Разлика между версии на „Кристоф Мартин Виланд“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени
м (неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени)
Кристоф Мартин Виланд е роден на 5 септември 1733 г. в село Оберхолцхайм, придадено към Биберах – най-северния град на немската провинция [[Баден-Вюртемберг]].
 
Бащата на Виланд е [[пастор]] и полага много грижи да даде на сина си добро образование. След градското училище в Биберах Виланд на 12-годишна възраст постъпва в гимназията на [[Бенедиктински орден|бенедиктинския]] манастир Бреге край [[Магдебург]]. Когато завършва през 1749 г., той свободно чете [[латински език|латинскилатинските]]те класици и водещите съвременни [[Франция|френски]] автори. Любимите му немски поети са [[Бартолд Хайнрих Брокес|Брокес]] и [[Клопщок]].
 
През лятото на 1750 г. Виланд се влюбва в братовчедка си Софи Гутерман и това го вдъхновява да напише първата си амбициозна творба – [[дидактика|дидактическата]] поема в шест книги ''„Природата на нещата“'', която публикува анонимно през 1752 г.
В този ранен творчески период (1752 – 1763) Виланд изгражда своя литературен стил. Тук спадат ''„Писма на мъртвите до оцелелите приятели“'' и ''„Изпитанието на Авраам“'' (1753), както и трагедията ''„Клементина от Порета“'' (1760), повлияна от [[Самюел Ричардсън]].
 
[[FileФайл:Christoph Martin Wieland von Anton Graff 1794.jpg|thumbмини|200px|Портрет на Виланд от 1794 г.]]
От средата на 1760 г. започва зрелият период в творчеството на Виланд (1764 – 1813), в който той се развива като писател в стила [[рококо]]. Пиетистката светонагласа тук е заменена от [[рационализъм]] и [[Хедонизъм|хедонистично настроение]]. Това проличава в романа ''„Победата на природата над мечтателството или Приключенията на Дон Силвио от Росалва“'' (1764), като и в творбата му ''„Идрис и Зениде“'' (1768).
 
В центъра на този период са трите най-важни произведения на Виланд: философският роман ''„Историята на Агатон“'' (1766 – 1767), който наред с ''„Вилхелм Майстер“'' на Гьоте е смятан за най-значимиятзначимия немски [[образователен роман]] на XVIII век. Виланд го е писал дълги години и в него развива възгледите си за съвършения човек като хармонично развита личност в духа на [[Шафтсбъри]], представляваща синтез между разум и страст, между добродетелите и потребностите на плътта.
 
Ако в ''„Агатон“'' Виланд разсъждава за съвършения човек, то романът му ''„Историята на абдерците“'' (1774 – 1780) е посветен на реални хора с техните недостатъци. В забавни истории за глупавите деянеия на гражданите на гръцкия град [[Абдера]] Виланд се разкрива като майстор на [[ирония]]та, което го уподобява с [[Волтер]], но най-вече със [[Джонатан Суифт|Суифт]]. Но докато Волтер разпростира своята ирония и дори [[скептицизъм]] в областта на социалната [[сатира]], Виланд се ограничава до лека насмешка над човешките пороци.
 
[[FileФайл:Wieland Oberon 1780.jpg|thumbмини|200px|Първото издание на ''„Оберон“'']]
Съвършената творба на Виланд е фантастичният епос в стихове ''„[[Оберон (митология)|Оберон]]“'' (1780). За него Гьоте казва: „Докато поезията е поезия, златото злато, а кристалът кристал, ''„Оберон“'' ще предизвиква всеобща любов и удивление като шедьовър на поетическото изкуство“. В тази творба най-добре се изявява същността на Виланд като поет в стила рококо с така характерните му любов към орнамента, игра с ярки цветове и развихрена фантазия.
 
 
== Библиография ==
[[FileФайл:Wieland, Christoph Martin – Geschichte der Abderiten, 1887 – BEIC 3327825.jpg|thumbмини|upright|''Geschichte der Abderiten'' (1887)]]
 
* ''Lobgesang auf die Liebe'', 1751
 
== Признание ==
[[FileФайл:Ch. M. Wieland Denkmal am Wieland-Platz.jpg|thumbмини|210px|Паметник на Виланд във Ваймар от 1857 г.]]
* През 1808 г. Виланд заедно с Гьоте е удостоен от [[Наполеон]] с титлата [[Рицар]] на [[Орден на почетния легион|Ордена на почетния легион]].
* През 1808 г. [[Александър I (Русия)|Цар Александър I]] удостоява Виланд (заедно с Гьоте) с руския орден [[Света Анна]].

Навигация