Втора мароканска криза: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-de,fr}} => {{lang|de,fr}}
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 4: Ред 4:
Непосредствено преди окупацията, през април 1911 г. избухва въстание в околностите на тогавашната столица на Мароко – Фес. Използвайки повода, французите под предлог за възстановяване на реда и защитата на френските граждани през май 1911 г. окупират Фес.
Непосредствено преди окупацията, през април 1911 г. избухва въстание в околностите на тогавашната столица на Мароко – Фес. Използвайки повода, французите под предлог за възстановяване на реда и защитата на френските граждани през май 1911 г. окупират Фес.


[[Германска империя|Германската империя]], която се чувства ощетена от разрешаването на предходната [[Танжерска криза]] от 1905-1906 г. изпраща в пристанището на южномароканския град [[Агадир]] на 1 юли 1911 г. малката германска канонерка „Пантера”, последвана от мощният [[крайцер]] „Берлин”. Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а [[де факто]] и на цяло Мароко. Този акт хвърля в смут френските власти изправяйки страната на ръба на военен конфликт с Германия.
[[Германска империя|Германската империя]], която се чувства ощетена от разрешаването на предходната [[Танжерска криза]] от 1905-1906 г. изпраща в пристанището на южномароканския град [[Агадир]] на 1 юли 1911 г. малката германска канонерка „Пантера”, последвана от мощния [[крайцер]] „Берлин”. Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а [[де факто]] и на цяло Мароко. Този акт хвърля в смут френските власти изправяйки страната на ръба на военен конфликт с Германия.


[[Лойд Джордж]] по линия на [[Антанта]]та прави изявление в подкрепа на френската окупация и срещу дръзкия германски акт. При това стечение на обстоятелствата, Германия е принудена да се оттегли от политиката на „[[пушечна дипломация]]“ и да сключи на [[30 март]] [[1912]] г. т.нар. [[договор от Фес]], по силата на който Франция получава правото на [[протекторат]] над Мароко, а Германия като компенсация за това придобива част от [[френско Конго]] ([[Нов Камерун]], съвременна [[република Конго]]).
[[Лойд Джордж]] по линия на [[Антанта]]та прави изявление в подкрепа на френската окупация и срещу дръзкия германски акт. При това стечение на обстоятелствата, Германия е принудена да се оттегли от политиката на „[[пушечна дипломация]]“ и да сключи на [[30 март]] [[1912]] г. т.нар. [[договор от Фес]], по силата на който Франция получава правото на [[протекторат]] над Мароко, а Германия като компенсация за това придобива част от [[френско Конго]] ([[Нов Камерун]], съвременна [[република Конго]]).

Версия от 06:47, 6 февруари 2020

Втората мароканска криза (на немски: Zweite Marokkokrise) наричана още и Агадирска криза (на френски: Coup d'Agadir) избухва през през април 1911 г. и се изразява в изостряне на международните отношения в резултат от окупацията от Франция на мароканския град Фес. [1]

Развитие

Непосредствено преди окупацията, през април 1911 г. избухва въстание в околностите на тогавашната столица на Мароко – Фес. Използвайки повода, французите под предлог за възстановяване на реда и защитата на френските граждани през май 1911 г. окупират Фес.

Германската империя, която се чувства ощетена от разрешаването на предходната Танжерска криза от 1905-1906 г. изпраща в пристанището на южномароканския град Агадир на 1 юли 1911 г. малката германска канонерка „Пантера”, последвана от мощния крайцер „Берлин”. Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а де факто и на цяло Мароко. Този акт хвърля в смут френските власти изправяйки страната на ръба на военен конфликт с Германия.

Лойд Джордж по линия на Антантата прави изявление в подкрепа на френската окупация и срещу дръзкия германски акт. При това стечение на обстоятелствата, Германия е принудена да се оттегли от политиката на „пушечна дипломация“ и да сключи на 30 март 1912 г. т.нар. договор от Фес, по силата на който Франция получава правото на протекторат над Мароко, а Германия като компенсация за това придобива част от френско Конго (Нов Камерун, съвременна република Конго).

Източници

  1. Стефанов, Георги. Международни отношения и външна политика на България 1789/1970. ДИ "Наука и изкуство", 1977, ISBN 9534621511.