Пиетро Перуджино: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-== препратки == +== Външни препратки ==)
м интервал след точка в текст
Ред 21: Ред 21:
| патрон =
| патрон =
| работил =
| работил =
| творби = фреската „Христос предава на св.Петър ключовете от рая“
| творби = фреската „Христос предава на св. Петър ключовете от рая“
| повлиян =
| повлиян =
| повлиял = [[Рафаело Санцио]]
| повлиял = [[Рафаело Санцио]]
Ред 39: Ред 39:
== Творчество ==
== Творчество ==
В [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]] Перуджино рисува фреската „Христос предава на св. Петър ключовете от рая“. Предният план от композицията е зает от апостолите застанали от двете страни на централната фигура – Христос, който предава ключа на коленичилия Петър. Зад тях има голям площад, пълен с хора. Тази композиция е типична за новото интерпретиране на религиозните сюжети.
В [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]] Перуджино рисува фреската „Христос предава на св. Петър ключовете от рая“. Предният план от композицията е зает от апостолите застанали от двете страни на централната фигура – Христос, който предава ключа на коленичилия Петър. Зад тях има голям площад, пълен с хора. Тази композиция е типична за новото интерпретиране на религиозните сюжети.
[[Файл:Pietro Perugino 034.jpg|ляво|300px|мини|фреската „Христос предава на св.Петър ключовете от рая“]]<ref>''Элиасберг Н.'' Пьетро Перуджино. М., Искусство, 1966.</ref>
[[Файл:Pietro Perugino 034.jpg|ляво|300px|мини|фреската „Христос предава на св. Петър ключовете от рая“]]<ref>''Элиасберг Н.'' Пьетро Перуджино. М., Искусство, 1966.</ref>
<gallery>
<gallery>
Файл:Pietro_Perugino_063.jpg|[[Пиета]]. 1494 – 1495. [[Уфици]]. [[Флоренция]]
Файл:Pietro_Perugino_063.jpg|[[Пиета]]. 1494 – 1495. [[Уфици]]. [[Флоренция]]
Ред 46: Ред 46:


=== Портрети на донатори ===
=== Портрети на донатори ===
Перуджино, веднъж нарушава традицията да се свързват образите на донаторите със светците композиционно: той създава портрети на двама монаси (масло) от обителта Валомброзе близо до Флоренция наричани: Бияджо Миланези, генерал на ордена и Балдасаре ди Антонио ди Анджело, управител на манастира (ок. 1499, Уфици). Тези изображения на глави, обърнати, с устремени нагоре погледи е възможно, да са изображения намиращи се в частта под олтара с образа „Възнесение на Мария с четири светци“ (1500, Уфици).Сега, тези портрети, визуално се възприемат като кавалетни, но в действителност функционално са били тясно свързани с монументалната религиозна композиция. Така, със силно поподвигната глава, Перуджино е изрисувал папа [[Сикст IV]] в несъхранен олтарен образ от Сикстинската капела на такъв подобен богородичен сюжет (известен по рисунка на кръга на Пинтурикьо, Виена, Албертина)<ref>Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. В 2 т.</ref><ref>Буркхардт Я. Портрет в итальянской живописи // Очерки истории искусства Италии, 1898 (нем. яз.).</ref>.
Перуджино, веднъж нарушава традицията да се свързват образите на донаторите със светците композиционно: той създава портрети на двама монаси (масло) от обителта Валомброзе близо до Флоренция наричани: Бияджо Миланези, генерал на ордена и Балдасаре ди Антонио ди Анджело, управител на манастира (ок. 1499, Уфици). Тези изображения на глави, обърнати, с устремени нагоре погледи е възможно, да са изображения намиращи се в частта под олтара с образа „Възнесение на Мария с четири светци“ (1500, Уфици). Сега, тези портрети, визуално се възприемат като кавалетни, но в действителност функционално са били тясно свързани с монументалната религиозна композиция. Така, със силно поподвигната глава, Перуджино е изрисувал папа [[Сикст IV]] в несъхранен олтарен образ от Сикстинската капела на такъв подобен богородичен сюжет (известен по рисунка на кръга на Пинтурикьо, Виена, Албертина)<ref>Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. В 2 т.</ref><ref>Буркхардт Я. Портрет в итальянской живописи // Очерки истории искусства Италии, 1898 (нем. яз.).</ref>.
<gallery>
<gallery>
File:Pietro Perugino cat58a.jpg|[[Перуджино]]. „Бияджо Миланези“
File:Pietro Perugino cat58a.jpg|[[Перуджино]]. „Бияджо Миланези“

Версия от 19:33, 25 януари 2020

Пиетро Перуджино
Pietro Perugino
Роден
Починал
Националноститалианец
СтилРенесанс
Периодкуатроченто
АкадемияУмбрийската школа
Известни творбифреската „Христос предава на св. Петър ключовете от рая“
ПовлиялРафаело Санцио
Пиетро Перуджино в Общомедия

Пиетро Перуджино (на италиански: Pietro Perugino) е италиански ренесансов художник от Умбрийската школа от периода на ранния Ренесанс.

Той е сред учителите на Рафаело Санцио. Той рисува много портрети на свои съвременници, много нежни мадони, в които става изразител на идеала за женската красота в Куатроченто.[1]

Творчество

В Сикстинската капела Перуджино рисува фреската „Христос предава на св. Петър ключовете от рая“. Предният план от композицията е зает от апостолите застанали от двете страни на централната фигура – Христос, който предава ключа на коленичилия Петър. Зад тях има голям площад, пълен с хора. Тази композиция е типична за новото интерпретиране на религиозните сюжети.

фреската „Христос предава на св. Петър ключовете от рая“

[2]

Портрети на донатори

Перуджино, веднъж нарушава традицията да се свързват образите на донаторите със светците композиционно: той създава портрети на двама монаси (масло) от обителта Валомброзе близо до Флоренция наричани: Бияджо Миланези, генерал на ордена и Балдасаре ди Антонио ди Анджело, управител на манастира (ок. 1499, Уфици). Тези изображения на глави, обърнати, с устремени нагоре погледи е възможно, да са изображения намиращи се в частта под олтара с образа „Възнесение на Мария с четири светци“ (1500, Уфици). Сега, тези портрети, визуално се възприемат като кавалетни, но в действителност функционално са били тясно свързани с монументалната религиозна композиция. Така, със силно поподвигната глава, Перуджино е изрисувал папа Сикст IV в несъхранен олтарен образ от Сикстинската капела на такъв подобен богородичен сюжет (известен по рисунка на кръга на Пинтурикьо, Виена, Албертина)[3][4].

портрети и скрити портрети

Външни препратки

Източници

  1. Canuti F., Il Perugino, v. 1 – 2, Siena, 1931.
  2. Элиасберг Н. Пьетро Перуджино. М., Искусство, 1966.
  3. Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. В 2 т.
  4. Буркхардт Я. Портрет в итальянской живописи // Очерки истории искусства Италии, 1898 (нем. яз.).