Исай Макриев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| починал-място = [[Кочански манастир]], [[Османска империя]] |
| починал-място = [[Кочански манастир]], [[Османска империя]] |
||
}} |
}} |
||
'''Исай (Исая, Исак, Исакий, Исаче) Макриев Фръчковски''' е български [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], представител на един от най-старите родове в школата |
'''Исай (Исая, Исак, Исакий, Исаче) Макриев Фръчковски''' е български [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], представител на един от най-старите родове в школата – [[Фръчковци|Фръчковския род]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1843 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Исай също са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 |
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1843 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Исай също са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 – 1893), [[Кузман Макриев]] (1844 – 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 – 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40</ref> Заедно с братята си работи в [[Охрид]], в [[Солунско]], в [[Дойранско]] - в Порой, в [[Драмско]] - [[Алистрат]], в [[Серско]] - в „[[Свети Безсребреници (Сяр)|Свети Безсребреници]]“ в серската махала Катаконос, в „[[Свети Димитър (Димитрич)|Свети Димитър]]“ в Димитрич, в „[[Събор на Дванадесетте апостоли (Авдамал)|Събор на Дванадесетте апостоли]]“ в Абдомал, в „[[Свети Георги (Хумкос)|Свети Георги]]“ в Хункос, в „[[Св. св. Константин и Елена (Тахино)|Св. св. Константин и Елена]]“ в Тайнос, в [[Белица]] и в „[[Успение Богородично (Илинден)|Успение Богородично]]“ в Либяхово и други.<ref name="Василиев 216"/> |
||
[[Файл:St Mary Petrich Church Old Mural.jpg|мини|250п|Стенопис от „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в Петрич]] |
[[Файл:St Mary Petrich Church Old Mural.jpg|мини|250п|Стенопис от „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в Петрич]] |
||
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1871 година.<ref name="Василиев 215"/> Над западната врата отвътре в храма е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 }}</ref><ref name="Василиев 215">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=215 }}</ref><ref name="Василиев 216">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=216 }}</ref> Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на |
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1871 година.<ref name="Василиев 215"/> Над западната врата отвътре в храма е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 }}</ref><ref name="Василиев 215">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=215 }}</ref><ref name="Василиев 216">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=216 }}</ref> Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художниците, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.<ref name="Василиев 216"/> |
||
След това братята работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят |
След това братята работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят – Христо работи сам в Босна, а Исай и Кузман заедно.<ref name="Василиев 217">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=217 }}</ref><ref name="Голяма енциклопедия България.2681">{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|pages= 2681}}</ref> Двамата работят в Щипско, Овчеполски и Кочанско - във [[Виница (Република Македония)|Виница]], [[Кочани]], [[Зърновци]], [[Горни Балван|Горни]] и [[Долни Балван]], [[Долно Трогерци]] и други.<ref name="Василиев 217"/> Икона на Света Троица от Исай има в църквата „[[Света Богородица (Шлегово)|Света Богородица]]“ в Шлегово с надпис „Из рука Исая Макариов Дебрали от село Галичник 1874“.<ref name="Василиев 217"/> |
||
Автор на иконите на северната и южната врата на иконостаса в църквата „[[Свети Атанасий (Оризари)|Свети Атанасий]]“ в Оризари е Исай Макриев от 1875 – 1876 година при обновяването на църквата.<ref>{{cite book |title= Проблеми на изкуството, томове 37–38 |year= 2004|publisher= БАН|pages= 49}}</ref> |
Автор на иконите на северната и южната врата на иконостаса в църквата „[[Свети Атанасий (Оризари)|Свети Атанасий]]“ в Оризари е Исай Макриев от 1875 – 1876 година при обновяването на църквата.<ref>{{cite book |title= Проблеми на изкуството, томове 37–38 |year= 2004|publisher= БАН|pages= 49}}</ref> |
||
Версия от 08:24, 28 януари 2020
| Исай Макриев | |
| български зограф | |
| Роден |
1843 г.
|
|---|---|
| Починал | 1881 г.
|
Исай (Исая, Исак, Исакий, Исаче) Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата – Фръчковския род.
Биография
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1843 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Исай също са зографи - Христо Макриев (1841 – 1893), Кузман Макриев (1844 – 1899) и Серафим Макриев (1845 – 1869).[1] Заедно с братята си работи в Охрид, в Солунско, в Дойранско - в Порой, в Драмско - Алистрат, в Серско - в „Свети Безсребреници“ в серската махала Катаконос, в „Свети Димитър“ в Димитрич, в „Събор на Дванадесетте апостоли“ в Абдомал, в „Свети Георги“ в Хункос, в „Св. св. Константин и Елена“ в Тайнос, в Белица и в „Успение Богородично“ в Либяхово и други.[2]
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1871 година.[3] Над западната врата отвътре в храма е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.[4][3][2] Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художниците, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.[2]
След това братята работят в 1872 година в църквата „Свети Георги“ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят – Христо работи сам в Босна, а Исай и Кузман заедно.[5][6] Двамата работят в Щипско, Овчеполски и Кочанско - във Виница, Кочани, Зърновци, Горни и Долни Балван, Долно Трогерци и други.[5] Икона на Света Троица от Исай има в църквата „Света Богородица“ в Шлегово с надпис „Из рука Исая Макариов Дебрали от село Галичник 1874“.[5]
Автор на иконите на северната и южната врата на иконостаса в църквата „Свети Атанасий“ в Оризари е Исай Макриев от 1875 – 1876 година при обновяването на църквата.[7]
След като се връща от Босна, Христо събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година. Христо заедно с Исай и Кузман рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села. Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско. По-късно Исай заминава за Кочанския манастир „Свети Пантелеймон“, където умира в 1881 година.[5][6]
Родословие
| Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 216.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 215.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
- ↑ а б Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
- ↑ Проблеми на изкуството, томове 37–38. БАН, 2004. с. 49.
