Сонет: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Petrarch by Bargilla.jpg|мини|Петрарка, който популяризира сонета]] |
[[Файл:Petrarch by Bargilla.jpg|мини|Петрарка, който популяризира сонета]] |
||
'''Сонетът''' ({{lang|it|sonetto}}; {{lang|oc|sonet}}; {{lang|la|sonus}} – звук) е вид традиционна поетична (стихотворна) форма, която означава кратка [[песен]]. Сонетът представлява кратка поема от четиринадесет стиха, образувани от 2 четиристишия и 2 тристишия със стриктна рима и логическа структура<ref>[http://www.sonnets.org/basicforms.htm Nelson Miller. Basic Sonnet Forms]</ref>. Прието е към тази група да се отнасят и сонетите на [[Шекспир]], които са 3 четиристишия и финално двустишие (т.нар. |
'''Сонетът''' ({{lang|it|sonetto}}; {{lang|oc|sonet}}; {{lang|la|sonus}} – звук) е вид традиционна поетична (стихотворна) форма, която означава кратка [[песен]]. Сонетът представлява кратка поема от четиринадесет стиха, образувани от 2 четиристишия и 2 тристишия със стриктна рима и логическа структура<ref>[http://www.sonnets.org/basicforms.htm Nelson Miller. Basic Sonnet Forms]</ref>. Прието е към тази група да се отнасят и сонетите на [[Шекспир]], които са 3 четиристишия и финално двустишие (т.нар. „сонетен ключ“). Подобна на шекспировата, е структурата на стихотворението „Унес“ на [[Елисавета Багряна]].<ref>[https://liternet.bg/publish5/ebagriana/stihove/unes.htm „Унес“ в „Литернет“]</ref> |
||
За първи път сонетът се появява в Италия, като Джакомо да Лентини се счита за негов създател. Той пише 250 сонета<ref>[https://books.google.com/books?id=spKxJeHJgTAC&pg=PA1053 ''Medieval Italy: an encyclopedia, Volume 2,'' Christopher Kleinhenz]</ref>. Други известни автори на сонети са [[Петрарка]] и [[Микеланджело]]. Във Франция автори на сонети са [[Пиер дьо Ронсар]], [[Бодлер]] и [[Стефан Маларме]], а в Русия [[Александър Пушкин]] („[[Евгени Онегин]]“) и [[Михаил Лермонтов]]. |
За първи път сонетът се появява в Италия, като Джакомо да Лентини се счита за негов създател. Той пише 250 сонета<ref>[https://books.google.com/books?id=spKxJeHJgTAC&pg=PA1053 ''Medieval Italy: an encyclopedia, Volume 2,'' Christopher Kleinhenz]</ref>. Други известни автори на сонети са [[Петрарка]] и [[Микеланджело]]. Във Франция автори на сонети са [[Пиер дьо Ронсар]], [[Бодлер]] и [[Стефан Маларме]], а в Русия [[Александър Пушкин]] („[[Евгени Онегин]]“) и [[Михаил Лермонтов]]. |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
== Външни препратки == |
|||
* [https://liternet.bg/publish5/ebagriana/stihove/unes.htm|"Унес" в "Литернет"] |
|||
{{литература-мъниче}} |
{{литература-мъниче}} |
||
Версия от 07:13, 2 февруари 2020
Сонетът (на италиански: sonetto; на окситански: sonet; на латински: sonus – звук) е вид традиционна поетична (стихотворна) форма, която означава кратка песен. Сонетът представлява кратка поема от четиринадесет стиха, образувани от 2 четиристишия и 2 тристишия със стриктна рима и логическа структура[1]. Прието е към тази група да се отнасят и сонетите на Шекспир, които са 3 четиристишия и финално двустишие (т.нар. „сонетен ключ“). Подобна на шекспировата, е структурата на стихотворението „Унес“ на Елисавета Багряна.[2]
За първи път сонетът се появява в Италия, като Джакомо да Лентини се счита за негов създател. Той пише 250 сонета[3]. Други известни автори на сонети са Петрарка и Микеланджело. Във Франция автори на сонети са Пиер дьо Ронсар, Бодлер и Стефан Маларме, а в Русия Александър Пушкин („Евгени Онегин“) и Михаил Лермонтов.