Добрич: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м (интервал след точка в текст)
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
Височината на храма Свети Георги е едва 12 метра, но тя не може да е по-голяма, имайки предвид периода, през който е строен. Изискванията на турската администрация повелявали православните храмове да са по-ниски от останалите религиозни постройки (джамиите) в Добрич. Има само хипотези защо храмът носи името именно на Свети Георги Победоносец.
 
Смята се, че предвериетопреддверието на храма е издигнато допълнително в по-късен период. Църквата е изографисана в 1889 г. при митрополит Симеон, след което е и осветена от него. Няма исторически данни кога точно е изградена камбанарията. Църквата Свети Георги в Добрич е претърпяла няколко частични реставрации през годините, като последното е през 2000 г., когато са възстановени четири икони.
 
==== Храм „Света Троица“ ====
Днес Добрич е съвременен [[промишленост|промишлено]]-[[селско стопанство|аграрен]] и [[транспорт]]ен център на [[Добруджа|Добруджанския край]], един от десетте най-големи градове на България – важен културен, икономически и административен център в [[североизточнен икономически регион|североизточния икономически регион]] на страната. Икономическият профил на Добрич се определя от хранително-вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини.
 
Специфичните дадености на региона са предпоставка за развитие на селското стопанство като един от приоритетните отрасли в икономиката на областта. В Добрич се произвежда висококачествена продукция, която се преработва на място и е конкурентноспособнаконкурентоспособна както на вътрешния, така и на външния пазар. Обработваемата земеделска земя в землището на общината е 7700 ха. Основни селскостопански култури са пшеница, царевица, слънчоглед. Структуроопределящ отрасъл в общината е хранително–вкусовата промишленост. Солиден е делът в национален мащаб в производството на млечни произведения, хляб и сладкарски изделия, олио и маргарин, вина и спиртни напитки. Градът е домакин на най-голямото селскостопанско изложение в страната „Селското стопанство и всичко за него“. Значителен дял от икономиката на града заема леката промишленост с производство на мъжка и дамска конфекция, мебели, платове, кожи, жакардови изделия.
 
Изключително благоприятното съчетание на природно-климатичните условия в региона са реална предпоставка за високата степен на развитие на селското стопанство. То винаги е било и сега също е един от приоритетните отрасли в икономиката на областта. Освен център на голям селскостопански регион, община град Добрич разполага с добре оформен промишлен комплекс. В града са развити отраслите на хранително-вкусовата промишленост /производство на млечни произведения, колбаси, макаронени изделия, вина и спиртни напитки, безалкохолни напитки; продукти от птиче месо, брашно, хляб и сладкарски изделия/, леката промишленост /производство на мъжко и дамско облекло, облекла от кожи, мебели и обувки/, машиностроене /производство на акумулатори, машини и съоръжения за млекопреработване, полуремаркета и контейнери, селскостопански машини, радиатори и филтри за леки и тежкотоварни автомобили, пластмасови изделия/, строителство /строителство на сгради и съоръжения, проектиране, гражданско и промишлено строителство/. Друга форма на развитие на търговията е организирането на ежегодни панаири и изложения от национален и международен мащаб, като „Селското стопанство и всичко за него“, „Национална борса за семена и посадъчен материал“, „Пчеломания“, „Торго, вина и деликатеси“, „Произведено в България“, като съществена е ролята на „Добрички панаир“ АД за тяхното успешно провеждане.
Като здравно заведение тази структура води началото си от 01.07.1967 година, когато д-р Петър Станчев разкрива психиатричен кабинет за окръга с две медицински сестри и един фелдшер, който постепенно се разраства. Преминава през психиатрично отделение към Окръжна болница Добрич и на 01.10.1979 г. след построяването на новата четириетажна сграда, се обособява като самостоятелен психодиспансер – с две стационарни отделения (за мъже и жени), с дневен стационар и поликлиника. През 2001 г. в съответствие със Закона за лечебните заведения ЦПЗ Добрич се преобразува в Областен диспансер за психични заболявания със стационар, а от ноември 2010 г. съгласно Закона за лечебните заведения, дружеството отново е преименувано като Център за психично здраве, което носи името на основателя на диспансерната психиатрична помощ в гр. Добрич и областта-д-р Петър Станчев.
 
Местоположение: „ЦПЗ д-р П.Станчев-Добрич“ ЕООД, гр. Добрич е разположен на територия от 3294 кв. м. разгъната площ /5ет. по 660 кв. м./, в западната част на гр. Добрич.
 
* ДКЦ I

Навигация