Света Марина (Ладарево): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м форматиране: 2 интервала, 6lokavica (ползвайки Advisor) |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
{{Храм |
{{Храм |
||
| име = „Света Марина“ |
| име = „Света Марина“ |
||
| име-оригинал = |
| име-оригинал = |
||
| картинка = |
| картинка = |
||
| картинка-описание = |
| картинка-описание = |
||
| вид на храма = православна църква |
| вид на храма = православна църква |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
== Архитектура == |
== Архитектура == |
||
Цялата декоративна украса във вътрешността, без подиконните табла, е от 1884 – 1885 година, дело на [[Атанас Буовски]]-<ref name="ЕПК1 499"/> над южната врата отвътре има надпис: „Всичката живопись въвъ черквата „Св. Марина“, иконостаса съсъ голѣми и малки икони и сички други изображения и украшения по зидоветѣ, дирецитѣ и тавана, се извърши съсъ иждивение на г. Недѣлча Златковъ от с. Бождово вѣчна му память, покойня 1885 униіе 15 от рука Атанасова поп К. иконописец“. Иконата на Света Марина е датирана 1884 година, а тази на Света Богородица има надпис „ѿ руки Атанасова поп К = иконопісец 1884 октомвріе 5“. В притвора е била голямата сцена „Водене на болния при врачката“. Колоритът на изображенията е свеж и динамичен, лицата и ръцете са в топли и приятни тонове, а облеклата са хармонизирани.<ref name="Василиев 291">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и |
Цялата декоративна украса във вътрешността, без подиконните табла, е от 1884 – 1885 година, дело на [[Атанас Буовски]]-<ref name="ЕПК1 499"/> над южната врата отвътре има надпис: „Всичката живопись въвъ черквата „Св. Марина“, иконостаса съсъ голѣми и малки икони и сички други изображения и украшения по зидоветѣ, дирецитѣ и тавана, се извърши съсъ иждивение на г. Недѣлча Златковъ от с. Бождово вѣчна му память, покойня 1885 униіе 15 от рука Атанасова поп К. иконописец“. Иконата на Света Марина е датирана 1884 година, а тази на Света Богородица има надпис „ѿ руки Атанасова поп К = иконопісец 1884 октомвріе 5“. В притвора е била голямата сцена „Водене на болния при врачката“. Колоритът на изображенията е свеж и динамичен, лицата и ръцете са в топли и приятни тонове, а облеклата са хармонизирани.<ref name="Василиев 291">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages= 291 |url= |accessdate=}}</ref> При голямото преустройство през 1968 – 1969 година са унищожени повечето стенописи, като оцелява единствено Богородица Ширшая небес в олтарната апсида.<ref name="ЕПК1 499"/> |
||
Иконостасът е рисуван и частично резбован по царските двери, като венчилката е унищожена. Подиконите табла традиционно изобразяват сцени от Шестоднева и са дело на талантлив майстор, който предлага интересни линейно и колоритно решения. Иконите в храма – 7 царски и 17 малки на иконостаса, както и 7 целувателни – са с високи художествени качества.<ref name="ЕПК1 499"/> |
Иконостасът е рисуван и частично резбован по царските двери, като венчилката е унищожена. Подиконите табла традиционно изобразяват сцени от Шестоднева и са дело на талантлив майстор, който предлага интересни линейно и колоритно решения. Иконите в храма – 7 царски и 17 малки на иконостаса, както и 7 целувателни – са с високи художествени качества.<ref name="ЕПК1 499"/> |
Версия от 20:27, 8 февруари 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Марина.
„Света Марина“ | |
Местоположение в Сандански | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Ладарево |
Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
Епархия | Неврокопска |
Архиерейско наместничество | Санданско |
Тип на сградата | трикорабна базилика |
Изграждане | 1864 година |
Статут | действащ храм |
„Света Марина“ е възрожденска църква в светиврачкото село Ладарево, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
История
Църквата е построена през 1864 година[1] на километър южно от Ладарево и на километър източно от Ласкарево, като гробищен храм, обслужващ и двете села.[2] В архитектурно отношение първоначално е вкопана каменна трикорабна псевдобазилика без прозорци и с женска църква на запад. В 1968 – 1969 година храмът е цялостно преустроен – стените са надстроени, а външният трем е превърнат в притвор.[1]
Архитектура
Цялата декоративна украса във вътрешността, без подиконните табла, е от 1884 – 1885 година, дело на Атанас Буовски-[1] над южната врата отвътре има надпис: „Всичката живопись въвъ черквата „Св. Марина“, иконостаса съсъ голѣми и малки икони и сички други изображения и украшения по зидоветѣ, дирецитѣ и тавана, се извърши съсъ иждивение на г. Недѣлча Златковъ от с. Бождово вѣчна му память, покойня 1885 униіе 15 от рука Атанасова поп К. иконописец“. Иконата на Света Марина е датирана 1884 година, а тази на Света Богородица има надпис „ѿ руки Атанасова поп К = иконопісец 1884 октомвріе 5“. В притвора е била голямата сцена „Водене на болния при врачката“. Колоритът на изображенията е свеж и динамичен, лицата и ръцете са в топли и приятни тонове, а облеклата са хармонизирани.[3] При голямото преустройство през 1968 – 1969 година са унищожени повечето стенописи, като оцелява единствено Богородица Ширшая небес в олтарната апсида.[1]
Иконостасът е рисуван и частично резбован по царските двери, като венчилката е унищожена. Подиконите табла традиционно изобразяват сцени от Шестоднева и са дело на талантлив майстор, който предлага интересни линейно и колоритно решения. Иконите в храма – 7 царски и 17 малки на иконостаса, както и 7 целувателни – са с високи художествени качества.[1]
В храма има и други ценни произведения на възрожденското изкуство – четири ковани свещника, сребърна утвар, сред която дискос от 1894 г., потир с лъжица и 3 кандила.[1]
Бележки
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 499.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 291.