Вера Начева: Разлика между версии
м й ---> ѝ ; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|партизанин |
|||
{{Биография инфо| |
|||
| име= Вера Начева |
|||
| портрет= |
| портрет= |
||
| описание= български политик |
| описание= български политик |
||
| роден-място=[[Гаврил Геново]], [[Княжество България]] |
| роден-място=[[Гаврил Геново]], [[Княжество България]] |
||
| починал-място= |
| починал-място= |
||
⚫ | |||
| още= |
|||
⚫ | |||
}} |
}} |
||
'''Вера Цекова Начева''' е българска партизанка и политик от [[БКП]]. |
'''Вера Цекова Начева''' е българска партизанка и политик от [[БКП]]. |
Версия от 18:45, 7 февруари 2020
Вера Начева | |
български политик | |
Родена | |
---|---|
Починала | 1996 г.
|
Партия | Българска комунистическа партия Български комунистически младежки съюз |
Награди | Орден „Георги Димитров“ Герой на социалистическия труд Герой на Народна република България |
Народен представител в: VI ВНС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Семейство | |
Братя/сестри | Станка Цекова |
Вера Цекова Начева е българска партизанка и политик от БКП.
Биография
Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село Гаврил Геново в семейството на Цеко Тодоров. Сестра ѝ Станка Цекова също е политик. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на БКП. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в Трънския партизански отряд, в отряда „Чавдар“ и накрая е политкомисар на Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на Съюза на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на ЦК на БКП. Между 1951 и 1953 г. е секретар на Международната демократична федерация на жените.[1]. В периода 1953 – 1975 г. е първи заместник-завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „Герой на социалистическия труд“ и „Герой на Народна република България“ (1989).[2] Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984.
Източници
- Български политици (1945 – 1989)
- Членове на ЦК на БКП
- Партизани от Трънски партизански отряд
- Партизани от Втора средногорска бригада Васил Левски
- Партизани от Партизанска бригада Чавдар
- Герои на социалистическия труд на България
- Герои на Народна република България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Хора от област Монтана
- Членове на НС на ОФ