Ковач: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:50, 24 януари 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Ковач.

Ковачът е занаятчия, занимаващ се с обработка на метали. Изработката на метални изделия е важно достижение в човешката цивилизация и служи за периодизиране на историята, като се различават медно-каменна, бронзова и желязна епоха. Професията на ковача добива особена значимост, когато започва употребата на желязо. Изключителната роля, която изиграва професията „ковач“, намира отражение в пантеона и митовете на повечето народи.

С настъпването на индустриализацията и възможностите на промишлеността да задоволява тези потребности, ковачите се занимават предимно с ръчно художествено коване и изработване и ремонт на селскостопански сечива и инструменти.

Освен да коват металите и да ги обработват с нагряване и охлаждане, с което да се осъществява процесът закаляване, могат да отливат метали във форми, като изработват по този начин заготовки, да щамповат, изтеглят и др. Главен материал за работа на ковача са металите: желязо, чугун, стомана, а също така бронз, мед, благородни метали.

Коване

Коването е основното техническо действие на ковача.

Ръчното свободно коване включва следните действия: сплескване, изтегляне, пробиване на отвори, закаляване, насичане на орнаменти върху метала, набиване на релефни форми, ковашко заваряване.

Инструменти

чукове.
- вария с маса от 2 до 16 kg
- ковашки чукове – с маса от 0,5 до 2 kg
пещ
наковалня. Биват безроги, еднороги, двуроги.
клещи
мех

Изделия

Ковачите изработват огромно количество необходими за съществуването на човека предмети:

инструменти и сечива
оръжия и ризници
строителни елементи
украшения
транспортни средства

Външни препратки

Мирча Елиаде, Ковачи и алхимици, София: Хемус, 2000

@@ Ред 45: / Ред 45: @@
 Занаятът на ковача е тясно обвързан със сакралната сфера. Митове разказват, че металите произлизат от други светове (водни, пещерни) и само ковачът има достъп до тях, т.е. той е този, който е запознат с тайната и е отговорен за нейното опазване. Знанието как да преминава между двата свята, как да пренася материали от единия в другия свят, е тайната, която той знае. Митологията е обвързана с пространствените отношения, те доказват още веднъж сакралната роля на ковача. Във вертикалната структура на света ковачът винаги заема междинно положение, защото той преминава между двата свята – хвърлянето на Хефест от морето на земята или водата; висенето между двата свята – [[Кави]]; умението да лети – [[Дедал]]. Ролята на този, който познава пътя между двата свята е голяма, понеже той е преминал трудностите, запознат е с тях, дори често е третиран като Бог ([[траки]]йско племе почита падналия Хефест именно като такъв).
-В образа на ковача може да се наблюдава известно противоречие. Той притежава качества, които са противоположни едно на друго – мобилност и статика, но и двете са напълно обясними. В древногръцката митология Дедал е представен като странстващ занаятчия, който работи в [[Крит]], [[Делос]], [[Сицилия]]. Освен това, качеството динамичност е нужно на ковача, за да преминава през двата свята. Едновременно с това ковачът е представен и като статичен образ – той не напуска своята ковачница. Най-често неподвижността на ковача е представена чрез недъг – той е куц (Хефест, [[Вьолунд]] и др.). В случая, физическият недъг е знак за принадлежност към една занаятчийска група – ковашката. Този недъг също така е знак за постоянство, за необратимост на професионалният статус. Още повече – според митовете, работилниците обикновено се намират извън населените места – на остров (отново Хефест и Вьолунд).
+В образа на ковача може да се наблюдава известно противоречие. Той притежава качества, които са противоположни едно на друго – мобилност и статика, но и двете са напълно обясними. В древногръцката митология Дедал е представен като странстващ занаятчия, който работи в [[Крит]], [[Делос]], [[Сицилия]]. Освен това, качеството динамичност е нужно на ковача, за да преминава през двата свята. Едновременно с това ковачът е представен и като статичен образ – той не напуска своята ковачница. Най-често неподвижността на ковача е представена чрез недъг – той е куц (Хефест, [[Вьолунд]] и др.). В случая, физическият недъг е знак за принадлежност към една занаятчийска група – ковашката. Този недъг също така е знак за постоянство, за необратимост на професионалния статус. Още повече – според митовете, работилниците обикновено се намират извън населените места – на остров (отново Хефест и Вьолунд).
 Непринадлежността на ковача към нито един от световете е засилено от факта, че той е представян като чужденец. Хефест се озовава при траките, след като е захвърлен от [[Олимп]], Дедал напуска [[Атина]], за да работи в чужди страни, а на Балканите [[кукери]]те, които носят маската на ковача, винаги били представяни като цигани, което значи чужди. Така се подсилва образът на изолирания вътре в обществото ковач.