Йохан Вилхелм I (Саксония-Ваймар): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Той произлиза от род [[Ернестини|Ернестинските]] [[Ветини]] и е вторият син на [[Йохан Фридрих I (Саксония)|Йохан I Фридрих]] „Великодушния“ († 3 март 1554), [[Саксония (херцогство)|херцог]] и до 1547 г. [[Курфюрство Саксония|курфюрст на Саксония]], и на [[Сибила фон Юлих-Клеве-Берг (1512–1554)|Сибила от Юлих-Клеве-Берг]] (1512 – 1554), дъщеря на [[Йохан (Юлих-Клеве-Берг)|Йохан III]], херцога на [[Юлих-Клеве-Берг]] от род [[Дом Ламарк]]. Той следва, както по- |
Той произлиза от род [[Ернестини|Ернестинските]] [[Ветини]] и е вторият син на [[Йохан Фридрих I (Саксония)|Йохан I Фридрих]] „Великодушния“ († 3 март 1554), [[Саксония (херцогство)|херцог]] и до 1547 г. [[Курфюрство Саксония|курфюрст на Саксония]], и на [[Сибила фон Юлих-Клеве-Берг (1512–1554)|Сибила от Юлих-Клеве-Берг]] (1512 – 1554), дъщеря на [[Йохан (Юлих-Клеве-Берг)|Йохан III]], херцога на [[Юлих-Клеве-Берг]] от род [[Дом Ламарк]]. Той следва, както по-големия му брат [[Йохан Фридрих II (Саксония)|Йохан Фридрих II]] „Средния“ в университета във [[Витенберг]]. |
||
Йохан Вилхелм I се интересува от военни науки, но не участва в боевете във войната в Южна Германия, а остава в Саксония и ръководи окрепяването на [[Гота]] и на Грименщайн. С брат си участва в битката при Мюлберг. След пленяването на баща му, той поема заедно с брат му Йохан Фридрих II „Средния“ управлението на оставените им земи, [[Саксония (херцогство)|херцогство Саксония]], до януари 1549 г. Тогава Йохан Вилхелм I оставя управлението на брат си и тръгва с малка свита до дворовете на чужди князе до септември 1552 г. Той е в Померания и в Кьонигсберг, докато върналият се от плен му баща го извиква обратно. Баща му умира през януари 1554 г. В завещанието си баща му забранява на синовете си всякакво разделение на страната и братята управляват заедно. |
Йохан Вилхелм I се интересува от военни науки, но не участва в боевете във войната в Южна Германия, а остава в Саксония и ръководи окрепяването на [[Гота]] и на Грименщайн. С брат си участва в битката при Мюлберг. След пленяването на баща му, той поема заедно с брат му Йохан Фридрих II „Средния“ управлението на оставените им земи, [[Саксония (херцогство)|херцогство Саксония]], до януари 1549 г. Тогава Йохан Вилхелм I оставя управлението на брат си и тръгва с малка свита до дворовете на чужди князе до септември 1552 г. Той е в Померания и в Кьонигсберг, докато върналият се от плен му баща го извиква обратно. Баща му умира през януари 1554 г. В завещанието си баща му забранява на синовете си всякакво разделение на страната и братята управляват заедно. |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
През 1557 г. той постъпва в испанската войска, но скоро отива на френска служба. |
През 1557 г. той постъпва в испанската войска, но скоро отива на френска служба. |
||
През 1557 г. двамата братя и по-малкия им брат [[Йохан Фридрих III (Саксония)|Йохан Фридрих III Младши]] († 21 октомври 1565) си поделят земите. По- |
През 1557 г. двамата братя и по-малкия им брат [[Йохан Фридрих III (Саксония)|Йохан Фридрих III Младши]] († 21 октомври 1565) си поделят земите. По-големият брат получава [[Саксония-Кобург]] и [[Айзенах]] и взема своята резиденция в [[Гота]], Йохан Вилхелм получава [[Саксония-Ваймар]]. Те се разбират всеки три години да си сменят държавите, но това не се случва. |
||
През 1567 г. брат му Йохан Фридрих „Средния“ попада в плен на император [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] до края на живота си. Неговата собственост е взета от императора и дадена на Йохан Вилхелм I, който така става единствен владетел на херцогство Саксония. |
През 1567 г. брат му Йохан Фридрих „Средния“ попада в плен на император [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] до края на живота си. Неговата собственост е взета от императора и дадена на Йохан Вилхелм I, който така става единствен владетел на херцогство Саксония. |
||
Версия от 14:19, 8 февруари 2020
| Йохан Вилхелм I Johann Wilhelm von Sachsen-Weimar | |
| херцог на Саксония-Ваймар | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Ваймар, Федерална република Германия |
| Религия | лутеранство |
| Семейство | |
| Род | Ернестини |
| Баща | Йохан Фридрих I (Саксония) |
| Майка | Сибила фон Юлих-Клеве-Берг |
| Братя/сестри | Йохан Фридрих II (Саксония) Йохан Фридрих III (Саксония) |
| Съпруга | Доротея Сузана фон Пфалц (15 юни 1560) |
| Деца | Фридрих Вилхелм I (Саксония-Ваймар) Йохан III |
| Йохан Вилхелм I в Общомедия | |
Йохан Вилхелм I Мария (на немски: Johann Wilhelm I. Maria, * 11 март 1530 в Торгау, † 2 март 1573 във Ваймар) е херцог на Саксония (1566 – 1572), ландграф на Тюрингия (1566 – 1572) и първият херцог на Саксония-Ваймар (1572 – 1573).
