Обратна сила на закон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Petersilie (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
точно обратното: в МНП има действие ex tunc (Фипс)
Ред 1: Ред 1:
Под закон "пост фактум" (от [[латински]] "ex post facto" - нещо направено след това ) се разбира закон, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон.В областта на криминалното право това може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им.Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон), възприето в [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] и залегнало в [http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 Европейската конвенция за правата на човека], фактически забранява въвеждането на закони "пост фактум" .
Под закон "пост фактум" (от [[латински]] "ex post facto" - нещо направено след това ) се разбира закон, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на [[правна сигурност|правната сигурност]].

В областта на [[наказателно право|наказателното право]] обратното действие може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им. Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българското (чл. 2 НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството<ref>Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г.</ref>. (Изключение прави [http://www.kriminalist.info/2020s2.html Римския статут на МНС от 1998 г.], чл. 22.)

[http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 Европейската конвенция за правата на човека], фактически забранява въвеждането на закони "пост фактум" .


В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин.
В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин.



== Източници ==
<references/>
[[Категория:Право| ]]
[[Категория:Право| ]]



Версия от 22:17, 30 май 2007

Под закон "пост фактум" (от латински "ex post facto" - нещо направено след това ) се разбира закон, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност.

В областта на наказателното право обратното действие може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им. Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни правни системи, включително българското (чл. 2 НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в международното наказателно право този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството[1]. (Изключение прави Римския статут на МНС от 1998 г., чл. 22.)

Европейската конвенция за правата на човека, фактически забранява въвеждането на закони "пост фактум" .

В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин.


Източници

  1. Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г.