Паристрион: Разлика между версии
форматиране: 2x тире-числа, интервал, кавички, тире (ползвайки Advisor) |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Byzantine Macedonia 1045CE.svg|thumb|250 п|Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година]] |
[[File:Byzantine Macedonia 1045CE.svg|thumb|250 п|Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година]] |
||
'''Тема Паристрион''' е [[ |
'''Тема Паристрион''' е [[Тема (Византия)|тема]] (военноадминистративна единица) в [[България]] по време на византийската власт. Означава „Подунавие“. |
||
== История == |
== История == |
||
Версия от 13:53, 28 януари 2020
Тема Паристрион е тема (военноадминистративна единица) в България по време на византийската власт. Означава „Подунавие“.
История
През 971 година Византия завладява Североизточна България заедно със столицата Преслав от Йоан I Цимиски. След неговата смърт обаче България, начело с комитопулите, преминава в настъпление и успява да си върне тази територия. Тя остава българска до 1001 година, когато император Василий II Българоубиец преминава в контранастъпление и присъединява цялата територия между Дунав и Стара планина. След осеммесечна обсада пада Видин, една от най-силните крепости там. По-късно под властта на Византия падат и останалите български територии.
Тема Паристрион
След падането на България под византийско владичество българските земи на юг от Дунав са разделени съгласно темната организация. Създадена е и тема Паристрион. Обикновено се приема, че тя е създадена в началото на XI век, след покоряването на Североизточна България от Василий II Българоубиец.[1]. Някои, предимно румънски историци изказват становището, че темата е образувана още след завладяването на североизточните български земи отсам и отвъд Дунав от император Йоан Цимисхий в 971 година.[2] Васил Златарски приема, че тема Паристрион е учредена не по-рано от 60-те години на XI век.[3]
Темата Паристрион обхваща територията между Дунав и Стара планина, тоест днешна Северна България. За управител е назначен византиец. Още след покоряването и там се настаняват силни войски, тъй като областта е на северната граница на Византия. Център на темата става град Дръстър (днес Силистра). В следващите години темата е подложена на варварски нашествия от страна на узи, кумани, печенеги. Тук избухват бунтът на Нестор (в Силистра) и въстанието на Асен и Петър (в Търново). Освободена през 1185 година.
Бележки
- ↑ История на България, т. 3, Втора българска държава, София 1982, с. 23, с. 105, бел. 1
- ↑ Божилов, Иван. Към въпроса за византийското господство на Долния Дунав в края на Х в, Studia Balcanica, II, 1970, с. 75 – 96, Божилов, Иван. Печатът на Леон Сарацинопул – стратег на Йоанопол и Доростол, Исторически преглед, год. XXXVI, 1970, кн. 5
- ↑ Златарски, Васил Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934, с. 16
| |||||||||||