. 120 – 131.
• Бъдещето на град Варна // Българска земя кн. 3. 1931. с. 6 – 9.
• Как Добруджа премина под румънска власт // Отец Паисий кн. 4. 1932. с. 45 – 48.
• Как Добруджа премина под румънска власт // Отец Паисий кн. 5. 1932. с. 61 – 65.
• Към учебното дело в селата на Ловчанско преди Освобождението на България // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 43 – 44.
• Ловчанци и освободителното движение в България. Мирон, Бешков и Христо Иванов Големия // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 47 – 57.
• Васил Йонков // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 57 – 61.
• Анастас Ц. Хитров, Цвятко х. Павлов, Христо Йовков Пушкаров, Тома Ст. Хитров // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 123 – 128.
• Биографични бележки за Колю Семов // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 129 – 131.
• Село Галата // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 201 – 208.
• Историко-етнографски преглед на населението в Царство България // Известия на Народния етнографски музей в София. 1933. с. 5 – 38.

френски език

• Geographie de la Principaute de Bulgarie. (Orographie, Hydrographie, Climat, Vegetation, Faune) // La Bulgarie Contemporaine. 1905. с. 17 – 36.
• Geographie physique de la Dobroudja // La Dobroudja. 1918. с. 1 – 43.
• Lien geographique entre la Thrace et la Bulgarie // Pour La Thrace. Discours prononces a une reunion publique, au Theatre National a Sofia, le 16 mai 1920. 1921. с. 11 – 17.

немски език

• Die Bevlökerung in Bulgarien und ihre Siedlungsverhältnisse // Pettermanns geogr. Mitteilungen II. 1911. с. 117 – 122, 179 – 185.
• Das Erdbeden von Tirnowo in Bulgarien // Deutche Levante-Zeitung 16. с. 653 – 655.
• Ethnographische Karte des Bulgarentums auf der Balkanhalbinsel im Jahre 1912 // Pettermanns geogr. Mitteilungen 61. 1912. с. 339 – 342.
• Physische Geographie der Dobrudscha // Dobrudscha. 1918. с. 1 – 32.

руски език

• Баланскiй полуостров // Русская Энциклопедиiя т. II. 1911. с. 209 – 214.
• Балканы // Русская Энциклопедиiя т. II. 1911. с. 214 – 217.

английски език

• Geography of the Principality Bulgaria // Bulgaria of today. 1907. с. 3 – 16.
• Nationalistic structur of Jugoslavia // Macedonia 3. 1932. с. 46 – 51.

италиански език

• L'etnographia delle Macedonia // L'Italia all' Estro I, 13. 1907. с. 199.

сръбски език

• Софиjа антропогеографске црте // Гласник Српског географског Друшства I. 1912. с. 176 – 182.

шведски език

• Bulgariens geografi i Det bulgarske folket // Bulgarern. 1918. с. 61 – 106, 131 – 146.

полски език

• Badania Geograficzne w Bugŀarij // Czasopismo Geograficzne t. V, 17 – 18. 1927. с. 95 – 110.

