Александру Чернат: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал след точка в текст
Ред 27: Ред 27:
<references />
<references />
* Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. "Наука и изкуство ", София, 1978, с. 35 – 38
* Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. "Наука и изкуство ", София, 1978, с. 35 – 38
* Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 90, 99 – 100, 155 – 156, 160, 168
* Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 90, 99 – 100, 155 – 156, 160, 168


{{нормативен контрол}}
{{нормативен контрол}}

Версия от 18:25, 27 януари 2020

Александру Чернат
Alexandru Cernat
румънски генерал

Роден
Върлези, Румъния
Починал
8 декември 1893 г. (65 г.)
ПогребанБукурещ, Румъния
Александру Чернат в Общомедия

Александру Чернат (на румънски: Alexandru Cernat) е румънски генерал и политик – 3 пъти е военен министър на Румъния.

Биография

Роден е във Върлези, Окръг Галац, Румъния на 28 януари 1834 г. Ориентира се към военна кариера.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на IV-та пехотна дивизия.

Румънските въоръжени сили се включват във войната при 3-та атака при Плевен (26 август – 7 септември). III-та и IV-та пехотни дивизии под общото командване на генерал Чернат са разположени на пътя Плевен – с. Гривица. През първия ден на атаката овладяват траншеи на Гривицките редути. На следващия ден, с подкрепата на руски части, превземат и задържат редут № 1 Канлъ табия и отразяват успешно опита на Осман паша да си върне редута. На 6 / 18 и 7 / 19 септември румънските части атакуват, превземат и задържат редут № 2 Баштабия.

По време на пълната блокада на Плевен генерал Чернат е началник на I-ви блокаден участък. Активно участва в разгрома на Западната османска армия на 28 ноември / 10 декември, завършил с капитулация.

След войната 3 пъти е военен министър на Румъния (2 април19 август 1877, 19 март24 ноември 1878, 18811882). Умира в Ница, Франция на 8 декември 1893 г.

Вижте също

Източници

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. "Наука и изкуство ", София, 1978, с. 35 – 38
  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 90, 99 – 100, 155 – 156, 160, 168