Николай Криденер: Разлика между версии

Николай Павлович фон Криденер
	Николай Павлович фон Криденер
руски офицер
Роден	10 март 1811 г. Талин, Руска империя
Починал	17 февруари 1891 г. Варшава, Полша
Националност	Русия
Награди	орден Света Анна III степен; Орден „Свети Станислав“ I степен; орден на свети Владимир, 4-та степен; Орден Свети Владимир III степен; Златно оръжие „За храброст“
	Николай Павлович фон Криденер в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:14, 25 януари 2020

барон Николай Павлович Криденер (на руски: Николай Павлович Криденер, нем. Nikolai Karl Gregor von Krüdener) е руски барон, офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография

Николай фон Криденер е роден на 10 март 1811 г. в град Талин в семейство от стар дворянски баронски род. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военно-инженерно училище и започва строева служба през 1828 г.

Завършва Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835). Последователно е командир на: Вюртемберския пехотен полк, Кексхолмския гренадирски полк и Волинския пехотен полк. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1859 г.

Като командир на 27-ма пехотна дивизия участва в потушаването на Полско въстание (1863 – 1864). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1865 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). При подготовката на войната е назначен за командир на 9-ти армейски корпус и началник на Западния руски отряд. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно превзема силната Никополска крепост. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.

На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари армията на Осман паша и да превземе Плевен. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква Задръжката Плевен и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. По този повод е обвиняван след войната, че е приложил остаряла тактика на настъпателния бой.

В хода на зимното преминаване на Стара планина е началник на колона от Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в превземането на освобождаването на София и зимното прочистване на Тракия от остатъците на армиите на Сюлейман паша. Неговата колона освобождава Пловдив.

Повишен е във военно звание генерал от пехотата. Назначен е за помощник на началника на Варшавския военен окръг. Умира на 17 февруари 1891 г. във Варшава.

Памет

Днес улица в град Никопол е наименувана „Генерал Н. Криденер“.

Семейство

баща - Паул Магнус фон Криденер,
майка - Анна Мария фон Криденер,
съпруга - Анетта фон Криденер,
син - Федор Николаевич фон Криденер,
син - Антон Николаевич фон Криденер,
син - Павел Павлович фон Криденер. ^[1]

Източници

↑ Geni.com

Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 101

[1] Geni.com

[1]

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 Николай фон Криденер е роден на 10 март 1811 г. в град Талин в семейство от стар дворянски баронски род. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военно-инженерно училище и започва строева служба през 1828 г.
-Завършва  Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835). Последователно е командир на: Вюртемберския пехотен полк, Кексхолмския гренадирски полк и Волинския пехотен полк. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1859 г.
+Завършва Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835). Последователно е командир на: Вюртемберския пехотен полк, Кексхолмския гренадирски полк и Волинския пехотен полк. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1859 г.
-Като командир на 27-ма пехотна дивизия участва в потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полско въстание (1863 – 1864)]]. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1865 г.
+Като командир на 27-ма пехотна дивизия участва в потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)]]. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1865 г.
-Участва в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]].При подготовката на войната е назначен за командир на 9-ти армейски корпус и началник на [[Западен отряд|Западния руски отряд]]. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно [[Битка при Никопол (1877)|превзема силната Никополска крепост]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.
+Участва в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. При подготовката на войната е назначен за командир на 9-ти армейски корпус и началник на [[Западен отряд|Западния руски отряд]]. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно [[Битка при Никопол (1877)|превзема силната Никополска крепост]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.
 На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари [[Западна османска армия (1877)|армията на Осман паша]] и [[Обсада на Плевен|да превземе Плевен]]. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква ''Задръжката Плевен'' и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. По този повод е обвиняван след войната, че е приложил остаряла тактика на настъпателния бой.
-В хода на [[Преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|зимното преминаване на Стара планина]] е началник на колона от [[Западен отряд (Гурко)|Западния отряд]] с командир  генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]. Участва в превземането на [[Битка при София|освобождаването на София]] и зимното прочистване на [[Тракия]] от остатъците на армиите на [[Сюлейман паша]]. Неговата колона [[Битка при Пловдив|освобождава Пловдив]].
+В хода на [[Преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|зимното преминаване на Стара планина]] е началник на колона от [[Западен отряд (Гурко)|Западния отряд]] с командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]. Участва в превземането на [[Битка при София|освобождаването на София]] и зимното прочистване на [[Тракия]] от остатъците на армиите на [[Сюлейман паша]]. Неговата колона [[Битка при Пловдив|освобождава Пловдив]].
 Повишен е във военно звание генерал от пехотата. Назначен е за помощник на началника на Варшавския военен окръг. Умира на 17 февруари 1891 г. във Варшава.