Шарл Валоа: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (- за за + за )
Ред 60: Ред 60:
* Жана (1304 – 1363), през 1318 година се омъжва за [[Робер III д’Артоа|Робер III дьо Артоа]] (1287 – 1342).
* Жана (1304 – 1363), през 1318 година се омъжва за [[Робер III д’Артоа|Робер III дьо Артоа]] (1287 – 1342).
* Изабела (1306 – 1349), абатиса на Фонтевро.
* Изабела (1306 – 1349), абатиса на Фонтевро.
<u>Трети брак:</u> През 1308 година в Поатие се жени за за Марго дьо Шатийон-Сен Пол (1293 – 1358), дъщеря на Ги IV де Шатильон, граф дьо Сен-Пол, и Мари де Дрьо.
<u>Трети брак:</u> През 1308 година в Поатие се жени за Марго дьо Шатийон-Сен Пол (1293 – 1358), дъщеря на Ги IV де Шатильон, граф дьо Сен-Пол, и Мари де Дрьо.


Деца:
Деца:

Версия от 19:53, 3 февруари 2020

Шарл Валоа
граф Валоа
НаследникФилип VI
Шарл II
Лични данни
Роден
Починал
16 декември 1325 г. (55 г.)
Погребан вСент Дени Париж
Други титлиграф Алансон, граф Шартр, граф Анжу
Семейство
ДинастияКапетинги – Валоа
БащаФилип III Смелия
МайкаИзабела Арагонска
БраковеМаргарита Анжуйска (1273 – 1299)
Катрин дьо Куртене (1274 – 1307)
Марго дьо Шатийон-Сен Пол (1293 – 1358)
ПотомциФилип VI, Жана, Шарл II, Изабела
Герб
Шарл Валоа в Общомедия

Шарл Валоа́ (на френски: Charles comte de Valois, 12 март 1270 — 16 декември 1325) — граф на Валоа от 1286 година, граф дьо Алансон, граф дьо Шартър, граф на Анжу от 1290 година, граф дьо Мен (под име Шарл III, от 1290 година), титулярен император на Латинската империя, титулярен крал на Арагон. Той е син на Филип III Смелия и неговата първа съпруга Изабела Арагонска. По-малък брат на краля на Франция Филип IV Хубави.

Биография

Посветен в рицарство на 14-годишна възраст, с помощта на папския легат е обявен за крал на Арагон, но след като не успява действително да заеме престола, през 1295 г. той се отказва от короната на Арагон.

С помощта на папа Бонифаций VIII става граф Романя.

През 1301 г. Шарл Валоа воюва в Италия за папското графство, командва две военни експедиции в Аквитания (1297 и 1324), става кандидат за император на Свещената римска империя.

Умира в Ножан льо Руа и е погребан в църквата "Свети Яков" в Париж.

Бракове и деца

Първи брак:На 16 август 1290 година в Курбе се жени за Маргарита Анжуйска (1273 – 1299), графиня Анжу и Мен, дъщеря на Карл II Анжуйски, крал на Неапол, и Мария Унгарска. От съпругата си наследява титлите граф на Анжу, Мен и Перш (март 1290)

Деца:

Втори брак: В 1301 година в Сен-Клу се жени за Катрин дьо Куртене (1274 – 1307), дъщеря на Филип, титулярен император на Латинската империя, и Беатрис Анжуйска – дъщеря на Шарл I Анжуйски. Чрез втората си съпруга Катрин дьо Куртене наследява претенцията за император на Латинската империя (януари 1301).

Деца:

  • Жан (1302 – 1308), граф Шартр.
  • Катрин (1303 – 1346), титулярна императрица на Латинската империя, през 1313 година се омъжва за Филип I, княз Тарентски (1278 – 1332).
  • Жана (1304 – 1363), през 1318 година се омъжва за Робер III дьо Артоа (1287 – 1342).
  • Изабела (1306 – 1349), абатиса на Фонтевро.

Трети брак: През 1308 година в Поатие се жени за Марго дьо Шатийон-Сен Пол (1293 – 1358), дъщеря на Ги IV де Шатильон, граф дьо Сен-Пол, и Мари де Дрьо.

Деца:

  • Луи (1309 – 1328), граф Шартър и Алансон.
  • Мария (1311 – 1331) – през 1324 година се омъжва за Карл Калабрийски (1298 – 1328), ражда бъдещата кралица Джована I Неаполитанска
  • Изабела (1313 – 1383), през 1336 година омъжва се за Пиер I, херцог де Бурбон (1311 – 1356).
  • Бланш (1317 – 1348), в 1329 година се омъжва се за Карл IV (1316 – 1378), император на Свещената Римска империя и крал на Чехия.

Шарл Валоа в литературата

Шарл Валоа е един от героите на цикъла от исторически романи „Прокълнатите крале“ на френския писател Морис Дрюон.

Външни препратки

Източници