Наим Фрашъри: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{{{lang-al}}}} => {{{{lang|sq}}}}
м ненужен интервал преди точка
Ред 13: Ред 13:
Наим Фрашъри е роден на 25 май 1846 година в албано-влашкото село [[Фрашър]], тогава в Османската империя. Баща му е разорен бей от Фрашър, близък до ордена [[Бекташи]]. Наим следва в [[Янинска гимназия (Османска империя)|гръцката гимназия]] в [[Янина]]. Заради връзките на баща си Наим става османски представител последователно в [[Саранда]], [[Берат]] и Янина. През 1882 година Наим Фрашъри се премества в Цариград, където работи в османското министерство на културата. Докато работи там активно участва в Албанското национално възраждане, като подписва трудовете си с инициали от страх да не бъде разкрит от османските власти.
Наим Фрашъри е роден на 25 май 1846 година в албано-влашкото село [[Фрашър]], тогава в Османската империя. Баща му е разорен бей от Фрашър, близък до ордена [[Бекташи]]. Наим следва в [[Янинска гимназия (Османска империя)|гръцката гимназия]] в [[Янина]]. Заради връзките на баща си Наим става османски представител последователно в [[Саранда]], [[Берат]] и Янина. През 1882 година Наим Фрашъри се премества в Цариград, където работи в османското министерство на културата. Докато работи там активно участва в Албанското национално възраждане, като подписва трудовете си с инициали от страх да не бъде разкрит от османските власти.


Наим Фрашъри има 22 сериозни творби: четири на турски език, една на персийски, две на гръцки и петнадесет на албански. Ранните му патриотични стихотворения са силно повлияни от персийската и френската литература. Също превежда няколко басни на [[Жан дьо Лафонтен]] и [[Омир]]овата „[[Илиада]]“. Пише статии по дидактика и върху [[ислям]]а. Сред собствените му творби са „Стада и ниви“ и „Историята на Скендербег“. Неговите творби оказват силно влияние върху сетнешната албанска литература<ref>Elsie, Robert (2005) "Writing in the independence period" Albanian literature: a short history London: I.B. Tauris in association with the Centre for Albanian Studies p. 100 ISBN 1845110315 . Посетен на 18 януари 2011 "major source of inspiration and guiding lights for most Albanian poets and intellectuals"</ref>. Част от трудовете му са издадени в Букурещ, а друга в София в печатница „Напредък“<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/albvbg.html Албанците в България, откъс от "Албания"; Боби Бобев, Тома Кацори; 1998]</ref>.
Наим Фрашъри има 22 сериозни творби: четири на турски език, една на персийски, две на гръцки и петнадесет на албански. Ранните му патриотични стихотворения са силно повлияни от персийската и френската литература. Също превежда няколко басни на [[Жан дьо Лафонтен]] и [[Омир]]овата „[[Илиада]]“. Пише статии по дидактика и върху [[ислям]]а. Сред собствените му творби са „Стада и ниви“ и „Историята на Скендербег“. Неговите творби оказват силно влияние върху сетнешната албанска литература<ref>Elsie, Robert (2005) "Writing in the independence period" Albanian literature: a short history London: I.B. Tauris in association with the Centre for Albanian Studies p. 100 ISBN 1845110315. Посетен на 18 януари 2011 "major source of inspiration and guiding lights for most Albanian poets and intellectuals"</ref>. Част от трудовете му са издадени в Букурещ, а друга в София в печатница „Напредък“<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/albvbg.html Албанците в България, откъс от "Албания"; Боби Бобев, Тома Кацори; 1998]</ref>.


Наим Фрашъри умира в Цариград на 20 октомври 1900 година.
Наим Фрашъри умира в Цариград на 20 октомври 1900 година.

Версия от 06:30, 28 януари 2020

Наим Фрашъри
Naim Frashëri
албански възрожденец
Роден
Починал
ПогребанФрашър, Албания
Религияислям
Литература
ПсевдонимD. Keto
Жанровелирика
Семейство
Братя/сестриАбдул Фрашъри
Сами Фрашъри
Подпис
Наим Фрашъри в Общомедия

Наим Фрашъри или Фрашери (на албански: Naim Frashëri) е албански поет и писател, една от основните фигури на албанското национално възраждане през 19 век, заедно с братята си Сами и Абдул Фрашъри, смятан за национален поет в Албания.[1]

Биография

Наим Фрашъри е роден на 25 май 1846 година в албано-влашкото село Фрашър, тогава в Османската империя. Баща му е разорен бей от Фрашър, близък до ордена Бекташи. Наим следва в гръцката гимназия в Янина. Заради връзките на баща си Наим става османски представител последователно в Саранда, Берат и Янина. През 1882 година Наим Фрашъри се премества в Цариград, където работи в османското министерство на културата. Докато работи там активно участва в Албанското национално възраждане, като подписва трудовете си с инициали от страх да не бъде разкрит от османските власти.