Критики и отзиви

• Нов географски атлас с 24 карти по всеобщата география на долните класове. Стъкми Д. В. Манчов. Пловдив 1895 // Училищен преглед кн. 2. 1896. с. 195 – 198.
• Света гора (пътни бележки) от В. Кънчов, Пловдив 1896 // Български преглед кн. 1. 1896. с. 113 – 114.
• Отечествена география. Ръководство за учителите в основните училища. От В. Кънчов. Пловдив. Издание и печат на Хр. Г. Данов. 1895. (Рецензии и книгопис) // Български преглед кн. 2. 1896. с. 131 – 133.
• Трагови старих глечера на Рили. От Д-р Цвийч в Глас српске кралевске академjе LIV // Български преглед кн. 2. 1897. с. 126 – 127.
• Споменик српске кральевске академиjе. XXXII. Први разред. З. Београд. 1897. Стр. 111, 4-о. Цена 1.50 дин. (Из нашите и чуждите списания) // Български преглед кн. 4. 1897/1898. с. 141 – 142.
• Geographische Zeitschrift. Dritter Jahrgang, fünftens Heft // Български преглед кн. 4. 1897. с. 142 – 144.
• Климатът на Верхоянск. (Meteorologische Zeitschrift, 1896, p. 242). (Книжовни и научни вести) // Български преглед кн. 4. 1897/1898. с. 283.
• Годишник на Българското природоизпитателно дружество за първата и втората (1896/1897 и 1898) година // Български преглед кн. 4. 1898. с. 130 – 136.
• Кратки наставления за заразителните болести и предпазването от тях. От д-р С. Ватев, силистр. окр. лекар. Издава Силистр. окр. постоянна комисия. (Рецензии и книгопис) // Български преглед кн. 10. 1898. с. 148.
• Основно образование в България през уч. 1894/1895 г. (с 2 картограми и 3 диаграми) от Кир. Г. Попов (отпечатък от „Училищен преглед“). Стр. 163 на 8^о. (Рецензии и книгопис) // Български преглед кн. 12. 1898. с. 147 – 148.
• Географически студии. От Сергей Меч. Превел от руски Ив. П. Кепов, учител в Кюстендил. Издание и печат на Христо Г. Данов. Пловдив. 1898. (Рецензии и книгопис) // Български преглед кн. 12. 1898. с. 148.
• Свършекът на света. Красилников (популярно-научен очерк). Превел от руски Хр. Н-в. Враца, печ. „Труд“ на Ст. Цеков. 1898. стр. 30. Цена 30 стотинки. (Рецензии и книгопис) // Български преглед кн. 12. 1898. с. 148 – 149.
• Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало от Васил Кънчов // Периодическо списание кн. 55 – 56. 1898.
• Екскурзия по западна Стара планина от Д. Илков // Военен журнал кн. 15, 16.
• Das Rila-Gebirge und seine ehmalige Velgletscherung. Von Prof. Dr. Cvjić // Български преглед кн. 7. 1898. с. 136 – 149.
• Рецензии на 26 учебника по география за I, II и III класове, печатани в Училищен преглед // Училищен преглед кн. 3. 1899. с. 331 – 358.
• България, стенна карта за основните училища, по най-новите източници, съставил Н. Данков. (Вести и оценки) // Периодическо списание на Българското книжовно дружество кн. 67. 1906/1907. с. 812 – 814.
• Ст. Н. Шишков. Тракия преди и след Европейската война. Издирвания и документи. С приложение на две факсимилета, 26 образци, 11 статистически таблици и етнографска карта. Пловдив, 1922. 8^о, 176 стр. Цена 40 лева. (Оценки и вести) // Известия на Народния етнографски музей кн. 3 – 4. 1922. с. 178 – 179.
• Новата сръбска карта на Македония под сръбска власт в мярка 1:100 000 // Македонски преглед кн. 2. 1930. с. 126 – 129.

Превод

• Пълен превод от немски език на статията на Алфред Хетнер „Положението на човешките поселища“.

Литературни трудове

• Песни // Съвременник кн. 5. 1889. с. 53.
• Из съвременните бележки на Иш-рк // Искра II. 1890. с. 556 – 559.
• Из съвременните бележки на Иш-рк // Искра III. 1891. с. 17 – 19.
• Господар и слуга // Искра кн. 3. 1891. с. 149 – 155.
• После войната // Искра III. 1891. с. 222 – 230.
• Световни промени // Искра III. 1891. с. 386 – 392, 472 – 475.
• На заговезни // Искра IV. 1892. с. 78 – 82.
• Финансов // Искра IV. 1892. с. 602 – 604.
• Изгубената яка. Картина из живота // Извор кн. 1. 1892. с. 15 – 18.
• Лятна вечер // Извор кн. 2. 1892. с. 50.
• Дядо ми ме изцери // Извор кн. 3. 1892. с. 109 – 116.
• Две приказки // Извор кн. 5. 1892. с. 201 – 204.
• Из клането в Ловеч // Извор кн. 11. 1892. с. 483 – 485.
• Задуха // Мисъл кн. 7 – 8. 1893. с. 414 – 418.
• Стефанчо х. Петров // Мисъл кн. 1. 1894. с. 66 – 78.
• Планинче. Разказ // Мисъл кн. 11. 1894. с. 808 – 812.
• Приказка за фрака // Български преглед кн. 3. 1895. с. 44 – 48.
• Вътрешен враг на отечеството. Хумореска // Български преглед кн. 11. 1895. с. 1 – 9.
• Магия // Български преглед кн. 2. 1897. с. 1 – 6.
• Приказка за галошите // Наш живот кн. 2. 1901. с. 99 – 101.
• Приказка за ореховата сянка // Наш живот кн. 6. 1902. с. 247 – 250.
• Лошо захвана, как ли ще свърши // Мир бр. 1587, 1588, 1589, 1590. 1905.

Източници

• Сборник в чест на Анастас Т. Иширков по случай 35-годишната му преподавателска дейност // Известия на Българското географско дружество кн. I. 1933.