Латерански договори: Разлика между версии
нова малка |
м robot Adding: ru:Латеранские соглашения |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
[[pl:Traktaty laterańskie]] |
[[pl:Traktaty laterańskie]] |
||
[[pt:Tratado de Latrão]] |
[[pt:Tratado de Latrão]] |
||
[[ru:Латеранские соглашения]] |
|||
[[sk:Lateránske zmluvy]] |
[[sk:Lateránske zmluvy]] |
||
[[sv:Lateranfördraget]] |
[[sv:Lateranfördraget]] |
Версия от 17:11, 30 май 2007
Латеранските договори са система от договори между италианската държава и Светия Престол. Определят правата и привилегиите на католическатацърква и положението и в Италия.
Подписан е на 11 февруари 1929 в Латеранския Апостолски дворец (Palazzo Laterano).
Състоят се от договор, финансова конвенция и конкордат. Договорът признава католицизма за "единствена държавна религия" на Италия (т. 1) светския суверенитет на Светия Престол, вкл. по медународни дела (т. 2); формално признава на Ватикана статут на суверена территория, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан — Град Ватикан (Citta del Vaticano), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).
Конкордатът определя правата и привилегиите на католическата църква в Италия, държавата определеня за неработни 10 дни, в които има църковни празници, а също и неделите (т. 11); епископите са верни на краля на Италия, като държавен глава (т. 20).
В 1969г. палатата на депутатите приела закон, разрешаващ развода; така този закон фактически отменя т. 34 от конкордата.
Съглашенията са преразгледани през 1984, главно в частта им, че католицизма се явява господстващата религия в Италия.