Биография
Той произлиза от род Ернестинските Ветини и е вторият син на Йохан I Фридрих „Великодушния“ († 3 март 1554), херцог и до 1547 г. курфюрст на Саксония, и на Сибила от Юлих-Клеве-Берг (1512 – 1554), дъщеря на Йохан III, херцога на Юлих-Клеве-Берг от род Дом Ламарк. Той следва, както по-големия му брат Йохан Фридрих II „Средния“ в университета във Витенберг.
Йохан Вилхелм I се интересува от военни науки, но не участва в боевете във войната в Южна Германия, а остава в Саксония и ръководи окрепяването на Гота и на Грименщайн. С брат си участва в битката при Мюлберг. След пленяването на баща му, той поема заедно с брат му Йохан Фридрих II „Средния“ управлението на оставените им земи, херцогство Саксония, до януари 1549 г. Тогава Йохан Вилхелм I оставя управлението на брат си и тръгва с малка свита до дворовете на чужди князе до септември 1552 г. Той е в Померания и в Кьонигсберг, докато върналият се от плен му баща го извиква обратно. Баща му умира през януари 1554 г. В завещанието си баща му забранява на синовете си всякакво разделение на страната и братята управляват заедно.
През 1557 г. той постъпва в испанската войска, но скоро отива на френска служба.
През 1557 г. двамата братя и по-малкия им брат Йохан Фридрих III Младши († 21 октомври 1565) си поделят земите. По-големият брат получава Саксония-Кобург и Айзенах и взема своята резиденция в Гота, Йохан Вилхелм получава Саксония-Ваймар. Те се разбират всеки три години да си сменят държавите, но това не се случва.
През 1567 г. брат му Йохан Фридрих „Средния“ попада в плен на император Максимилиан II до края на живота си. Неговата собственост е взета от императора и дадена на Йохан Вилхелм I, който така става единствен владетел на херцогство Саксония.
Йохан Вилхелм I става генерал на крал Шарл IX от Франция в похода му против хугенотите. (Френските крале били врагове на Хабсбургските императори). Затова през 1572 г. императорът разделя в Ерфурт Саксония на три части и ги дава на двата сина на затворения му брат Йохан Фридрих „Средния“, Йохан Казимир получава Саксония-Кобург, по-малкият Йохан Ернст получава Саксония-Айзенах, за Йохан Вилхелм I остава Саксония-Ваймар.
Йохан Вилхелм I умира след една година разочарован през 1573 г. Малолетният му син Фридрих Вилхелм I го наследява на престола в Саксония-Ваймар под регентството на курфюрста от Саксония.
Семейство и деца
Йохан Вилхелм I се жени на 15 юни 1560 г. в Хайделберг за Доротея Сузана (1544 – 1592), по рождение пфалцграфиня на Зимерн, дъщеря на курфюрст Фридрих III от Пфалц. Двамата имат четири деца:
- Фридрих Вилхелм I (1562 – 1602), херцог на Саксония-Алтенбург
- Йохан III (1570 – 1605), херцог на Саксония-Ваймар
- Сибила Мария (* 7 ноември 1563, † 20 февруари 1569)
- Мария (* 7 ноември 1571, † 7 март 1610), абатиса на Кведлинбург
Източници
- Ernst Wülcker, Johann Wilhelm (Herzog von Sachsen-Weimar), Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 14. Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 343 – 350.
- Justus Lipsius: Oratio In funere illustrißimi principis ac Dn. D. Johannis Guilielmi Ducis Saxoniae Lantgravii Thuringiae, Marchionis Misniae, habita Ienae ad XII. Calend. April: Anno 1573, ohne Ort 1601 (Digitalisat, ULB Sachsen-Anhalt)
|