Наим Фрашъри има 22 сериозни творби: четири на турски език, една на персийски, две на гръцки и петнадесет на албански. Ранните му патриотични стихотворения са силно повлияни от персийската и френската литература. Също превежда няколко басни на Жан дьо Лафонтен и Омировата „Илиада“. Пише статии по дидактика и върху исляма. Сред собствените му творби са „Стада и ниви“ и „Историята на Скендербег“. Неговите творби оказват силно влияние върху сетнешната албанска литература[2]. Част от трудовете му са издадени в Букурещ, а друга в София в печатница „Напредък“[3].

Наим Фрашъри умира в Цариград на 20 октомври 1900 година.

Негов племенник е Али Сами Йен. На името на Наим Фрашъри в Албания е основан орден за за заслуги, получател на който е и Майка Тереза. В Тирана има издателство на негово име. Фрашъри е изобразен и на банкнотата от 500 албански лека между 1992-1996 година[4]. Негова восъчна фигура е поставана в Музея на македонската борба в Скопие[5].

Трудове

Бюст на Наим Фрашъри в Тирана
Банкнота от 200 леки с портрета на Наим Фрашъри от 1997 година.
  • Kavaidi Farisiyye ber tarzi nevin (Граматика на персийския език според новата метода), Истанбул, 1871.
  • Ihtiraat ve kessfiyyat (Изобретения и открития), Истанбул, 1881.
  • Fusuli erbea (Четири сезона), Истанбул, 1884.
  • Tahayyülat (Мечти), Истанбул, 1884.
  • Bagëti e Bujqësi (Стада и ниви), Букурещ, 1886.
  • E këndimit çunavet (Четене за момчета), Букурещ, 1886.
  • Istori e përgjithshme për mësonjëtoret të para (Основна история за начално отделение), Букурещ, 1886.
  • Vjersha për mësonjëtoret të para (Поезия за начално отделение), Букурещ, 1886.
  • Dituritë për mësonjëtoret të para (Основно познание на петте стълба), Букурещ, 1886.
  • O alithis pothos ton Skypetaron (Истинсктоо желание на албанците), Букурещ, 1886.
  • Luletë e Verësë (Цветя на лятото), Букурещ, 1890.
  • Mësime (Уроци), Букурещ, 1894.
  • Parajsa dhe fjala fluturake, (Рай и летящият свят) Букурещ, 1894.
  • Gjithësia (Вселена), Букурещ, 1895.
  • Fletore e bektashinjët, (Бележникът на Бекташи), Букурещ, 1895.
  • O eros (Любов), Истанбул, 1895.
  • Iliadh' e Omirit, (Илияда от Омир)), Букурещ, 1896.
  • Hstori e Skënderbeut (История на Скендербег), Букурещ, 1898.
  • Qerbelaja, (Кербала), Букурещ, 1898.
  • Istori e Shqipërisë (История на Албания), София, 1899.
  • Shqipëria (Албания), София, 1902.

Бележки

  1. ↑ Cornis-Pope, Marcel (2004). History of the literary cultures of East-Central Europe: junctures and disjunctures in the 19th and 20th centuries. History of the Literary Cultures of East-central Europe. 2. John Benjamins Publishing Company. pp. 291. ISBN 9027234531.
  2. ↑ Elsie, Robert (2005) "Writing in the independence period" Albanian literature: a short history London: I.B. Tauris in association with the Centre for Albanian Studies p. 100 ISBN 1845110315. Посетен на 18 януари 2011 "major source of inspiration and guiding lights for most Albanian poets and intellectuals"
  3. ↑ Албанците в България, откъс от "Албания"; Боби Бобев, Тома Кацори; 1998
  4. ↑ Bank of Albania. Currency: Banknotes in circulation. – Посетен на 23 март 2009.
  5. ↑ Илиевска, Весна. РЕПОРТАЖА ОД МУЗЕЈОТ НА МАКЕДОНСКАТА БОРБА ЗА ДРЖАВНОСТ И САМОСТОЈНОСТ, в. Дневник, 17.09.2011 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Наим_Фрашъри&oldid=9859450“.