Вера Начева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м й ---> ѝ ; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност|партизанин
{{Биография инфо|
име= Вера Начева
| име= Вера Начева
| портрет=
| портрет=
| описание= български политик
| описание= български политик
| роден-място=[[Гаврил Геново]], [[Княжество България]]
| роден-място=[[Гаврил Геново]], [[Княжество България]]
| починал-място=
| починал-място=
| още= {{Депутат-България|6в=1|5н=1|6н=1|7н=1|8н=1|9н=1}}
| още=
{{Депутат-България|6в=1|5н=1|6н=1|7н=1|8н=1|9н=1}}
}}
}}
'''Вера Цекова Начева''' е българска партизанка и политик от [[БКП]].
'''Вера Цекова Начева''' е българска партизанка и политик от [[БКП]].

Версия от 18:45, 7 февруари 2020

Вера Начева
български политик
Родена
Починала
1996 г. (91 г.)

ПартияБългарска комунистическа партия
Български комунистически младежки съюз
НаградиОрден „Георги Димитров“
Герой на социалистическия труд
Герой на Народна република България
Народен представител в:
VI ВНС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Семейство
Братя/сестриСтанка Цекова

Вера Цекова Начева е българска партизанка и политик от БКП.

Биография

Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село Гаврил Геново в семейството на Цеко Тодоров. Сестра ѝ Станка Цекова също е политик. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на БКП. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в Трънския партизански отряд, в отряда „Чавдар“ и накрая е политкомисар на Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на Съюза на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на ЦК на БКП. Между 1951 и 1953 г. е секретар на Международната демократична федерация на жените.[1]. В периода 1953 – 1975 г. е първи заместник-завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „Герой на социалистическия труд“ и „Герой на Народна република България“ (1989).[2] Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984.

Източници

  1. Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 111
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111