Разлика между версии на „Пикиращ бомбардировач“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Bot: Automated text replacement (- Въпреки, че + Въпреки че ); козметични промени
м
м (Bot: Automated text replacement (- Въпреки, че + Въпреки че ); козметични промени)
{{без източници}}
[[КартинкаФайл:A-24 diving.jpg|мини|вдяснодясно|Типично поведение на пикиращ бомбардировач]]
'''Пикиращ бомбардировач''' е [[самолет]]-[[бомбардировач]], предназначен да пуска [[авиационна бомба|бомби]] при много стръмно спускане ([[пикиране]]), като по този начин постига по-висока точност и намалява ефективността на противниковата [[противовъздушна отбрана]] (ПВО).
 
Щуките бързо остаряват морално и многократните опити да бъдат заменени с по-нов и усъвършенстван самолет неизменно се провалят. При започването на [[Битката за Британия]] те вече са превъзхождани от КВС и търпят огромни загуби.
 
Япония също влага значителни усилия в пикиращите бомбардировачи, по същите причини като ВМС на САЩ – за атакуването на кораби. Те започват войната с един от най-добрите модели, Aichi D3A, но той също остарява морално много бързо. По-късно се появява много по-добрият Yokosuka D4Y „Suisei“, но по това време индустрията ѝѝ вече няма възможността да го произвежда.
 
За разлика от Япония, САЩ разполагат с Дъглас SBD „Dauntless“, който постига резултати като D3A, а по-късно е заменен с по-бързия и по-сложен Къртис SB2C „Helldiver“. И от двата вида са произведени големи количества.
Единствената голяма сила, която не произвежда собствен пикиращ бомбардировач е Великобритания. [[Кралската флота]] няколко пъти се опитва да въведе такъв, но не успява поради множество причини, не на последно място заради политическото влияние на Кралските военновъздушни сили. Единственият създаден хибрид между пикиращ бомбардировач и [[изтребител]] е [[Blackburn Skua]], който е използван за кратко време и в ограничени количества.
 
След войната пикиращите бомбардировачи бързо изчезват. Зенитната артилерия значително е подобрила маневреността и ефективността си, и има ефект като изтребител върху уязвимите и бавнодвижещи се пикиращи бомбардировачи. По същото време се усъвършенстват и бомбоприцелите, които позволяват висока точност на попадение и при по-малки ъгли на атака. Поради умалените си размери те могат да се монтират вече практически на всеки самолет, включително на изтребител. Въпреки, че тези самолети все пак „пикират“ до известна степен към целта, те са способни да извършват множество разнообразни задачи и поради това не се смятат вече за пикиращи бомбардировачи.
 
В днешно време [[умна бомба|умните бомби]] са заменили повечето от другите видове техники за бомбардиране в САЩ и европейските страни. Бомбите могат да бъдат пускани от голяма височина на много километри от целта, снижавайки риска за самолета. Насочването става по различни начини, включително лазерно насочване, вградена [[GPS]], радар, инфрачервени сензори, видеонасочване и инерционно коригиране на отклоненията от вятъра. Бомбоприцелите дават възможност за бомбардировка при [[кабриране]], което е един вид [[бомбардиране чрез подхвърляне]] на бомбата (на английски ''toss bombing'') – това е обратното на пикиращото бомбардиране, – при кабрирането самолетът пуска бомбата докато носът му е насочен нагоре. Когато се налага пускането на неуправляеми бомби все още се използват коси пикирания до 45 градуса.
 
{{Портал |Авиация}}
 
[[Категория:Бомбардировачи|*]]

Навигация